Решение № 11043 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3686/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 156 от 08.02.2021 г., постановено по адм.дело 2403/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. С атакуваното решение по жалба на С. Николов е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 297-ФК от 12.10.2020 г. издадена от началник на отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. С отменената заповед на С. Николов, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - щанд за пчелни продукти находящ се в гр. Варна, ул. Андрей Сахаров 2, /Гранд Мол/. Касаторът твърди, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно с него е отменена ЗПАМ, като същата е правилна и законосъобразна, като са обосновани предпоставките за предприемането й по отношение н търговския обект. Счита, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е призовал двамата свидетели, които са описани в писмени бележки вх. 6318/31.12.2020 г. и не е обсъдил дали е приел приложените 2 бр. НП и разпечатки от информационния масив на регистър АНП видно от приложеното копие от съдебният протокол от дата 13.01.2021 г. Съдът не е обсъдил дали ще допусне или не като свидетели по делото двамата органи по приходи, а само е приложил като доказателства заповедта установяваща тяхната компетентност. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде отхвърлена жалбата на Николов срещу ЗПАМ. В условията на евентуалност моли делото да бъде върнете за ново разглеждане в първоинстанционният съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Николов, чрез процесуалния си представител в приложени по делото писмени бележки оспорва подадената касационна жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ 297-ФК от 12.10.2020 г. издадена от началник на отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на С. Николов, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - щанд за пчелни продукти находящ се в гр. Варна, ул. Андрей Сахаров 2, /Гранд Мол/. Оспорената ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т.1 ЗДДС. На основание чл.187, ал.1 ЗДДС е забранен и достъпът до търговския обект за срок от 14 дни. Заповедта е издадена, тъй като при оперативна проверка на 10.10.2020 г. е извършена контролна покупка от търговски обект - щанд за пчелни продукти, стопанисван от С. Николов, находяща се в гр. Варна, ул. Андрей Сахаров 2 /Гранд Мол/ на стоки на стойност 10 лв., платена в брой с банкнота от 20 лв., за която не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. В обекта е установено и въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство модел - DAYSI Perfect SOI рег.4257676/19.06.2019 г. При извършената проверка, е установено, че разчетената касова наличност е в размер на 88 лв., в т.ч. 70 лв. служебно въведени. Изведена е и КЛЕН, видно от която стойността на направената на 10.10.2020 г. контролна покупка на стоки в размер на 10 лв. не е регистрирана и не е издадена касова бележка или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. За констатациите при проверката е съставен протокол (л.9-10 от адм.преписка) и е издаден АУАН Р576457/21.10.2020 г. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че не се обосновава безспорен извод за извършено от едноличния търговец нарушение. От приложените в административната преписка писмени доказателства не се установява извършването на проверка и опис на паричните средства - фактическата касова наличност, поради което не може да се установи налице ли е разлика между средствата в касата и изведения ДФО. Друго основание, послужило за отмяна на ЗПАМ като незаконосъобразна е обстоятелството, че от съдържанието на мотивите й, по отношение на срока, за който се налага ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на мярката. Прието е, че тя засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Решението е неправилно. Основателно касаторът поддържа, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до постановяването на съдебен акт без да е изяснена фактическата обстановка установена при извършената проверка от длъжностните лица на ТД на НАП-Варна. Разпоредбата на чл.171, ал.4 от АПК предвижда, че съдът указва на страните , че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл.170, ал.3 от АПК, съдът е длъжен да укаже на страните доказателствената тежест. В конкретния случай не е указано изрично на административния орган, че липсват доказателства за наличие на касова разлика или необходимостта от установяване на други обстоятелства свързани с извършеното нарушение. Нещо повече, съдът не е съобразил и не е докладвал, направеното искане за събиране на гласни доказателства относно начина, по който е установено нарушението. Видно от приложените по делото писмени бележки, освен представените писмени доказателства е направено искане за изслушване на свидетели - длъжностните лица извършили проверката в обекта. Събирането на гласни доказателства е поискано, за да бъде установено как е констатирано нарушението. По това искане не е налице произнасяне. Вярно е, че искането не е формулирано самостоятелно като такова, а е вписано в писмените бележки, в частта, в която се изразява становище по същество на спора. Това обстоятелство не отменя задължението на решаващият състав да се произнесе по него. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като без да е преценил основателността на направеното искане за събиране на гласни доказателства относно начина на установяване на нарушението, в последствие съдът е приел, че същото не е доказано . Първоинстанционният съд обосновал извод, че не е доказано категорично извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, тъй като не е направен опис на наличните парични средства и не може да се установи налице ли е разлика между средствата в касата и изведения ДФО. Изрично е посочено, че: данните и доказателствата в административната преписка не са в състояние да обосноват безспорен извод за извършено от едноличния търговец нарушение. От мотивите на съда е видно, че е направен извод, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и не е установил всички факти и обстоятелства относими към налагането на ПАМ. Изводите на АС-Варна са необосновани, тъй като не са съобразени с представените доказателства в административната преписка. При постановяване на решението не е обсъден съставеният протоколза извършена проверка /ПИП/, който е доказателство за вписаните в него действия и изявления, както и констатираните фактически обстоятелства. Не е спорно между страните, че протоколът е съставен при спазване условията на чл.50, ал.1 от ДОПК и има доказателствена сила до надлежното му опровергаване. Същият не е обсъден в мотивите на атакуваното решение, като е акцентирано само върху липсата на опис на паричните средства и неустановена касова разлика. Констатираното нарушение, заради което е наложена ПАМ на С. Николов, е за не издаване на касова бележка, което е извършено при контролна покупка на органите по приходите. Евентуалното наличие на касова разлика, както и съставянето на опис на паричните средства са само косвени доказателства за извършено нарушение, които могат да послужат за обосноваване на прилагането на ПАМ. Те не са част от състава на нарушението заради което е запечатан обекта. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като не са събрани и обсъдени доказателства, които биха могли да се отразят върху преценката на съда относно законосъобразността на административния акт. По така изложените мотиви, решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да отдели спорните от безспорните факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства, да се произнесе по направените доказателствени искания и да обсъди всички доказателства - писмени и гласни, включително приложените в хода на съдебното производство. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, в настоящото производство не се дължи произнасяне по исканията на страните за разноски. При новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора, решаващият състав на първоинстанционния съд ще следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,