Решение № 13165 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. В. Т. срещу решение 701 от 25.04.2025 г. по адм. дело 58/2025 г. на Административен съд - Перник. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си , поддържа, че обжалваното решение е неправилно, т. к. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано, поради което иска да се отмени и се уважи първоначалната жалба. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Перник е отхвърлил жалбата на В. Т. срещу отказ да бъдат заличени личните му данни, обективирани в писмо изх. рег. 03340 от 02.12.2024 г. на "ЕОС Матрикс" ЕООД. Съдът е установил от фактическа страна следното: В. Т. е подал заявление вх. ВЖ-00628 от 08.11.2024 г. до "ЕОС Матрикс", с което е поискал да бъдат заличени личните му данни в поддържаните от дружеството регистри и база данни, както и тези, подавани към Централния кредитен регистър на БНБ, на основание член 17, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) 2016/679. В искането си оспорващият е заявели, че дългът по договор за банков кредит и анекс към него е погасен по давност, поради което същият няма да бъде изплащан доброволно от него Това обстоятелство, според субекта на данни, е предпоставка за отпадане необходимостта дружеството да обработва личните му данни. С обжалвания пред административния съд отговор изх. рег. 03340/02.12.2024 г. на "ЕОС Матрикс" ЕООД, чрез юрисконсулта на дружеството, жалбоподателят е уведомен, че има изискуемо и неизплатено задължение към "ЕОС Матрикс" ЕООД, произтичащо от договор за банков кредит - продукт "Бизнес револвираща линия" от 27.04.2007 г. и анекс 2 от 30.11.2011 г., сключен с "Юробанк България" АД и договор за цесия между "Юробанк България" АД - цедент и "ЕОС Матрикс" ЕООД - цесионер, на който е прехвърлено вземането. Описани са предприетите действия от дружеството за събиране на вземането и е изразена позиция, че задължението не е погасено по давност, поради което за "ЕОС Матрикс" съществува задължение да предоставя на ЦКР към БНБ информация за кредитната задлъжнялост на клиента си. Към отговора е приложено становище на длъжностното лице по защита на данните във връзка със заявлението на жалбоподателя за заличаване на личните му данни и разяснения относно приложното поле на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. При тези фактически обстоятелства и с оглед приложените по делото писмени доказателства - договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., договор за прехвърляне на вземания и анекс към същия, както и писмо от Комисията за защита на личните данни, че пред нея няма образувано производство със същите страни и предмет на спора, съдът е приел от правна страна, че оспорването е неоснователно. Изложил е съображения за това, че дружеството е администратор на лични данни и в това качество за него е налице задължение да се произнесе по искането на жалбоподателя за заличаване на личните му данни. Приел е, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган - администратора на лични данни, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт, действащ от името на последния. Съдът е посочил, че актът е издаден в предписаната от закона форма и с изискуемото съдържание, при съобразяване с административнопроизводствените правила. Изводите на съда в тази насока кореспондират с данните по делото и са правилни, поради което се подкрепят от касационната инстанция. Съдът е обсъдил материалната законосъобразност на акта и правилно е приел, че обжалваният отказ е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Правилни и обосновани са изводите на съда, че основният спор между страните, който се явява преюдициален относно упражняване на правото на субекта на данни по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е дали паричното вземането на "ЕОС Матрикс" ЕООД към жалбоподателя В. Т. е погасено по давност. Този спор обаче не може да се реши инцидентно в рамките на съдебно административното производство с предмет законосъобразността на отказа на администратора на лични данни да заличи данните на В. Т., обработвани във връзка със задължението му по договор за банков кредит. Правилно съдът е приел, че защитата на длъжника с позоваване на изтекла погасителна давност и съответно фактът на погасено по давност задължение може да бъде установен по исков ред, от общите съдилища. Мотивите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационния състав. При липсата на разрешен спор за изтекла погасителна давност в полза на субекта на данни, съдът правилно е приел, че оспореният отказ на администратора на лични данни да заличи данните на заявителя е материално законосъобразен. Съгласно член 17, параграф 1, букви "а" и "б", субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин или б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването. В член 17, параграф 3, буква "б" ОРЗД е предвидено, че параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Съдът точно е приел, в съответствие с цитираните правила на Регламент (ЕС) 2016/679, че в обсъждания случай администраторът на лични данни законосъобразно е отказал да уважи искането на субекта на данни по член 17, параграф 1 ОРЗД да бъдат изтрити неговите данни. Решението е правилно и обосновано, като доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Изложените възражения, свързани с прилагането на правилата за давността в изпълнителното производство не подлежат на обсъждане в касационното съдебно административно производство, като за оспорващия е налице процесуален ред на защита по Гражданския процесуален кодекс, в рамките на който същите биха били релевантни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция от процесуалния представител на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател В. В. Т. следва да заплати на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумата 100лв. за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,