Решение № 2942 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 27/2015 г.

Решение № 2942 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 27/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2447 от 14.11.2014 г., постановено по адм. д. № 936/14 г. на Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, ХVIII-ти състав, е отменил по жалба на "Рила 1"-АД, представлявано от Иван Петков Вичков, ревизионен акт № 16251300288 от 04.11.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 193/24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 26 368,82 лв. и лихва от 7 355,85 лв., като е осъдил Д "ОДОП" - гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 650 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Пловдив в отменителната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Рила 1" - АД - гр. Пловдив, представлявано от изп. директор Иван Петков Вичков, чрез своите пълномощници адв. Хаджиева и Кемалов взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил по жалба на "Рила 1" - АД, представлявано от Иван Петков Вичков, ревизионен акт № 16251300288 от 04.11.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 193/24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 26 368,82 лв. и лихва от 7 355,85 лв. по доставки на "Пет ко трейд"-ЕООД, "Мега Б"-ЕООД, "Макс ривър" - ЕООД и "Филипов ойл" - ЕООД. На първо място съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията за всеки един от посочените доставчици и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит /във всичките случаи поради наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за неправомерно начисляване на данъка поради липса на реални доставки/, след което е възпроизвел съдържанието на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелство налице ли са реални доставки по процесните фактури, тъй като в случая не е спорно, че са налице издадени фактури. Изводите на съда относно това, че са налице реални доставки са изложени на стр. 9 и 10 от решението /л. 1563 гръб и л. 1564 по номерацията на делото и при съобразяването, че при отпечатване на съдебния акт страниците на решението са разбъркани и не вървят в последователен ред/. След това в подкрепа на същите е направено позоваване на тълкуването на закона, дадено в отделни решения на Съда на Европейския съюз, в това число и такива, в които е обсъждан и въпросът за данъчните измами. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и основателност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, развити в касационната жалба срещу отменителната част на решението са за допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че необосновано на фактите и доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че са налице реални доставки, без да съобрази, че по време на ревизията доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес и същите не са представили доказателства относно реалното предаване на фактурираните стоки, както и относно тяхното транспортиране и получаване от ревизираното лице. Поддържат се и оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, без да съобрази, че същото не е подкрепено от доказателствата по делото. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възпроизведена в мотивите на съдебния акт. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по процесните фактури и предвид на това дали данъкът по процесните фактури е правомерно или неправомерно начислен. Направените изводи в тази насока от страна на първоинстанционния съд са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Решаващият съд е описал подробно установените факти по време на ревизията, констатациите и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит и събраните в хода на съдебното производство доказателства - основно заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е дал подробно тълкуване на понятието "реална доставка" и нейното значение като кумулативно условие за възникване на право на данъчен кредит. В касационната жалба се възпроизвеждат подробно констатациите на ревизионния акт по отношение на всеки един от доставчиците и интерпретацията на страната какви изводи следва да се направят въз основа на тях. Въз основа на това, че решаващият съд е изградил други изводи, не може да води до констатация, че липсва всестранно обсъждане на всички относими обстоятелства, каквито доводи са развити в жалбата. Правилно е съобразено обстоятелството, че при първоначалното провеждане на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи, които установяват предаването на продадените стоки от доставчика на получателя. Повдигнатите в касационната жалба въпроси касаят произхода на стоките, начинът по който е бил извършен транспорта, дали доставчиците са притежавали материална и кадрова обезпеченост да изпълнят доставките и прочие, но при доказано предаване на стоки, сочените от касатора обстоятелства се явяват неотносими към спора. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните строителни материали и тяхното използване за последващи продажби. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай са събрани безпротиворечиви доказателства, че строителните материали са отделени от своя род, а именно чрез складовите разписки и експедиционни бележки, а при някои от доставчиците и чрез приемо-предавателни протоколи, от всички тях е видно, че стоките са излезли от складовете на доставчиците. В хода на съдебното производство приходните органи не са оспорили така представените доказателства, поради което същите обосновават извода, че след като родово определените вещи са индивидуализирани, то собствеността върху тези вещи е прехвърлена, с което е изпълнено условието да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В подкрепа на този извод е и фактът, че получените стоки са вложени от ревизираното лице в търговския му оборот и са осъществени облагаеми доставки към трети лица, което се установява и от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл при идентична фактическа обстановка, но за други данъчни периоди, по отношение на същото ревизирано лице и същите доставчици, са мотивите на решение № 2533 от 10.03.2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 12821/2014 г., докл. В. Шаламанова, с което е оставено в сила Решение № 1843 от 07.08.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 914/2014 г., с което е отменен по жалбата на "Рила 1" АД, Ревизионен акт /РА/ № 16251300290 от 04.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА № 1400411/19.02.2014 г. и потвърден с Решение № 194 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 04, м. 09, м. 11, м. 12.2009 г., м. 01 - м. 12.2010 г., е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 559 406,85 лв. и са начислени лихви в размер на 533 495,98 лв. по фактури издадени от "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Овербрет Консулт" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Филипов Ойл" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД, "Ес Джи Партнерс" ЕООД, "Общотърговско Индустриално Сдружение" ЕООД, "Надин Интернешънъл" ЕООД, "Страбекс Ойл 2000", ЕООД и "Фърст" ЕООД. За пълнота следва да бъде посочено, че при изграждане на своите правни изводи първоинстанционният съд правилно е съобразил практиката на Съда на Европейския съюз, изложена в цитираните решения. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото /адвокатско възнаграждение/ за настоящата инстанция в размер на 1 384 лв. съобразно представения списък за разноските и доказателства към него за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,