Решение № 32 от 4.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 709/2010 г.

Решение № 32 от 4.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 709/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. С. А. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 103/2010 г. на Разградския районен съд и внохд № 148/2010 г. на Разградския окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела съдебни актове, и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Направени са оплаквания на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Алтернативно на искането за отмяна и връщане за ново разглеждане се поддържа и такова за изменяване на въззивното решение с оглед оплакването по т. 3 на чл. 348, ал. 1 НПК, като наказанието на А. се намали при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание защитникът на А., изготвил искането за възобновяване, го поддържа. Прокурорът намира оплакванията за неоснователни и заключението му за оставяне на искането за възобновяване без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 183 от 21.IV.2010 г. по нохд № 103/2010 г. на Разградския районен съд М. С. А. е признат за виновен в това, че на 26.ХI.2009 г. край [населено място] е управлявал лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА с рег. № РР 3412 АН с алкохолна концентрация вя кръвта си от 2.57Й, за което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК е наказан с 10 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. С решение № 52 от 29.VI.2010 г. по внохд № 148/2010 г. на Разградския окръжен съд горната присъда е изменена като е отменено условното осъждане и е постановено А. да изтърпи наказанието от 10 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и да изтърпи, на основание чл. 68, ал. 1 НК, и наказанието от 3 години лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 815/2004 г. на Разградския районен съд. Искането за възобновяване е неоснователно. Твърдението, че упълномощеният от А. адвокат, защитавал го от досъдебното разследване до въззивното разглеждане на делото включително, е осъществявал защитата "формално" и "против интересите на подсъдимия", не съставлява процесуално нарушение и касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, както се твърди в искането, след като съдът няма процесуалното задължение да контролира нито избора на защитник, нито предпочетената защитна позиция на избрания или служебно назначен защитник освен в случаите на чл. 92, 94, ал. 4 и чл. 98, ал. 2 НПК. Не е допуснато процесуално нарушение с ограничаване "гарантираното от закона право" на подсъдимия, делото да бъде решено със споразумение по реда на глава двадесет и девета НПК или след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма НПК, каквото нарушение би било налице при направено от страната на подсъдимия искане - а такова няма - оставено без отговор или немотивирано отхвърлено. Казаното, впрочем, се отнася само до възможността делото да бъде решено със споразумение, но не и по реда на глава двадесет и седма НПК: към датата на деянието - 26.ХI.2009 г. - и по време на производството в първата инстанция до постановяване на първоинстанционната присъда - 21.IV.2010 г. - е действал чл. 369а НПК, в сила от 13.IV.2009 г. /ДВ, бр. 27 от 10.IV.2009 г./ до 30.IV.2010 г./ ДВ, бр. 32 от 27.IV.2010 г./, недопускащ провеждането на съкратено съдебно следствие за извършени в пияно състояние престъпления. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, нито е подкрепено с доводи, налагащи обсъждане и отговор. Твърдението за явна несправедливост на наложеното на А. наказание се свързва с определянето му по чл. 54, вместо по чл. 55 НК и е също неоснователно: не са налице нито многобройни, смекчаващи отговорността обстоятелства при наличното предходно осъждане за тежко умишлено престъпление /по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК/, наложеното за което наказание с прилагането на чл. 66 НК очевидно не е постигнало целите на специалната превенция; нито едно или повече от изброените в искането за възобновяване обстоятелства има изключителен характер; нито наказанието лишаване от свобода е несъразмерно с тежестта на извършеното престъпление предвид високата алкохолна концентрация в кръвта си, с която осъденият е шофирал и причинил, макар и с незначителни имуществени вреди, пътнотранспортно произшествие, при което е бил ударен управлявания от С. Б. Н. лек автомобил. Имайки предвид казаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение