Решение № 5658 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2014 г.

Решение № 5658 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на директора на Частна професионална гимназия по мода и модна стилистика "Богоя", гр. Варна, ул. "Македония" № 82-84, срещу заповед № РД-14-3 от 29.01.2014 г. на министъра на образованието и науката.

С оспорваната заповед министърът на образованието и науката, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за народната просвета, закрил Професионална гимназия по мода и модна стилистика "Богоя", гр. Варна.

Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Органът не спазил процедурата по чл. 29 - 32 от Наредба № 7 от 25.06.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища (Наредба № 7). Позовал се на чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП), а в констативния протокол, въз основа на който е постановена заповедта, е посочено нарушение на чл. 78, ал. 2 ППЗНП. Органът не съобразил разпоредбата на чл. 25, ал. 4, т. 4 ППЗНП и не отчел, че в случая, според констатациите на експертната комисия учебният процес е бил преустановен само за дневната форма на обучение за една година. Счита, че частните училища имат право да осъществяват самостоятелна форма на обучение. В представена по делото писмена защита сочи, че не оспорва първа и втора точка от мотивите на заповедта, но по делото са представени доказателства, от които е видно, че своевременно в регионалния инспекторат е представен за съгласуване Списък - образец № 1 за учебната 2013/2014 г., но той не е съгласуван от страна на инспектората. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Керанка Кирилова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - министърът на образованието и науката, счита същата за неоснователна. Сочи, че процедурата за закриване на частното училище е спазена. Счита, че въпросът не е дали частното училище има право да обучава в самостоятелна форма на обучение - това право е посочено в чл. 78, ал. 2 ППЗНП, а че трябва да има една от двете задължителни форми на обучение - дневна или вечерна. В училището се обучава само един ученик и то в самостоятелна форма на обучение, с което е нарушен чл. 78, ал. 2 ППЗНП. Моли съда да отхвърли оспорването. Ответникът се представлява от юрисконсулт Юлия Топалова.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. Със заповед № РД-14-17 от 3.07.1997 г. на министъра на образованието и науката, обнародвана в Държавен вестник бр. 58 от 1997 г., е открита Частна професионална гимназия по мода и модна стилистика "Богоя", гр. Варна.

1. На 16.09.2013 г., с вх. № КМОД-26-215, в регионалния инспекторат по образованието - гр. Варна, бил представен Списък - образец № 1 на Частна професионална гимназия по мода и модна стилистика "Богоя". В списъка било посочено, че за учебната 2013/2014 г. в училището ще се обучава само един ученик в самостоятелна форма на обучение - няма да се обучават ученици в дневна форма на обучение.

1. На 2.10.2013 г., със заповед № 06-803, на началника на Регионалния инспекторат била разпоредена проверка в частното училище.

1. На 2.10.2013 г. била извършена проверка в частната гимназия, резултатите, от която били отразени в Констативен протокол № КМОД-11-45. В протокола било посочено, че в гимназията се обучава само един ученик в самостоятелна форма на обучение.

1. На 9.10.2013 г., началникът на Регионалния инспекторат по образованието отправил до министъра на науката и образованието предложение за закриване на частната гимназия.

1. На 20.12.2013 г., констативният протокол бил изпратен на директора на училището за становище.

1. На 17.01.2014 г. директорът на частната гимназия подал възражение до министъра на науката и образованието по констатациите в констативния протокол.

1. На 17.01.2014 г., назначената със заповед № 09-2 на министъра на образованието, изменена и допълнена със заповед № РД-14-1623 от 8.11.2011 г., експертна комисия разгледала искането за закриване на училището. Комисията установила, че на училището не е съгласуван Списък - Образец № 1, не се провежда дневна форма на обучение, има само един ученик в самостоятелна форма на обучение. Поради така установените факти комисията, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗНП и чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗНП, предложила на министъра да закрие частната гимназия.

1. На 29.01.2014 г. министърът на образованието и науката, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗНП, чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗНП и чл. 32 от Наредба № 7 закрил частната професионална гимназия по мода и модна стилистика "Богоя".

1. В хода на съдебното производство жалбоподателят представи Списък-образец № 1 с входящ на регионалния инспекторат по образование № КМОД-28-25 от 16.09.2014 г. за учебната 2014/2015 г., в който е посочен един ученик в самостоятелна форма на обучение.

1. В хода на съдебното производство ответникът представи Списък-образец № 1, находящ се в регионалния инспекторат по образование за учебната 2012/2013 г., в който е посочен един ученик в дневна форма на обучение.

Съдът, при така установените факти, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 АПК приема от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - съгласно чл. 13, ал. 5 във вр. с чл. 11, ал. 3 ЗНП министърът на образованието и науката е органът, компетентен да закрива частни училища и именно той издал заповедта. Заповедта е издадена в исканата от закона форма и от формална страна съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

Жалбоподателят твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не сочи конкретни факти. При извършената проверка съдът констатира, че производството е започнало по предложение на регионалния инспекторат. Същото е разгледано от експертната комисия по чл. 30, ал. 2 Наредба № 7. Копие от констативния протокол е изпратено на жалбоподателя, представляващ училището, съгласно чл. 30, ал. 5 Наредба № 7, и по него е представено възражение. Експертната комисия, след обсъждане на всички факти и обстоятелства и възраженията на лицето, което представлява училището, изготвила становище, с което предложила на министъра да закрие частната гимназия. Въз основа на становището и в срока по чл. 30, ал. 4 Наредба № 7 министърът издал оспорената заповед. С оглед на изложеното съдът не констатира допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправни разпоредби, тъй като органът неправилно се позовал на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗНП и чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗНП.

Член 13, ал. 1, т. 1 ЗНП сочи, че училищата се закриват, когато не се спазват изискванията предвидени в закона и в правилника за прилагането му. Член 21, ал. 1, т. 1 ППЗНП повтаря дословно законовата норма. В мотивите на оспорената заповед органът сочи, че: 1. "обучението в гимназията се провежда само в самостоятелна форма"; 2. "на посочения адрес не се провежда учебно-възпитателен процес"; 3. "Списък-образец № 1 на училището не е съгласуван от Регионалния инспекторат по образованието - Варна за учебната 2013/2014 г. "

Какво установяват доказателствата по делото досежно верността на посочените фактически основания за издаване на заповедта?

От приложения по делото Списък - образец № 1 е безспорно, че в учебната 2013/2014 г. в училището се обучава само един ученик в самостоятелна форма на обучение.

Вторият мотив на органа е непровеждането на учебно-възпитателен процес на посочения на училището адрес. Този факт не се доказва от представените от самия орган доказателства. Ответникът приел и доказателствата по делото безспорно доказват, че за учебната 2013/2014 г. в училището се провежда обучение на един ученик в самостоятелна форма на обучение. Следователно учебно-възпитателен процес в училището се провежда, но той, според органа, не е в исканата от закона форма.

Третият мотив на органа е липсата на съгласуван Списък - образец № 1. Списък - образец № 1 е сведение за организиране на дейността в училището за учебната година. Той е един от задължителните документи в системата на народната просвета и служи за установяване на съответствието на организацията на учебния процес с нормативната уредба - чл. 63, ал. 1 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета (Наредба № 4), издадена на основание чл. 17, т. 3 ЗНП. Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № 4 Списък - образец № 1 се изготвя и утвърждава от училището, след съгласуване с началника на регионалния инспекторат по образованието. От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 27.09.2013 г. жалбоподателят, в качеството си на директор на частната гимназия, изпратил в регионалния инспекторат Списък - образец № 1, но същият не бил съгласуван. Видно от приложеното по делото предложение на началника на регионалния инспекторат до министъра за закриване на частната гимназия именно Списъкът - образец № 1 послужил като основание за провеждане на проверка и изготвяне на предложение за закриване на училището. Следователно липсата на съгласуван Списък - образец № 1 е безспорно установен факт по делото.

Видно от изложеното две от посочените от органа три фактически основания са надлежно доказани. Въпросът е те изпълват ли съдържанието на посочените от органа правни основания за издаване на заповедта, т. е. обективират ли приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗНП, съответно на чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗНП?

Както бе посочено по-горе чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗНП повтаря дословно законовата норма, поради което е без правно значение. Член 13, ал. 1, т. 1 ЗНП е относително определена правна норма. Тя съдържа правило за поведение, което не е изцяло определено в текста на нормата. Окончателната определеност на нормата се осъществява само при конкретно посочване на нарушените изисквания, посочени в закона или правилника. В случая органът не посочил изрично в заповедта кое, установено в закона или правилника изискване е нарушено, т. е. не посочил в пълнота правното основание за издаване на заповедта. Органът се задоволил да посочи три фактически основания, без да установи фактическия състав на кое изискване на закона или правилника те осъществяват.

Какво показва релевантната нормативна уредба?

Член 31, ал. 1 ЗНП лимитативно определя формите на обучение в училищата, в т. ч. и в частните училища. Член 78, ал. 1 ППЗНП повтаря съдържанието на законовата норма, а чл. 78, ал. 2 ППЗНП установява различен режим на формите за обучение. Дневната и вечерната форма на обучение са изведени като форми, които са задължителни за всяко училище - законодателят е използвал императивна форма на глагола - "организира". Дали училището ще организира и двете форми - дневна и вечерна, или само едната от тях, за спазване на изискванията за форма за провеждане на обучението е ирелевантно. Важното е поне една от двете форми да бъде организирана и в нея да се провежда реално обучение. За разлика от тези две форми възможността за организиране на останалите форми на обучение е предоставена на преценката на училището.

От доказателствата по делото е безспорно, че за учебната 2013/2014 г. в училището няма организирана нито една от задължителните форми на обучение. Този факт сам по себе си представлява нарушение на императивно изискване на закона и на правилника - чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 2 ППЗНП. Следователно, макар в оспорената заповед органът да не посочил в пълнота правното основание за закриване на училището видно от доказателствата по делото изводът му за допуснато нарушение на изискване на закона и правилника е правилен.

Нарушението на чл. 78, ал. 2 ППЗНП е посочено изрично в приобщения към мотивите на заповедта протокол на експертната комисия като едно от установените нарушения. Съгласно тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на акта. В случая първо, фактите по делото доказват по безспорен начин допуснато нарушение на закона и правилника, и второ, конкретната правна норма е посочена в предхождащ издаването на оспорената заповед документ, който е приобщен към мотивите на акта.

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4, т. 4 ППЗНП, което прави оспорената заповед незаконосъобразна, следва да се посочи, че действително не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4, т. 4 ППЗНП. Тази норма въздига като задължение на частните училища да не преустановяват провеждането на учебния процес за повече от две години. Но в случая учебният процес не е преустановяван - обучението на един ученик в дневна форма на обучение през учебната 2012/2013 г. и обучението на един ученик в самостоятелна форма на обучение за учебната 2013/2014 г. е провеждане на учебен процес. Въпросът е, че този учебен процес през учебната 2013/2014 г. не е в исканата от закона форма. Задължението по чл. 25, ал. 4, т. 4 ППЗНП и задължението по чл. 78, ал. 2 ППЗНП са две самостоятелни задължения на частното училище и неспазването на всяко от тях обективира самостоятелно основание по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗНП.

С оглед на горното оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби.

Видно от изложеното инвокираните от жалбоподателя отменителни основания за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. Оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, в исканата от закона форма, в хода на производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и тя е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което оспорването на директора на Частна професионална гимназия по мода и модна стилистика "Богоя" следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд