Решение № 7782 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2019 г.

Решение № 7782 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Н. Паньовски, [населено място], приподписана от адв. Митев, против Решение № 539 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 689/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/06/1/0.0.2530/2/01/04/01 с изх. № 01-153-6500/134 от 04.04.2019 г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Плевен и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и бланкетно твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалния такъв, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът – Директор на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Плевен – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Христова, по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ № 15/06/1/0.0.2530/2/01/04/01 от 04.04.2019 г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Плевен. С него на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 предл. първо вр. чл. 3, ал. 3, изр. първо, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 2 изр. първо и чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договор № 15/06/1/0.0.2530 от 15.09.2016 г., респ. чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 предл. първо във вр. с чл. 34, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. /Наредба № 14/2015 г./ е отказано изцяло изплащането на финансова помощ в размер общо на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 15/06/1/0.0.2530 от 15.09.2016 г., прекратен е същият договор и е установено задължение на Н. Паньовски за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 24 447, 50 лева със законната лихва от 03.06.2018 г. Фактическото основание, посочено в акта, е неподаването на заявление за второ плащане съобразно правилото на чл. 34 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., окомплектовано с всички документи, изискуеми по Приложение № 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в определения в договора срок – 01.07.2018 г., почивен ден, т. е. до 02.07.2018 г. В последствие с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 15/06/1/0.0.2530/2/01/04/01#1 от 14.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Плевен е допусната поправка на фактическа грешка в процесния АУПДВ, като вместо "ведно със законната лихва върху тази сума от 03.06.2018 г. " да се чете "ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2018 г. ". Този акт е бил редовно връчен и не е подадена жалбата против същия. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния зако. За да възприеме материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, съдът е приел, че безспорно по делото е установено, че не е спазено изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., доколкото липсва подадено лично от бенефициера заявление за второ плащане, окомплектовано с изискуемите се документи по Приложение № 7 към същия подзаконов нормативен акт, в срока указан в сключения договор. В тази връзка е отрекъл при конкретно установените факти по делото възможността заявлението да се подаде чрез упълномощен представител /каквато правна възможност, но само в предвидените хипотези установява, чл. 22 от Наредба № 14/2015 г. /, отделно за лицето явило се на дата 29.06.2018 г., за да подаде от името на Паньовски заявката за второ плащане, липсва "изрично" пълномощно, а и самата заявка е страдала и от други нередовности, съобразно констатациите в нарочно съставения Контролен лист. На следващо място е отречена и тезата на жалбоподателя за наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/2015 г., а и на чл. 2 § 2 от Регламент № 1306/2013 г., а именно пребиваването му в затвора за излежаване на наказания "лишаване от свобода" за периода от 27.06.2018 г. до 21.12.2018 г., в който влиза и крайният срок за подаване на заявката за второ плащане. Отделно от това е посочено и че не е изпълнено задължението по чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14/2015 г. Прието е, че е спазен и принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, с аргументи, че макар и отговорността за неизпълнение на посоченото задължение да е "неоправдано тежка", то тя е нормативно установена и е била известна на лицето и с подписването на договор се е задължил да спазва всички изисквания, вкл. и процесното такова. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.