Решение № 9521 от 26.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника му юрк. Д. Колева, против Решение 337/26.10.2021 г. на Административен съд Велико Търново (АСВТ), постановено по административно дело 510/2021 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4262/27.07.2021 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 50 лв.

С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба Карп Инвест ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица] оспорва същата чрез управителя си господин М. Карагеоргиев. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Твърди, че дружеството не е извършило нарушение, налагащо издаването на санкционен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВТ е бил АУПДВ 01-2600/4262/27.07.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който за констатирано неизпълнение на чл. 9, ал. 10 на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 и т. 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко (наредбата) и чл. 8 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/40 е установена на Карп Инвест ЕООД подлежаща на възстановяване неправомерно изплатена сума в размер на 2 992.78 лв. и 3 417.76 лв. санкция по чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 (общо 6 410.54 лв.) със съответните лихви върху 6 410.54 лв. от датата, следваща датата на изтичането на срока за доброволно плащане, заедно със сумата от 598.56 лв. неправомерно изплатена сума за разходи за ДДС.

Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За да отмени акта, е изложил съображения за допуснати съществени нарушения относно реда за издаването му, както и за липсата на мотиви и фактически установявания за релевантни за спора въпроси.

Касационната инстанция преценява като основателни доводите на касатора за това, че законосъобразно публичните задължения са установени с АУПДВ по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в съответствие с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Това е така, защото според чл. 2, ал. 1 от посочената по-горе наредба финансирането на подпомагането по нея е с със средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет, а съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ в редакцията му към датата на издаване на оспорения акт този закон не се прилага по отношение управлението на средствата от посочения Европейски фонд. Освен това, изложените фактически основания за издаването му не сочат на нито едно от нарушенията по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 ЗУСЕСИФ.

Установени са в административното производство следните факти:

1. Карп Инвест ЕООД е подало заявка 02/04/270720/87835/01 от 09.12.2020 г. за отчетен период м. ноември 2020 г. за финансова помощ за доставени плодове и зеленчуци в размер на 5 313.04 лв. и ДДС 1 062.61 лв.

2. Във връзка с доставените от него на учебни заведения конвенциално произведени ябълки - 428.76 кг.; конвенциално произведени мандарини 624.75 кг. и конвенциално произведени портокали 476.80 кг. е представило фактури за придобиването им от Вегетериана Елена ЕООД и сертификати за съответствие на качеството, издадени от служител на ОДБХ, на името на Вегетериана Елена ЕООД.

3. След връчено уведомително писмо за това, че тези сертификати не отговарят на изискването на чл. 9, ал. 10 от наредбата, в отговор са представени от заявителя други сертификати, издадени от ОДБХ на името на Карп Инвест ЕООД.

4. В отговор на отправено запитване до ОДБХ Велико Търново е получено писмо, според който така представените сертификати на името на Карп Инвест ЕООД не са автентични. Представени са автентичните сертификати, които са издадени на други дружества.

АСВТ приема, че не е налице нередност по чл. 19, ал. 3, т. 4 от наредбата. Този свой извод обосновава с това, че жалбоподателят е представил по делото в оригинал уведомителното писмо със същия номер и дата като съдържащото се в административната преписка, с което според административния орган са представени сертификатите на името на Карп Инвест ЕООД, но от него се установява, че дружеството не е представило такива сертификати, а отново е представило сертификатите, издадени на името на Вегетериана Елена ЕООД.

По отношение основанието по чл. 19, ал. 1, т. 2 във връзка с нередността по чл. 9, ал. 10 от наредбата съдът приема, че административният орган не е съобразил изискването на чл. 9, ал. 1 от наредбата, според което най-малко 1/2 от доставяните плодове и зеленчуци трябва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и не е направил фактически установявания за това какво количество от плодовете е произведено от земеделски стопани. Това, според него, е основание за отмяната на акта, независимо от обстоятелството, че е налице нередност по чл. 9, ал. 10.

Настоящият съдебен състав намира за неправилно така постановеното решение поради следното:

Тъй като чл. 19 се намира в раздел III от глава четвърта на наредбата, озаглавена Процедура за разглеждане на заявките за плащане на финансовата помощ , то съгласно чл. 19, ал. 2 въз основа на извършените проверки по ал. 1 ДФ "Земеделие" одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В ал. 3 на чл. 19 са посочени нередностите, при констатирането на които ДФ "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане.

Изложеното налага извод, че при вече изплатени суми по подадената заявка за плащане, както в случая, основанието за възстановяването им като неправомерно изплатени е регламентирано в пряко приложимия чл. 63, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, а основанието за налагане на административна санкция при неспазване задълженията, предвидени в рамките на схемата за училищата, е регламентирано в пряко приложимите чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 във вр. с чл. 63, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013.

Правилно с оглед установените по делото факти първостепенният съдът приема, че в случая не е доказано основанието по чл. 19, ал. 3, т. 4 от наредбата, на което се позовава административният орган. Правилно също така е приел, че е доказано неизпълнение на изискването по чл. 9, ал. 10 от наредбата предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика.

Непротиворечива е съдебната практика по тълкуването на този текст от подзаконовия административен акт в смисъл, че сертификатът за съответствие следва да бъде издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на заявителя по схемата, който доставя същите на учебните заведения. Това тълкуване е в съответствие с чл. 46, ал. 1, предложение второ от Закона за нормативните актове и следва от текста на чл. 9, ал. 2, изр. първо от наредбата (виж Решение 4556/12.05.2022 г. по адм. д. 755/2022 на Върховния административен съд и цитираните в него решения).

Установено е по делото, че сертификатите в случая са издадени на името на дружеството, което е издало фактурите за доставките им на жалбоподателя - Вегетериана Елена ЕООД, както и че това дружество не е земеделски производител. Установено е също така, че не са издавани сертификати на Карп Инвест ЕООД.

От приетото в мотивите на оспореното първоинстанционно решение следва, че изискването на чл. 9, ал. 10 за наличието на сертификати се отнася само за плодовете и зеленчуците, които съгласно чл. 9, ал. 1 трябва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, т.е. за 1/2 от доставяните.

Чл. 9, ал. 10 обаче изисква предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството по Наредба 16 от 2010 г. и то е свързано само с първото изречение на чл. 9, ал. 1, според което по схема Училищен плод се предоставят се само пресни плодове и зеленчуци, конвенционално или биологично произведени, включени в списъка по приложение 1а. Поради това в правните основания на оспорения АУПДВ е направено препращане и към чл. 9, ал. 1.

От изложеното следва, че със сертификати за съответствие съгласно чл. 9, ал. 10 следва да са придружени всички, доставяни по схема Училищен плод конвенционално произведени плодове и зеленчуци (за процесните не се твърди да са биологично произведени).

Изречение второ на чл. 9, ал. 1 изисква най-малко 1/2 от доставяните плодове и зеленчуци да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (според чл. 1 от Наредба 3 от 1999 г. с нея се определят условията и редът за регистриране на земеделските стопани съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП), но като фактическо основание в акта не се сочи неизпълнение на това изискване.

От документите, съдържащи се в административната преписка, се установява, че в процесния период жалбоподателят е доставял и грозде от ЗП Валерий Колев Александров . По отношение на него административният орган не оспорва изпълнението на чл. 9, ал. 10, нито това, че то представлява 1/2 от доставените плодове. Констатирал е липсата на сертификати по отношение на останалите плодове (ябълки, мандарини и портокали). Установил е доставените количества и за разходите във връзка с доставките им правилно е приел, че не е следвало да бъдат възстановявани.

При установена сума за възстановяване като неправомерно платена, поради неизпълнено задължение от страна на доставчика на плодове по схема Училищен плод , законосъобразно е наложена и административна санкция в размера по чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40.

По така изложените съображения решението на Великотърновския административен съд като неправилно постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Карп Инвест ЕООД.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК на касатора следва да се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства юрисконслутско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, и заплатена държавна такса в размер на 70 лв. Искането за разноски е заявено своевременно пред административния съд с молба от 11.10.2021 г., в която е изразено и становище по жалбата, а пред настоящата инстанция такова искане е направено в касационната жалба.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение