Решение № 15634 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2017 г.

Решение № 15634 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5494/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 177 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 2460/2016 г. на Административен съд - гр. Б. (АС Б.), в частта, с която същата e осъдена да заплати на С. Б. сумата от 2739 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, което да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че сумата от 2739 лева е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание чрез юрисконсулт Николова поддържа касационната жалба и основанията посочени в нея. Моли, да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до минималния му размер. По делото е постъпила и касационна жалба на С. Б. срещу Решение № 177 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 2460/2016 г. на Административен съд- Б. в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска над уважения размер от 2 739 лева до пълния предявен размер от 273 750 лв, за неимуществени вреди, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора – Б. В жалбата се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита двете жалби за неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, за заплащане на обезщетение в размер на 273 750 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода от 20.04.2010 г. - 20.04.2015 г., уточенен в заседание на 25.11.2015 г. (л. 49), причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор, ведно със законната лихва от 01.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата (лист 2- 6). С обжалвания съдебен акт Решение № 177 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 2460/2016 г. на Административен съд - гр. Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. да заплати на С. Б. обезщетение в размер общо на 2739, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване хигиена и чистота на помещенията, в които търпи наказание, на неосигуряване на нормално осветена и отоплена жилищна свободна площ, невъзможност за адекватно проветряване и осветяване на помещенията, неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, както и до периодични, профилактични медицински прегледи в периода от 20.04.2010 г. – 20.04.2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 20.04.2015 г. - до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 273 750 лв. На следващо място е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на С. Б. съдебноделоводни разноски в размер на 30, 10 лв. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Счита, че установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, не отговарят на изискванията. Намира, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Като взима предвид ефекта от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Бургаския затвор, е направен извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Решаващият съд счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в Бургаски затвор е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на неговия размер. Намира, че неосъществяването на профилактична дейност и противо-епидемиологичното осигуряване, както и установената липса на контрол за спазване на хигиенните норми и санитарните правила следва да намерят своето място в общата маса на противоправното бездействие на ответната страна. Решаващият съд взема предвид кумулативния ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в З. Б., както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били прекомерно пренаселени, както и факта, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че всички затворници от етажа (между 140 и 180 души по думите на свидетелите) следва да ползват само четири тоалетни и три отделения-бани за къпане, където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък. От това съда прави извод, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. В конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания първостепенният съд смята, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 2739, 00 лева за пет години, за всички болки страдания и негативни емоции, свързани с престоя на ищеца в затвора Б., които надхвърлят обичайното чувство на дискомфорт и неудобство при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат – вида и характера на засягането. АС Б. е изложил точни ясни мотиви и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. В тази връзка неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение до неговия минимален размер. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 2739,00 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Продължителният период от 5 години, кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта- жизнена площ, осветеност, чистота на въздуха и хигиена са аргументи против определяне на по– нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Фиксираната сума от 2739,00 лева, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение