Решение № 5794 от 1.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сити инвест пропърти ЕООД, гр. София против решение 173 от 10.01.2023 г. по адм. дело 690/2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РА-30-884/ 10.11.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на Столична община в писмен отговор оспорва касационната жалба с доводи за нейната недопустимост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. В този смисъл съдът съобрази, че оспорената пред административния съд заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ (премахване на незаконен строеж) и не попада в приложното поле на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, а възражението на ответника по касационната жалба в обратен смисъл е неоснователно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София град е постановено в противоречие с материалния закон. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на заповед РА-30- 884/10.11.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на жалбоподателя Сити инвест пропърти ЕООД на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да премахне незаконен строеж: метална бариера, захранена с електроенергия и дистанционно управление, преграждаща улица- тупик от о.т.116 до о.т.116а, находяща се в терен публична общинска собственост, кв. 582, м. ГГЦ-14, зона Г-13-юг по плана на гр. София, парк Ген. Владимир Заимов. Този извод е неправилен, тъй като е направен при непълна административна преписка и в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според цитираните разпоредби кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, когато те са незаконни, като извършени без инвестиционен проект и/или разрешение за строеж. В случая изводът на съдебния състав, че изискванията на цитираните норми са изпълнени, е направени без да е установен строеж по смисъл на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Предмет на заповедта за премахване е метална бариера, захранена с електроенергия и дистанционно управление, преграждаща улица- тупик от о.т.116 до о.т.116а. В заповедта е посочено местоположението на обекта, но същият не е индивидуализиран с конкретни параметри, начин на монтиране и захранване с ел. енергия, както и други технически характеристики. Описание на обекта не се съдържа и в другите документи по преписката, с която не е представен посоченият в заповедта констативен акт РОБ21-ВК08-13888/3 от 20.09.2021 г. (Приложеният по делото констативен акт от същата дата се отнася за друг обект.) Липсата на конструктивни и технически характеристики на наредения за премахване обект не позволява същият да бъде квалифициран като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което води до незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. С оглед необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна, за което събирането на писмени доказателства не е достатъчно, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, на основание чл. 152, ал. 4 АПК да изиска цялата административна преписка и конкретно цитирания в заповедта констативен акт, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти и включително чрез използване на специални знания да изясни конструктивните и технически характеристики на наредения за премахване обект като конкретни параметри, начин на монтиране и закрепване към терена, начин на ел. захранване и др. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал.3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,