Решение № 13091 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13986/2015 г.

Решение № 13091 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13986/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б. против решение № 1565 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1093/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отменил акт за установяване на задължения по декларация № АУ002388/05.06.2014 г. на инспектор в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., потвърден с решение № 94-01-16222/26.05.2015 г. на директора на Дирекция "МПДТР" в О. Б., в частта, в която са установени задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.05.2011 г. до 31.12.2013 г., в общ размер на 561,01 лева, ведно със съответните лихви за забава. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което оспореният акт бъде потвърден като законосъобразен. О. З. Д. Я. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - Б. е акт за установяване на задължения по декларация № АУ002388/05.06.2014 г., издаден от инспектор в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., потвърден с решение № 94-01-16222/26.05.2015 г. на директора на Дирекция "МПДТР" в общината, в частта, в която са установени задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.05.2011 г. до 31.12.2013 г., в общ размер на 561,01 лева, ведно със съответните лихви за забава. За да постанови решението си в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По делото не е спорно, че З. Я. е собственик на лек автомобил "Мерцедес С 200 СДИ" с рег. № А7676КС, който автомобил е противозаконно присвоен от неизвестен извършител на 12.02.2011 г., видно от Постановление за спиране на досъдебно наказателно производство от 02.05.2011 г. на прокурор при Районна прокуратура - Б. С това постановление е спряно досъдебно производство № 01-322/2011 г. по описа на I-во РУП гр. Б., ДП № 824/2011 г. на БРП, образувано при достатъчно данни за осъществено от неизвестен извършител престъпление по чл. 206, ал. 1НК - противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която владее или пази, с предмет лекия автомобил на Я. Спорният по делото въпрос е дали в периода, през който процесният автомобил не е бил във владение на З. Я., се дължи данък върху превозното средство, т. е били ли са налице през същия този период предпоставките на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за освобождаване на собственика от заплащане на ДПС. Според първоинстанционния съд З. Я. е била лишена от правото си на собственост върху описаното МПС на 12.02.2011 г., от който момент тя е спряла да владее превозното средство, съответно била е в невъзможност да го ползва и фактически да се разпорежда с него, тоест тя е била лишена от правото си на собственост. След като е лишена от правото на собственост, тя не се явява задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ и не следва да и бъдат определяни задължения за данък върху автомобила. Според съда, противното би означавало лицето да търпи неблагоприятни последици, да плаща данъци и за него да възникват задължения, след като е нарушено конституционното му право на собственост. Действително не се установява жалбоподателката юридически да е загубила правото си на собственост по смисъла на чл. 99 от Закона за собствеността, съгласно който правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него, но това обстоятелство, според АС - Б., не би могло да доведе до извод, различен от приетия, тъй като в случай, че и бъде върнат автомобила, тоест ако тя отново го владее, ползва и може да се разпорежда с него, ще бъде задължен субект по смисъла на чл. 53 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в случая не е приложима, тъй като за да е нали тази хипотеза, следва лицето все още да е собственик на превозното средство, да го владее и да може да се разпорежда с него, а не да е било лишено от тези права. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б. А според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че единственият факт, който е от значение за недължимост на ДПС, е наличието на прекратена регистрация. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ. Касационната инстанция приема, че липсват доказателства, а и не се твърди, че регистрацията на автомобила е била прекратена в периода 1.05.2011 г. - 31.12.2013 г. Напротив, от доказателствата се установява точно обратното - автомобилът е бил регистриран за движение по пътищата. Следователно не са налице условията на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, тъй като не е налице прекратена регистрация за процесния период. Останалите обстоятелства, сред които и невъзможността автомобилът да се ползва от З. Я., тъй като не е бил в нейно владение, са ирелевантни за дължимостта на ДПС, следователно - и за законосъобразността на обжалвания АУЗД. Обстоятелството, че автомобилът не е бил във фактическо владение на касационния ответник през този период, не води до друг извод. Единственият правнорелевантен факт за недължимост на ДПС е прекратяването на регистрацията на автомобила. С оглед данните по делото, в конкретния случай собственикът е могъл да поиска прекратяване регистрацията на МПС по реда на чл. 18, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, евентуално на основание чл. 18а, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт. Релевантен за случая е фактът, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ обвързва правните последици на неплащане на данък с прекратяването на регистрацията. Наред с това законодателят не прави каквато и да било разлика във връзка с инициативата, по която е извършено прекратяването и правното основание, на което то е извършено. За пораждането на правото на недължимост на данъка е достатъчен обективният факт на прекратена регистрация. Като е отменил АУЗД в оспорената част, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което жалбата на З. Д. Я. бъде отхвърлена като неоснователна. В допълнение касационният съд следва да посочи, че първоначалното оспорване е срещу АУЗД в неговата цялост. Административният съд, като е отменил частично акта, не се е произнесъл за останалата част от оспорването. Тъй като няма касационна жалба в тази част, този недостатък може да бъде отстранен по реда на чл. 176 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд