Решение № 4395 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2014 г.

Решение № 4395 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба подадена от адв. Арабаджиева в качеството й на пълномощник на Маргарита Стефанова Стоянова, Сашка Стефанова Калдеров, Иванка Йорданова Миланова, Ягодка Иванова Георгиева, Димитър Иванов Георгиев и Кирилка Костадинова Георгиева, съдебен адрес: гр. София, Район "Красно село", ул. "Владайска" № 71, партер, офис 1, адв. Арабаджиева срещу решение № 815 от 21 декември 2013 г. на Министерски съвет (МС) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път " км. 59 + 400 до км. 61 + 629 и от км 0 + 000 до км 0 + 780" на територията на област София, в частта относно размера на обезщетението за отчуждения имот с № ККР 68.134.4401.4 находящ се в землище Връбница, район Люлин-София, ЕКАТТЕ 68134. Жалбоподателите поддържат, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби - чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 35, ал. 1, във вр. с чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Иска се изменение на решението в обжалваната му част чрез увеличаване на размера на определеното обезщетение. Претендират се разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалния си представител иска отхвърляне на жалбата като неоснователна, евентуално уважаването й съобразно вариант първи от тройната съдебно-оценителска експертиза. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие чрез процесуалния си представител иска отхвърляне на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на финансите, Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители се присъединяват към становището на процесуалния представител на Министерския съвет. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и основателна. От представените по делото - решение № 62 на Общинска служба по земеделие и гори "Нови Искър", влязло в сила на 29.08.2006 г., удостоверение за наследници ан Димитър Георгиев Найденов, изх. № 204/17.02.2014 г. на Район "Връбница" се установява, че жалбоподателите са собственици на имота, целият с площ от 749,51 кв. м., част от който в размер на 235 кв. м., се отчуждава с обжалваното решение. По това обстоятелство не се и спори между страните. От представените по делото комбинирана скица и Удостоверение изх. № 94-00-557 от 4.03.2015 г. на ГИС София се установява, че ПИ с иднетификатор 68134.4401.4 по кадастралната карта на гр. София, район "Люлин", одобрена със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, попада в част от УПИ I - за озеленяване, в УПИ III - за обществено обслужване от кв. 7 и в улица о. т. 71 - о. т. 79 по действащ регулационен план на м."Територии, прилежащи на пътен възел "Околовръстен път - бул. "Сливница". В хода на административното производство, обезщетението за отчуждаваната част от имота е определено чрез експертна оценка на лицензирани оценителни. Обезщетението е определено на база осреднена сравнителна стойност за кв. м., която от своя страна е определена въз основа на 4 сделки, сключени в релевантния по закон 12 месечен период (31.07.2012 г. - 31.07.2013 г.). Ползвани са пазарни аналози които не отговарят на изискванията на закона, а именно два броя н. а. за ипотека, постановление за възлагане от ЧСИ и една сделка за продажба. Определена по този начин осреднената сравнителна стойност е 7,21 лв. за кв. метър, а определеното обезщетение за отчуждаваните 235 кв. м. е 1695 лв. В хода на съдебното заседание се приеха заключения на единична и допълнителна съдебно-оценителски експертизи. В заключението от 14.01.2015 г. (първоначалната единична експертиза) вещото лице е определило размера на обезщетението за отчуждената част от имота въз основа на представеното по делото Удостоверение за данъчна оценка № 7212008545/8.04.2014 г. на СО, Дирекция "ПАМДТ, отдел МДТ "Люлин" - двойна данъчна оценка в размер на 17 611 лв. за отчуждената част от 235 кв. м. Във допълнителната съдебно-оценителна експертиза е направило три варианта като е ползвало четирите броя пазарни аналози, ползвани от административния орган. В първи вариант е взело в предвид н. а. № 20, т. I, рег. № 721, д. № 18/13.02.2013 г. за покупко продажба и Постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 22.08.2012 г при който цената възлиза на 21 601 лв. Във втори вариант освен цитираните два аналога е включило и н. а. № 179, т. I, рег. 4975, д. № 169/04.09.2012 г. /договор за ипотека/ като цената е 19 869 лв. В третия вариант са ползвани пазарните аналози ползвани и от административния орган /два договора за ипотека, дог. за продажба и постановление за възлагане на ЧСИ/ като цената е тази определена от административния орган - 17 242 лв. Представените допълнителна пазарни аналози са за сделки между физически лица, поради което правилно не са ползвани от вещото лице, като недопустими по смисъла на закона пазарни аналози. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява жалбата като основателна. Ползваните пазарни аналози /два договора за ипотека и постановление за възлагане на ЧСИ са нетипични за пазара на имоти аналози, а останалите допълнително представени са между физически лица поради което не могат да бъдат ползвани ца нуждите на производството. Тъй като допустим съгласно закона е само един пазарен аналог - н. а. № 20/13.02.2013 г. за продажба и само върху него не може да се формира осреднена стойност на обезщетението, то същото следва да бъде определено по двойна данъчна оценка съгласно основното заключение на вещото. В предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде изменено и обезщетението се увеличи от 1695 /хиляда шестотин деветдесет и пет/ лв. на 17 611 /седемнадесет хиляди шестотин и единадесет/ лв. Относно претендираните разноски от жалбоподателите. Представен е списък на разноските, в който са включени адвокатския хонорар, разноските за техническата експертиза, държавната такса и такси за преписи общо в размер на 968, 69 лв.. Във връзка с размера на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника. От списъка за разноските и приложените към него копия от платежни документи и разписка от 19.01.2015 г. за платен хонорар на адв. Арабаджиева се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева, което е в минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност се преценява за неоснователно. Направените за производството разноски следва да бъдат заплатени в пълния им размер от 965,69 (девестотин шестедесет и пет лева и 0,69) лева. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 38 Закона за държавната собственост, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав