Решение № 1164 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2011 г.

Решение № 1164 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Мервис Мераха, гражданин на Афганистан, срещу решение № 1183 от 15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 9487/2010 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/, Директивата). Позовава се на несъответствие на решението с нормите на 44, ал. 5 от Закона, чл. 15, § 1 и § 6 и чл. 16 от същата Директива. Ответникът - Директорът на Дирекция "Миграция", не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Мервис Мераха, гражданин на Афганистан, срещу писмо рег. № ХВ-8811/11.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Миграция", с което е оставено без уважение искането на Мераха, да бъде приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ - да му бъде наложена по-лека мярка. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него писмо има характер на индивидуален административен акт и е издадено от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, следното: Със Заповед № ЗДМ-695/06.06.2008 г. на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, на основание чл. 41, т. 12 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, на касатора, гражданин на Афганистан, е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Република България на чужденеца и забрана за влизане в страната за срок от 10 години". С писмо рег. № М 2429/14. 04. 2010 г. на началник сектор "Миграция" - СДВР, е предложено на Директора на Дирекция "Миграция" да издаде заповед за настаняване в СДВНЧ на чужденеца, до отпадане на пречките по изпълнение на заповедта за принудително отвеждане. Със Заповед рег. № ЗДМ-151/14. 04. 2010 г. на Директора на Дирекция "Миграция" на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ, е предвидено Мераха - гражданин на Афганистан, да бъде принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция "Миграция". С определение № 3436/19.10.2010 г. по адм. д. № 7537/2010 г. по описа на АССГ, е продължено настаняването на Мераха, гражданин на Афганистан, в СДВНЧ с шест месеца, но не по-късно от 14.04.2011 г. С молба вх. № Ж-1510/24.11.2010 г. М. Мераха, е поискал от Директора на Дирекция "Миграция" замяна на принудителното му настаняване в СДВНЧ с по-лека мярка, като ежедневно явяване в РПУ по местопребиваване или подписка. С писмо ХВ-3095/27.04.2010 г., до Посолството на Ислямска Република Афганистан, е поискано издаването на безплатен пасаван, тъй като жалбоподателя не притежава валидни документи за задгранично пътуване и средства за обратно връщане. С писмо рег. № ХВ-8811/11.12.2010 г. на Директора на Дирекция "Миграция" е оставена без уважение искането на Мераха, да бъде приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че към момента на постановяване на обжалваното писмо не са отпаднали предпоставките, визирани в чл. 44, ал. 6 и ал. 8 ЗЧРБ, т. е. продължава да съществува опасност от укриване на касатора, а така също и е налице забавяне при получаване на необходимите документи за принудително отвеждане. Съдът е обсъдил представените от Георги Петров и Севда Флорова декларации, както и представените от органа докладни записки. Приел е по делото няма данни, че Георги Петров и Севда Флорова разполагат със средства за издръжка, които могат да предоставят на трето лице и освен това сама по себе си тази декларация не обвързва деклараторите по никакъв начин, тъй като не представлява някакво договорно съглашение между страните, което да е скрепено със санкция при неизпълнение. Видно от докладна рег. № ХМ-13355/10.12.2010 г., е посетен адреса, на който живее Петров, като е установено, че в едната стая на двустайния апартамент живее собственика Петров, а в другата са настанени наематели, които не са предупредени, че следва да напуснат. По същия начин е извършена и проверка на адреса посочен от Флорова, че ще пребивава чужденеца, като видно от изготвената докладна записка, е констатирано, че не са налице условия за настаняването на Мераха в жилището. С оглед на горното, както и предвид обстоятелството, че чужденецът е без документи за самоличност, съдът е стигнал до извод, че опасността да се укрие, не е отпаднала към момента на издаване на обжалвания акт - т. е. че не са налице предпоставки за налагане на по-лека мярка. Действително административният орган е изпратил само едно писмо до посолството на Ислямска Република Афганистан, но въпреки това, вероятността операцията по извеждането да продължи по дълго, е вследствие единствено на забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От друга страна единственото основание на което е поискал изменение на мярката в по-лека е твърдението, че не е налице опасност от укриване от страна на Мераха и че са отпаднали предпоставките по чл. 15 § 1 от Директивата. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесното писмо. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По силата на чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на ПАМ, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в териториалната структура на МВР по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките. А съгласно чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. При всяко искане за изменение на мярката, когато е направено след изтичането на първоначалния 6 месечен срок от задържането, административният орган следва да преценява от една страна наличието или липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 15 § 1 и § 4 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а от друга страна и наличието на предпоставките, посочени в чл. 15, § 6 от Директивата, респ. чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. В цитираната разпоредба от Директивата е записано, че 6-месечният срок по § 5 от Директивата може да бъде удължен с допълнителни дванадесет месеца, единствено в случаите, когато независимо от положените от държавите - членки разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането на продължи по-дълго поради забавяне при получаване на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай, към датата на постановяване на обжалваното в първоинстанционното производство писмо, са били налице както предпоставките на чл. 15, § 1 и § 4, така и предпоставките на чл. 15, § 6 б."Б" от Директивата, допускаща удължаване на срока за задържане над 6 месеца. Разпоредбата на чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ може да намери приложение единствено, когато не са налице предпоставките на чл. 15, § 1, § 4 и § 6 от Директивата. Следователно по отношение на Мераха към датата на издаване на акта тя е била неприложима. Не се споделя твърдението за несъответствие на решението на съда с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, съставляващо основание за отмяната му, поради изложените по-горе съображения, както и поради обстоятелството, че липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение