Решение № 15182 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2019 г.

Решение № 15182 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5185/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Цанова, чрез пълномощник адв. Т. Дилова, против решение № 117/7.03.2019 г., постановено по адм. дело № 52/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен (АС – Плевен). В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изложените касационни доводи се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на касаторката. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и ново решение по същество, с което да бъде уважена подадената първоинстанционна жалба, като бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното производство. Претендира разноски и в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното пред настоящата инстанция възнаграждение от ответната страна с оглед обема на работа, съответно фактическата и правна сложност на делото. Решението на АС – Плевен е оспорено от Е. Цанова и в частта за разноските, с която съдът не е уважил възражението на жалбоподателката за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение като несъобразено с фактическата и правна сложност на делото и с установения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер с оглед действително положения от адвоката труд. Ответникът по касация – изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез пълномощник по делото адв. С. Младенов, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, вр. чл. 228 АПК и в писмена защита, депозирана пред съда с молба от 13.09.2019 година. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила поради липса на визираните в касационната жалба пороци, съставляващи основания за неговата отмяна. Прави искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, съгласно приложени доказателства – договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за законосъобразност на процесната заповед като издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и процедурни правила, както и след изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) материалноправни предпоставки. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, съобрази наведените от касатора отменителни основания и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е заповед № 0 СОС-64/10.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Цанова, с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл (съкращаване на длъжността), чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, във връзка с одобрена докладна записка Вх. № 13167/10.10.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен (ОДБХ - Плевен) и утвърдено от 09.10.2017 г. длъжностно разписание на ОДБХ Плевен. С оспореното пред настоящата инстанция решение решаващият състав на АС – Плевен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. Цанова срещу цитираната заповед и е присъдил претендираните от ответната страна разноски по делото – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. За да обоснове този краен резултат, съдът е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган в установената от закона форма с посочване на правното и фактическо основание за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила и осъществяване на предпоставките, съставляващи основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Правните изводи на съда почиват на подробно и ясно изложение на фактическата обстановка по делото, като са обсъдени всички релевантни за разрешаването на спора юридически факти, съобразно събраните по делото доказателства при спазване на императивните норми на процесуалния закон относно тяхното събиране. След преценка на същите в съответствие с приложимата нормативна уредба, съдът е формирал становище за наличие на реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност в хипотезата на намаляване на броя на служителите, които изпълняват присъщите за длъжността функции и задължения. От представените с административната преписка длъжностни и поименни разписания, съответно от 5.10.2017 г., 9.10.2017 г. и 10.10.2017 г., безспорно се установява съкращение на длъжността, заемана от Е. Цанова преди и след възстановяването й на работа със заповед № ВР-19/9.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, а именно – "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ Плевен. В случая, за да достигне до извода за реално съкращаване на длъжността, съдът е извършил съпоставка на длъжностното разписание на ОДБХ Плевен, въз основа на което жалбоподателката е била възстановена на работа след влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено предходно наложеното й дисциплинарно наказание "уволнение" (ДР от 5.10.2017 г., вр. ПР от същата дата и ДР от 9.10.2017 г. на ОДБХ Плевен) и новото длъжностното разписание на ОДБХ Плевен в сила от 10.10.2017 година. Последното именно обективира извършената структурна промяна на длъжностите в администрацията на ОДБХ Плевен, изразяваща се в прехвърлянето на две щатни бройки (с наименование "главен инспектор" и "старши инспектор") от отдел "Контрол на храните" в отдел "Растителна защита" в рамките на ОДБХ Плевен. Съдът е съобразил, че макар изпълнението на задълженията, присъщи на длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" да не са преустановени, то те продължават да се изпълняват, считано от 10.10.2017 г. от по-малък брой служители, в случая – с един по-малко в сравнение с предходно действалото длъжностно разписание. Съпоставката на длъжностните разписания показва, че щатните бройки на служителите в отдел "Контрол на храните" са намалели с толкова, с колкото са се увеличи тези в отдел "Растителна защита. " С оглед така установеното, първоинстанционният съд е приел, че е налице предпоставката за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл с Е. Цанова. Подробно обсъдени в мотивите на решението са и доводите на жалбоподателката, свързани с извършването на подбор на служителите в процесния случай, границите на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност при вземане на решенията с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и характера на представените по делото Вътрешни правила за подбор на кадрите в ОДБХ - Плевен, утвърдени от директора на ОДБХ - Плевен. Съдът е подкрепил единодушно приетото в съдебната практика становище, че организирането на дейността на администрацията е въпрос на целесъобразност от компетентността на органа по назначаване, включително досежно организацията на длъжностите в различните звена на поверената му администрация. Съобразил е, че за разлика от Кодекса на труда, ЗДСл не урежда задължителна процедура за извършване на подбор на служителите при прекратяване на служебните правоотношения на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При съкращаване на длъжности, въз основа надлежно прието ново длъжностно предписание, административният орган има правото да извърши самостоятелна и неподлежаща на съдебен контрол преценка за това кои от лицата, изпълняващи длъжността предвидена за съкращаване, да бъдат освободени. Единствено при наличие на приети от самия административен орган правила за подбор при съкращаване на служителите, работещи по служебно правоотношения, за органа възниква задължение да се съобрази с така приетите правила, а съдът – при проверка законосъобразността на съкращението – следва да провери дали същите са били спазени. При тези съображения, като е преценил, че от данните по делото не се установява наличието на утвърдена процедура за подбор, правилното провеждане на която да се отразява на законосъобразността на административния акт, съдът е приел, че не следва да обсъжда наведените от жалбоподателката твърдения, свързани с неизвършването на подбор, доколкото органът не е бил задължен да извършва такъв. На тази основа първоинстанционният състав е отхвърлил като неоснователно и оплакването на Е. Цанова за допуснато спрямо нея с оспорената заповед дискриминационно отношение. При липса на задължение за подбор между служителите в хипотезата на съкращаване на заеманата от тях длъжност чрез намаляване на щатните бройки, не би могло да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение със служител на това основание съставлява, само по себе си и без доказани други обстоятелства, проява на по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Отхвърлено като неоснователно е и релевираното с жалбата възражение за незаконосъобразност на процесната заповед поради възпрепятстване изпълнението на законовите последици на предходно постановения и влязъл в сила съдебен акт, от който Е. Цанова черпи правото си да бъде възстановена на длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - Плевен. Така постановеното решение на АС – Плевен е правилно. Изведените от съда фактическите и правни установявания съответстват на фактите по делото и приложимия материален закон, поради което като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от настоящия касационен състав. За да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се установи, че длъжността, заемана от оспорващия, е била премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора за длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В конкретния случай е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ Плевен с ранг II младши, като е възстановена на тази длъжност след отмяна на предишна заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", отменена с влязло в сила решение на АС – Плевен, във връзка с влязло в сила определение № 11042/21.09.2017 г. по адм. дело № 9572/2017 г. по описа на ВАС. Възстановяване на длъжност е осъществено със заповед № ВР-19/9.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, след преценка необходимостта от изпълнение на горепосоченото съдебно решение и въз основа утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ Плевен, в сила от 5.10.2017 г., с което една от предходно определените длъжности в отдел "Контрол на храните", а именно "главен експерт", е трансформирана в длъжността "главен инспектор" с оглед изпълнение на задължението за възстановяване на Е. Цанова на длъжността й. С обжалваната заповед № 0 СОС-64/10.10.2017 г. органът по назначаване е прекратил служебното правоотношение с Е. Цанова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на длъжността, с оглед осъщественото изменение на длъжностното разписание на ОДБХ Плевен, в сила от 10.10.2017 година. Видно от приложените към делото длъжностно и поименно разписание от 10.10.2017 г., предвидените за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" щатни бройки са с една по-малко от утвърдените с предходно действалите длъжностно и поименно разписание от 5.10.2017 г., съответно 9.10.2017 г., при запазване на общата численост на администрацията на ОДБХ Плевен от общо 54 щатни бройки. Всички останали шестнадесет щатни бройки за процесната длъжност, съгласно приложените длъжностни разписания, са заети към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Е. Цанова При така изяснената по делото фактическа обстановка, следва да бъдат споделени мотивираните от съда изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на предоставените със закон правомощия на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизация на управляваната от него администрация с цел оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на БАБХ и съобразно предоставените му правомощия по чл. 2, ал. 3 ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможност да внесе промяна в структурата на отделните звена, съответно във вида и броя на длъжностите, при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на тези промени в администрацията, органът действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол по същество. Предвид горното и с оглед релевираните от касаторката възражения, спорът между страните по делото се концентрира върху въпроса, извършено ли е процесното съкращаване на длъжността в хипотезата на намаляване броя на предвидените за нея щатни бройки в съответствие с общоустановеното задължение за административния орган да упражнява законовите си правомощия, включително тези в условията на оперативна самостоятелност, по разумен начин, добросъвестно и справедливо, съгласно принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 1 АПК. След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав констатира, че в случая правомощието на органа по назначаването да извърши структурни промени в рамките на ОДБХ Плевен не е упражнено в противоречие с принципа на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. При намаляване на общата численост на отдел "Контрол на храните" и в частност на длъжността "главен инспектор", органът по назначаването е извършил преценка по целесъобразност на кого от държавните служители, заемащи длъжността, да прекрати служебното правоотношение. За органа не съществува законово задължение да извърши подбор, нито да мотивира преценката си. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че при липсата на нормативни, а също и на приети от самия административен орган правила и критерии за подбор, същият не е задължен при съкращаване на длъжността да освободи първо лицата, придобили право на пенсия. Неотносими към преценката на органа в този случай са и другите релевирани от касаторката обстоятелства, свързани с изпълнението на длъжността и наложени дисциплинарни наказания. Доколкото решението на органа да освободи определен служител не разкрива белезите на дискриминационно поведение по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр., осъществено въз основа на някой от признаците по ал. 1, и доколкото решението е взето при констатирана необходимост от реорганизация на управляваната административна структура, то следва да се приеме, че органът е действал законосъобразно и в съответствие с принципа за добросъвестност, в изпълнение на свои законоустановени правомощия. Спазена е и целта на закона – към момента на намаляване щата за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" с длъжностното разписание от 10.10.2017 г., не са били налице незаети бройки за длъжността. Същевременно наличието на две новооткрити и все още незаети към този момент щатни бройки в отдел "Растителна защита" няма отношение към преценката дали е действано съразмерно при прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Двете незаети длъжности в отдел "Растителна защита" са различни от тази, която е изпълнявала Е. Цанова, тъй като в случая спецификите на дейността на съответните отдели имат съществено значение и обуславят разлика в характеристиките на установените в тях длъжности. Неоснователно е възражението на касаторката за незаконосъобразно упражнена власт от страна на административния орган и поради това, че преди да прекрати служебното й правоотношение не й е предложил да бъде преместена на същата длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" към някоя от останали 27 областни дирекции по безопасност на храните в страната. Трайно установено в съдебната практика е, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл органът по назначаването няма задължението да предлага на държавния служител да заеме друга длъжност, съответстваща на квалификацията му или каквато и да е друга свободна длъжност в същото или друго териториално звено на администрацията (в този смисъл: решение № 16139/20.12.2018 г. по адм. д. № 4232/2017 на ВАС, V отд.; решение № 10035/23.07.2018 г. по адм. д. № 5503/2017 г. на ВАС, VI отд.; решение № 4112/4.04.2017 г. по адм. д. № 10117/2016 г. на ВАС, V отд.). Като неотносим към предмета на спора следва да бъде отхвърлен доводът на касаторката за нарушаване с процесната заповед на правото й да бъде възстановена на предишната длъжност след отмяната с влязло в сила съдебно решение на наложеното й дисциплинарно наказание "уволнение". Актът, с който служителката е възстановена на длъжността си, съставлява самостоятелен административен акт, спрямо който съдът в настоящото производство не може да осъществи съдебен контрол. Независимо от това, следва да се отбележи, че видно от доказателствата по делото органът по назначаването е изпълнил задължението си да осигури възможност за възстановяване на служителката на работа, като е издал заповед № ВР-19/9.10.2017 г., считано от същата дата. Настъпилите междувременно структурни промени, в сила от 10.10.2017 г., свързани с намаляване щата на отдел "Контрол на храните" с две щатни бройки (една от които за длъжността "главен инспектор"), са част от друг фактически състав – този на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с освободения служител, предмет на разглеждане в настоящото дело. Ето защо, като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗДСл, съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, и е достигнал до извод за липса на отменителни основания по чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Не се доказва доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, след събиране и обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и излагане на подробни и обосновани съображения по направените от страните възражения. С оглед на изложеното, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство, касаторът, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъде осъден да заплати в полза на Българска агенция по безопасност на храните сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Същите, предвид обема на предоставената правна защита, съответно фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед изричното възражение на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да бъдат определени в установения минимален размер по реда на чл. 8, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата 560,00 (петстотин и шестдесет) лева. По отношение възражението в касационната жалба срещу присъдените от АС – Плевен разноски в полза на администрацията на органа, издал оспорения акт, в тази си част касационната жалба има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските. Компетентен да разгледа това искане на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК е административният съд, постановил първоинстанционния съдебен акт. Следователно, в посочената част касационната жалба следва да бъде изпратена по компетентност на АС – Плевен за произнасяне съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение