Решение № 9654 от 3.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. В. Д., чрез процесуалния си представител адв. Върбовска, против Решение 2080 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 9290/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ на началника на отдел Пътна полиция при Столична дирекция (СДВР) да заличи като погасено по давност, на основание чл. 82, ал. 1, б. б от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) вр. чл. 82, ал. 2 ЗАНН наложеното му наказание с влязло в сила наказателно постановление (НП) 21-4332-006421 от 01.04.2021 г. и съответно издаване на удостоверение с отразено обстоятелство по заличаване. В касационната жалба са наведени оплаквания, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на административния съд, че изтичането на давностния срок за изпълнение на административното наказание глоба не е основание за заличаването на информация от масивите на Пътна полиция в автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД). Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Ответната страна - началник на отдел Пътна полиция при СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Страхинов, в открито съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Сторено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност - възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е била законосъобразността на отказа на началника на отдел Пътна полиция при СДВР да заличи като погасено по давност на основание, на основание чл. 82, ал. 1, б. б ЗАНН във вр. с чл. 82, ал. 2 ЗАНН наложеното на касатора наказание с влязло в сила НП 21-4332-006421 от 01.04.2021 г. С последното са били наложени административни наказания по ЗДвП, съответно - "глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Същите са били потвърдени от районния и административния съд по реда на съдебния контрол и са влезли в законна сила, поради което и на основание чл. 30 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба 1-157/Наредбата) е налице законно основание данните от тях да бъдат отразени в информационните масиви на "Пътна полиция - АИС АНД, където се води т. нар. отчет на водачите, включително и за наложените на последните наказания. За да отхвърли жалбата на касатора срещу оспорения отказ на началника на отдел Пътна полиция при СДВР, първостепенният съд е счел, че единствено отмяната на наложените административни наказания е предпоставка за заличаване на личните данни, съдържащи се в НП. Позовал се е на разпоредбите от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г., според които съхранението на данните освен легитимно основание, има и легитимен характер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че изтичането на давностния срок на наложеното наказание с НП, съставлява основание за заличаване на наложеното му наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредбата, информация за съставените АУАН, фишове и НП, издадени заповеди за прилагане на ПАМ, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки се съхранява в АИС АНД. Според разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Наредбата, наказателните постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по реда на завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години, т.е именно изтичането на този срок е повод хартиеният носител на съответното наказание да бъде унищожен. В чл. 27 от Наредбата са уредени отчетността на водачите на МПС, наложените им наказания и извършваните нарушения, като тази служебна информация за водачите на МПС и тяхната дисциплина се пази с цел характеризиране поведението на водача и се взема предвид при определяне на всяко следващо извършено нарушение. Също така съгласно чл. 31 от Наредбата горепосочената служебна информация за водачите на МПС се предоставя и на други органи, съобразно законовите им правомощия, което препятства възможността личните данни на касатора, свързани с наложеното му наказание във връзка с издаденото НП, да бъдат изтрити. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е "глоба", но не вменява задължение на административния орган да заличи наложеното с НП, фиш или електронен фиш наказание "глоба" от масивите на АИС АНД, противно на наведените доводи в касационната жалба. Изтичането на давностния срок и преклудираното право на държавата да търси принудително изпълнение на наложената санкция с НП не заличава с обратна сила правните последици от извършеното нарушение. За пълнота настоящият състав намира за относимо към конкретиката на казуса да посочи, че редът за коригиране, актуализиране и ограничаване на обработването на лични данни е уреден в Инструкция 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработването на лични данни в МВР. Поради гореизложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременната претенция, се следва присъждане на сторените от ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,