Решение № 12032 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2014 г.

Решение № 12032 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на дружество "Транс 2002" ООД гр. Кубрат, против решение № 1554/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2777/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП обжалва решението на АС Варна в частта, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 171300398/02.04.2013 г., издаден от ТД на НАП Варна относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура от 01.12.2010 г., издадена от ЕТ "Георги Милев - Отос 3". Развива подробно аргументирани доводи за неправилност на съдебното решение в тази му част като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира присъждане на разноски. Предмет на настоящото производството е и частна жалба, подадена от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП срещу определение № 3218/06.08.2014 г., постановено по същото адм. дело № 2777/13 г. по описа на АС Варна, с което е прекратено производството по молба от 18.07.2014 г. с искане за изменение на решението в частта на разноските. Излага доводи за незаконосъобразност на така постановеното определение, иска отмяната му и присъждане на разноски в полза на приходните органи в минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ответникът по двете жалби - "Транс 2002" ООД гр. Кубрат, чрез процесуалния представител адв. Ковачева, в писмен отговор и в становище по съществото на спора, намира жалбите за неоснователни. Касаторът - "Транс 2002" ООД гр. Кубрат, действащ чрез процесуалния представител адв. Ковачева, обжалва решението на АС Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 171300398/02.04.2013 г., издаден от ТД на НАП Варна. Счита, че решението в тази му част е постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, необосновано е и противоречи на материалния закон, поради което са налице касационни основания за отмяната и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в останалата му част. Представя нови писмени доказателства. Допълнително, в съдебно заседание, навежда доводи за незаконосъобразност на решението поради несъобразена нищожност на ревизионния акт, произтичаща от некомпетентност на органа, възложил ревизията и издал РА, предвид изменението, считано от 01.01.2013 г. на разпоредбата на чл. 119 ДОПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност и на двете касационни жалби. Намира решението за немотивирано в частта, обжалвана от дружеството и за материално незаконосъобразно и необосновано в частта, обжалвана от данъчния директор. Намира частната жалба за основателна, позовавайки се на разрешението дадено в т. 8 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационните жалби и частната жалба за процесуално допустими, а по същество - за основателни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт /РА/ № 171300398/02.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 300/28.06.2013 г. на Директор дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който РА са установени задължения по ЗДДС за "Транс 2002" ООД за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г. в размер на 152 024,46 лв. главница и 27 372,72 лв. лихви. По жалба на ревизираното лице - "Транс 2002" ООД първоинстанционният съд е отменил РА № 171300398/02.04.2013 г., издаден от ТД на НАП Варна в частта, в която с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 838/01.12.2010 г., издадена от ЕТ "Георги Милев - Отос 3" в размер на 5200 лв. и съответните лихви. Отхвърлена е жалбата на дружеството в останалата част на РА, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1. По 7 броя фактури, издадени от доставчик "Мега ойл груп" ЕООД в периоди м. 06.- м. 12.2010 г., с предмет - евродизел, 2. По 10 броя фактури, издадени от доставчик "Газ петролиум" ЕООД през м. 03, 05, 06, 07, 08.2010 г. и м. 06 и 07.2011 г., с различни предмети - авансово плащане по договор, услуги - различни видове СМР, вкл. по натоварване, транспорт, разтоварване и монтаж, други стоки и продукция, 3. По 1 бр. фактура, издадена от "Алдибус" ЕООД през м. 07.2010 г., с предмет - употребяван автобус Мерцедес 412 Д. С обжалваното решение не са присъдени съдебни разноски за страните. С обжалваното определение № 3218/06.08.2014 г., постановено по същото адм. дело № 2777/13 г. по описа на АС - Варна, е прекратено производството по молба на директора на Д "ОДОП" Варна от 18.07.2014 г. с искане за изменение на решението в частта на разноските. Приета е недопустимост на искането поради липса на представен списък за разноски в съдебното производство. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, вкл. относно компетентността на приходните органи, назначена е и приета по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза. Няма данни по делото съдът да правил доклад, да е разпределил тежестта на доказване по реда на чл. 170 АПК вр. с § 2 ДОПК, нито да е давал указания на страна по реда на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК относно необходимостта от събиране на доказателства, относно наличието на обстоятелства от значение за делото, за които страните не сочат доказателства. В постановеното съдебно решение съдът е посочил извършените от приходните органи действия в хода на ревизионното производство и е изброил събраните доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното производство. Съдът служебно следи за действителността на обжалвания пред него акт. В тази връзка следва да се установят релевантните писмени доказателства, в случая съдържащи се в преписката и приети в хода на съдебното производство, да се обсъдят и съответно да се изложат фактически и правни изводи във връзка с компетентността на органите, възложили и провели ревизията, както и на издателите на оспорения ревизионен акт, във връзка с формата на акта и процедурата по издаването му, съобразно приложимите административнопроизводствени правила. В обжалваното решение не се съдържа подобен анализ, вкл. и въпреки изричното позоваване от страна на ревизираното лице на нищожност на ревизионния акт, поради което направения общ извод за валидност на ревизионния акт се явява немотивиран. Правилно съдът е счел, че спорният предмет по делото се явява наличието или липсата на предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит предвид установеността или неустановеността на осъществяване на доставките, обективирани във фактурите, издадени от доставчиците в месечни данъчни периоди за 2010 и 2011 г. Видно е от събраните доказателства, че предмет на фактурите са различни видове стоки и услуги - евродизел, СМР, транспорт, натоварване, вкл. и авансови плащания които извън спора за доставка на два автобуса не са конкретизирани от съда. В решението липсват фактически и правни изводи, както за всеки един от доставчиците, така и за отделните специфични стоки и услуги, предмет на фактуриране. Съдът не се е произнесъл по съществото на спорните въпроси, чрез индивидуализацията им, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. Обжалваното решение в голяма степен се припокрива със структурата и изложението на решението на данъчния директор, което навежда на извода за липса на собствени мотиви на обжалвания съдебен акт. Съгласно чл. 12 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Решението на АС - Варна не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. То не съдържа собствени и конкретни фактически и правни изводи във връзка със спорния предмет и приложимите материалноправни разпоредби. В отменената част на РА, досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от ЕТ "Георги Милев - Отос 3", въпреки опита на съда да обоснове извода си за неправилност на РА в тази част, решението също страда от порока - липса на мотиви. Съдът не е разгледал и съответно не се произнесъл относно спорния предмет за тази част от РА, а именно - наличието на данъчен документ по смисъла на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС вр. с изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС, както и относно релевантните обстоятелства във връзка с осчетоводяването и заприходяването на актива, използването му за икономическата дейност на получателя. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на решението в обжалваната част е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви. Предвид тази липса се препятства, както възможността за адекватна защита при обжалване на съдебното решение, така и възможността за проверка на правилността му от касационната инстанция. Делото е и разгледано при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушено е правото и възможността на страните за защита и осъществяване на процесуалните им права и възможности предвид липсата на доклад, на разпределение на доказателствената тежест и на оказано съдействие от страна на съда, както и на дадени указания във връзка с установяване на обстоятелствата и събиране на доказателствата по чл. 171, ал. 4 и чл. 163, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, вкл. и в контекста на значението и ролята на първата съдебна инстанция като инстанция по съществото на спора. Обжалваното решение на АС - Варна следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, поради което следва да се отмени и обжалваното определение, с което е прекратено производството по искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,