Решение № 16258 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2013 г.

Решение № 16258 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, против решение № 417/22.02.2013 г. по адм. д. № 48/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 1101112/27.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-419/19.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди като законосъобразен РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и за двете инстанции. Ответникът - "Топлофикация - Бургас" ЕАД оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С РА, индивидуализиран по-горе, на ревизирания субект са определени задължения по ЗДДС, както следва: за данъчен период февруари 2007 г. - главница 106 860 лева и лихва 61 242,03 лева; март 2007 г. - главница 110 060 лева и лихва 61787,70 лева; април 2007 г. - главница 39 870 лева и лихва 21 926,49 лева; септември 2007 г. - главница 58 310 лева и лихва 28 595,70 лева; октомври 2007 г. - главница 69 560 лева и лихва 33 259,25 лева; ноември 2007 г. - главница 110 190 лева и лихва 51 362,86 лева; декември 2007 г. - главница 198 770 лева и лихва 90 149,31 лева; януари 2008 г. - главница 119 540 лева и лихва 52 701,29 лева и февруари 2008 г. - главница 98 510 лева и лихва 42 256,39 лева. За посочените периоди органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, както следва: № 41/23.02.2007 г.; № 47/26.02.2007 г.; № 90/29.03.2007 г.; № 91/30.03.2007 г.; № 105/21.04.2007 г.; № 298/18.09.2007 г.; № 334/15.10.2007 г.; № 422/19.11.2007 г.; № 441/29.11.2007 г.; № 503/28.12.2007 г.; № 504/28.12.2007 г.; № 512/14.02.2008 г.; както и по фактури, издадени от "Свебо С Трейдинг" ЕООД, както следва: фактура № 154/24.01.2008 г. и фактура № 160/29.01.2008 г. Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е мотивиран с изводи за недоказани реални доставки по посочените фактури. В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на посочените доставчици, както и анализ на представените от "Топлофикация - Бургас" ЕАД доказателства. Органът на приходната администрация е достигнал до извода, че в представените по делото фактури, договори, приемо-предавателни протоколи за отговорно пазене са вписани само наименованията на машините без да се идентифицират чрез наименование на модела им или част от техническите им характеристики, с изключение на една хидравлична ножовка. Не са представени данни, от които да е видно моделът на машината, годината на производство и производителят й, нито гаранционни карти или други документи, гарантиращи надеждността и безаварийната експлоатация на машини, със значителна стойност. Органът е приел, че липсват доказателства относно произхода на машините, за наети лица, за собствени и наети транспортни средства и складови бази, или получени транспортни услуги. По процесните фактури не са извършени плащания по банков или касов път, а са налице само споразумения за прихващане на вземания и задължения и договор за цесия. Прието е, че само две от машините са въведени в експлоатация и се използват за основната дейност на дружеството, а останалите са безвъзмездно съхранявани от "Лазерни и оптични технологии" АД - гр. София, "Комсиг" АД - гр. София и "АРЗ Люлин 2002" ООД и в последствие са продадени на други дружества. Като е приел това, органът е извел извод, че не е доказано "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и "Свебо С Трейдинг" ЕООД да са доставчици на процесните стоки по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че въпреки наличието на данъчни документи, съставени в съответствие на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, след като те не са съставени във връзка с доставка на стоки, за посочения във фактурите получател, не възниква правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В хода на съдебното производство са назначени и извършени две експертизи - съдебно - счетоводна и съдебно - техническа, които са кредитирани напълно от съда. Относно фактурите, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, първоинстанционният административен съд е приел следното: При съдебно - счетоводната експертиза, относно дружеството, е установено, че доставчикът не е открит на адреса, посочен в ревизионното производство и е невъзможно да се установи доколко редовно е било водено неговото счетоводство. Експертизата е установявала последващи доставки с машини на "ТЕЦ Марица 3" АД, "Топлофикация Плевен" АД и "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД, като генераторът по фактура № 41/23.02.2007 г. е предложен и приет като обезпечение в настоящото ревизионно производство, а компресорът по фактура № 334/15.10.2007 г. е бракуван. Ревизираното лице не е извършвало плащания по доставките от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, като задълженията му към дружеството са погасявани с тристранни споразумения, прехвърляне на задължения (цесия) и уведомяване за наличието на нов кредитор по доставките. При експертизата е установено, предвид това, че част от машините не са транспортирани веднага до складове на "Топлофикация Бургас " ЕАД, че са съставяни протоколи в края или началото на съответната календарна година, удостоверяващи наличието им, като оставени на отговорно пазене у третите лица. Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза установимо е точното местоположение на всяка от фактурираните машини, като вещото лице е описало съответната вещ с нейните технически параметри, производствени характеристики и инвентаризационен номер. Вещото лице е посочило коя от машините е въведена в експлоатация, като генераторът по фактура № 41/23.02.2007 г. е в склад на ревизираното лице в гр. Бургас, неразопакован и не е въведен в експлоатация, измервателят на мощност по фактура № 47/26.02.2007 г. е въведен в експлоатация в машинна зала на кота "9" в ТЕЦ Марица - 3 в гр. Димитровград, а в тази ТЕЦ е открит и стендът за проверка по фактура № 90/29.03.2007 г. - в машинната зала, на кота "7". В същата зала и на същата кота е въведен в експлоатация измервателят на фази по фактура № 91/30.03.2007 г., електрожен Кракра по фактура № 105/21.04.2007 г., ацетиленов генератор по фактура № 298/18.09.2007 г., филтър - преса по фактура 441/29.11.2007 г., и шприц - машина по фактура № 504/28.12.2007 г. Компресорът по фактура № 334/15.10.2007 г. е бракуван от ревизираното лице на 15.05.2009 г. и предаден за отпадно желязо. Колонната бормашина по фактура № 422/19.11.2007 г. е въведена в експлоатация и се намира в ремонтната работилница към брикетната фабрика на "Атоменергоремонт Гълъбово " ЕООД - Гълъбово. Хидравличната ножовка по фактура № 503/28.12.2007 г. е установена на кота "0" в машинната зала на ТЕЦ Марица - 3 - Димитровград. Позовавайки се на така приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че доставките на машини са реално осъществени и отказът за признаване на данъчен кредит е незаконосъобразен. Решението е постановено при неправилни фактически и правни изводи за реалност на доставките, при позоваване единствено на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, последната с предмет на изследване последващи доставки на машини и съоръжения и в частта за техническите им характеристики, необоснована с надлежно събрани по делото доказателства. Неотносими към спора са изводи на съда свързани с позоваване на родовите характеристики на съоръженията и изводи, че като активи със значителна стойност няма логика те да не бъдат заприходени, като част от ДМА на дружеството още в момента на придобиването им. Съдът е игнорирал всички констатации на ревизията относими към установяване реалното осъществяване на доставки по процесните фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и "Свебо С Трейдинг" ЕООД. Не е оспорена в хода на административното и съдебно производство констатацията на ревизията, че и двете фирми доставчици не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, няма данни за водено счетоводство. Тези факти се потвърждават и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е игнорирал факта, че фактурите не съдържат описание на машините и съоръженията, а към фактурите липсва документация за вида на всяка от машините и съоръженията. Поради това, че фактурите не съдържат технически характеристики за стоката, предмет на доставка, а други доказателства в тази насока не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, невъзможно е да се направи обвръзка с машините и съоръженията, предмет на последващи продажби от страна на "Топлофикация - Бургас" ЕАД към "ТЕЦ Марица 3" АД, "Топлофикация Плевен" АД и "Атоменергоремонт Гълъбово" ЕООД. Съдът е пренебрегнал и съществената констатация на ревизията, че процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби на "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД. Не е отчетен и фактът, доставчиците не са разполагали с технически и кадрови потенциал за осъществяване на доставките. Не са опровергани и установените с ревизията факти, че "Топлофикация - Бургас " ЕАД не е извършвало плащания по доставките и че машините не са транспортирани до складове на дружеството, липсват данни и да са били въвеждани в експлоатация. Тези факти са потвърдени и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изводите на съда, че с приетата съдебно - техническата експертиза е установено точното местоположение на всяка от фактурираните машини, са неправилни и необосновани. Съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В нарушение на сочената процесуална разпоредба, съдът при липса на каквито и да е доказателства, свързани с индивидуализацията и техническите характеристики на машините и съоръженията, предмет по процесните фактури, както и при липса на каквато и да е техническа документация, приета като доказателства по делото, позовавайки се единствено на приетата съдебно-техническа експертиза е направил извод, че е установено точното местонахождение на машините и съоръженията, което доказва реалността им. С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е оспорена реалността на доставките от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД и "Свебо С Трейдинг" ЕООД и при липса на каквито и да е данни за дейността на тези две дружества, за водена счетоводна отчетност, за наличие на технически и кадрови потенциал, при липса на отразени фактури в ДП за първия доставчик, липса на плащания и осъществен транспорт на машините и съоръженията до складовете на "Топлофикация - Бургас " ЕАД, или наличие на транспортни разходи, свързани с доставките, решението на съда с изводи за незаконосъобразност на РА е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу РА, като неоснователна, съобразно изложените по-горе мотиви. При този изход на спора, на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 750 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение