Решение № 144 от 3.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 981/2011 г.

Решение № 144 от 3.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 981/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт Хр. Р. срещу решение № 975/18.07.2011 г. по гр. дело № 944/2001 г., с което е оставено в сила решение от 24.03.2008 г. по гр. дело № 5485/07 г. на В., с което е отхвърлен иска, предявен от жалбоподателя срещу Й. Х. Г. за предаване владението на апартамент № 9, находящ се в [населено място], П. [жилищен адрес] пл. "С." № 1 с площ от 62 кв. м. на осн. чл. 108 ЗС. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Ответницата по жалбата Й. Х. Г. не е изразила становище. С определение № 23/12.01.2012 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.) за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено отменително решение № 392/13.05.2011 г. по гр. дело № 472/2009 г. на ВКС I г. о. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС. Прието е, че дружеството-жалбоподател [фирма] е правоприемник на [фирма]. Последното е учредено, чрез преобразуване на дъщерна фирма "П. В. ", като е поело активите и пасивите по баланса към 15.10.91 г. и съответна част от активите и пасивите на "Б. м. ф." В. по разделителен протокол. Дружеството е вписано в търговския регистър на Варненския окръжен съд с решение по ф. дело № 9142/91 г. С решение по ф. дело № 2197/96 г. на В. е вписано преобразуване на [фирма] в [фирма], което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество. Прието е, че с приемо-предавателен протокол от 22.12.94 г. [фирма] [населено място] е предал на [фирма] 44 бр. ведомствени жилища, между които и процесния ап. № 9. С акт за държавна собственост № 2458/04.06.99 г. е актуван като частна държавна собственост недвижим имот, представляващ ап. № 9, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Прието е, че процесния апартамент към момента на предявяване на иска е във владение на ответницата по жалбата. въз основа на изслушана СИЕ съдът е приел, че към момента на преобразуване на "П. В." като търговско дружество в описа към протокола за разделяне е описан целия блок 3, в който се намира процесния апартамент и имотите са предадени във владение, като собственост на предприятието, съответно са заведени в счетоводството като основни средства. В описа е удостоверено като забележка, че бл. 3 е предоставен безвъзмездно на ОП "Б. и с.". Съдът е възприел становището на вещото лице, че предоставянето на блока е извършено временно. Според заключението на СИЕ с протокол 1089 от 22.12.94 г. за предаване и приемане на ведомствени жилища от Жилфонд и опис на жилищата към този протокол жилищата са били върнати на [фирма]. С мемориален ордер от 12.1994 г. в счетоводството на [фирма] е заприходена стойността на получените безвъзмездно ведомствени жилища от [фирма] В. В инвентарната книга целият блок е заведен от 01.12.94 г. въз основа на установените факти съдът е приел, че не е установено към 1991 г. процесният имот да е бил включен в капитала на дружеството. Прието е, че на дружеството-жалбоподател са предоставени 44 бр. ведомствени жилища, което според съда не налага извода, че дружеството е придобило собствеността върху тях. Прието е, че предоставянето е било осъществено след преобразуване на жалбоподателя от фирма с държавно участие в търговско дружество, което изключва възможността същото да придобие собствеността върху имотите. Съдът е приел, че имотите са останали собственост на [фирма]. Прието е, че предоставянето следва да се разглежда като отделно субективно право, което дава възможността на приемащия да владее имотите и да извлича ползите от тях, но без да придобива титулярството на правото на собственост. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съдът е допуснал касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.) за придобиване право на собственост от търговско дружество с държавно имущество. С решение № 96/06.07.2010 г. по т. дело № 886/2009 г. на ВКС I т. о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че фактическият състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.) изисква наличие на право на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпване на това имущество за стопанисване и управление на държавното предприятие, което към момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включване в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта за преобразуване /т. е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Прието е, че установяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество изисква установяване на всички осъществени факти, относими към посочения фактически състав в съотношение на кумулативност. Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешението на правния въпрос в цитираното решение на състав на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С посочените разпоредби преобразуването на държавни и общински предприятия е установено като способ за придобиване право на собственост. Фактическият състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на новообразуваното дружество имуществото следва да е заприходено, 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените елементи от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и последното се легитимира като собственик. По основателността на касационната жалба: С оглед на изложеното по поставения правен въпрос съдът намира за неправилни решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция. Същите са постановени при нарушение разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Неправилен е извода на съда, че не е установено по делото към 1991 г. процесният имот - апартамент,да е включен в капитала на дружеството-жалбоподател. Неправилно е прието, че предоставянето на жалбоподателя на 44 бр. ведомствени жилища, едно от които е и спорния апартамент не означава, че е придобил собствеността върху тях и че това предоставяне е осъществено след преобразуването на ищеца от фирма с държавно участие в търговско дружество, поради което тези 44 бр. жилища са останали собственост на [фирма]. Неправилен е и крайният извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че в настоящия случай е установен фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП. Установено е по делото, че въз основа на чл. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и разпореждане на МС № 25/15.10.1991 г. е постановено образуване на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование "П. В.", което е поело активите и пасивите на дъщерна фирма "П. В." по баланса към 15.10.1991 г. и съответна част от активите и пасивите на "Б. м. ф." В. по разделителен протокол. С решение по ф. дело № 9142/91 г. дружеството е вписано в търговския регистър на Варненския окръжен съд. Впоследствие в същия регистър е вписана промяна в статута на дружеството - последното е преобразувано в еднолично акционерно дружество "П. В.", което поема активите и пасивите на преобразуваното дружество с ограничена отговорност. Установено е въз основа на изслушана СИЕ и приложените по делото писмени доказателства, че към момента на преобразуване на дъщерна фирма "П. В." в търговско дружество в описа към протокола за разделяне е описан целия блок 3, в който се намира процесният апартамент № 9 и имотите са предадени във владение като собственост на предприятието, съответно са заведени в счетоводството като основни средства. Следователно спорният апартамент № 9, находящ се в бл. № 3, вх. А с площ от 62 кв. м е бил държавна собственост и правото на стопанисване и оперативно управление е предоставено на предприятието П. к. В., чийто правоприемник е дъщерна фирма "П. В.". С преобразуване на дъщерната фирма в еднолично търговско дружество "П. В." към 1991 г. правото на собственост е преминало в патримониума на дружеството. Установено е, че към този момент процесният апартамент е включен в баланса на новообразуваното дружество и в акта за преобразуване не е предвидено друго за същото имущество. Като взема предвид изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик на процесния апартамент. Отбелязването в разделителния протокол при преобразуване на дъщерна фирма "П. В." в [фирма], че процесният апартамент, заедно с други апартаменти, находящи се в бл. № 3 е предаден на ОП "Б. и с." и впоследствие към 01.12.1994 г. е върнат от [фирма] [населено място] на дружеството жалбоподател не променя крайния извод за осъществения фактически състав на чл. 17а ЗППДОП (отм.). Както се посочи след като е предоставено право на оперативно управление върху държавен имот, какъвто е процесния апартамент на държавното предприятие П. к. В., чийто правоприемник е дъщерна фирма "П. В." с преобразуване на последната в еднолично търговско дружество правото на собственост е преминало в патримониума на последното дружество. Предоставянето под наем на имоти от ведомствения фонд, какъвто по делото е установено, че е процесния апартамент от ОП "Б. и с.", а впоследствие от правоприемника [фирма] [населено място] за периода от време от м. 10.1991 г. до 01.12.1994 г. е в изпълнение на правомощията на това дружество за сключване на договорите под наем и поддържане на жилищния фонд, като собственик на процесния апартамент е дружеството-жалбоподател. Отбелязването в счетоводството на [фирма] - сега ЕАД, че е заприходена стойността на получени безвъзмездно ведомствени жилища от [фирма] [населено място] представлява счетоводна операция, която няма вещно-прехвърлителен ефект. Следва да се отчете и обвързващата доказателствена сила на приложения по делото констативен нотариален акт за собственост на процесния апартамент, издаден на жалбоподателя № 185/24.04.2009 г., който не е оспорен от ответницата по жалбата. В същия като основание за придобиване на правото на собственост е посочен чл. 17а ЗППДОП (отм.). В подкрепа на извода са и останалите, приложени по делото писмени доказателства. Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е основателен. По делото безспорно е установено, че процесният апартамент се владее от ответницата по жалбата. На основание чл. 293 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и искът с пр. осн. чл. 108 ЗС следва да се уважи. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 722.50 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение