Решение № 2768 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2012 г.

Решение № 2768 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба срещу административен акт на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), по реда на чл. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ и чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), приета с ПМС № 124/2004 г. Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от "Софийска вода" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4", ул. "Бизнес парк" № 1, сграда 2А, представлявано от Жан Едмонд Анри Салеси, в качеството му на изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Маргарита Лазарова Лазарова, против решение № Ж-269 от 1.10.2012 г., постановено от ДКЕВР по преписка образувана по жалби с вх. № В-11А-00-87 от 23.12.2011 г., 21.06.2012 г., 20.07.2012 г. и 15.08.2012 г., на Владимир Владимиров, управител на "Аспазия - 92" ООД. Със същото Комисията е дала следните задължителни указания на "Софийска вода" АД, гр. София: 1. Да формира задълженията за предоставени В и К услуги за потребител "Аспазия - 92" ООД, само по показанията на водомера, монтиран на сградното водопроводно отклонение, на адрес: ул. "Георги Караславов" № 1-3, определено съгласно сключения между страните Договор за извършване услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води при използване на вода за стопанска дейност от 06.08.2007 г.; 2. Да анулира начислените количества вода "общо потребление" по фактури с № 0032448833/10.11.2011 г.; № 0036615615/19.06.2012 г.; № 0037085136/13.07.2012 г.; № 0037608136/8.08.2012 г.; 3. В едномесечен срок от получаване на решението дружеството да представи писмена информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за отмяна на оспореното решение, съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Посочва се, че Комисията на е изпълнила разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като не е събрала необходимите доказателства за изясняването на ключов за производството факт, както и, че не е съобразила разпоредбите на приложимата нормативна уредба. С оглед на посоченото се претендира отмяна на решението на ДКЕВР с произтичащите от това законни последици. Ответниците - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез представител юрисконсулт Надежда Иванова и "Аспазия - 92" ООД, чрез процесуален представител адв. Светлана Георгиева, в съдебно заседание оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено. Представят и писмени бележки. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № Ж-269 от 1.10.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Закона за енергетиката Комисията е дала задължителни указания на "Софийска вода" АД, гр. София, а именно: 1. Да формира задълженията за предоставени В и К услуги за потребител "Аспазия - 92" ООД, само по показанията на водомера, монтиран на сградното водопроводно отклонение, на адрес: ул. "Георги Караславов" № 1-3, определено съгласно сключения между страните Договор за извършване услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води при използване на вода за стопанска дейност от 6.08.2007 г.; 2. Да анулира начислените количества вода "общо потребление" по фактури с № 0032448833/10.11.2011 г.; № 0036615615/19.06.2012 г.; № 0037085136/13.07.2012 г.; № 0037608136/08.08.2012 г.; 3. В едномесечен срок от получаване на решението дружеството да представи писмена информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. Производството пред ДКЕВР е образувано по жалби, с вх. № В-11А-00-87 от 23.12.2011 г., 21.06.2012 г., 20.07.2012 г. и 15.08.2012 г., на Владимир Владимиров, управител на "Аспазия - 92" ООД срещу "Софийска вода" АД, гр. София. Със същите е оспорил начина на формиране на задълженията за предоставени В и К услуги от страна на В и К оператора "Софийска вода" АД, за обект - фабрика за производство и бутилиране на безалкохолни напитки, находяща се в гр. София, ул. "Георги Караславов" № 1. Жалбоподателят е възразил, че от месец октомври 2011 г. в издадените фактури за предоставени В и К услуги са начислени допълнителни количества вода "общо потребление", като и че стопанисвания от него обект се определя, като част от етажна собственост, излагайки съображения, че същият представлява урегулиран поземлен имот. Посочил е, че неправилно начисленото задължение на стойност 30 550, 15 лв., по фактури с № 032448833/10.11.2011 г.; № 0036615615/19.06.2012 г.; № 0037085136/13.07.2012 г.; № 0037608136/8.08.2012 г., следва да бъде сторнирано от "Софийска вода" АД, гр. София. По повод горепосочените жалби, подадени от "Аспазия - 92" ООД, представлявано от управителя Владимир Владимиров, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която от ДКЕВР е изискано становище от В и К оператора "Софийска вода" АД, гр. София. От приложената по делото административна преписка е видно, че са изпратени писма, с изх. № В-11А-00-87 от 23.01.2012 г. и 21.08.2012 г., с които се иска от дружеството да извърши проверка и да представи становище по постъпилите жалби, като изясни статута на В и К съоръженията, чрез които се осъществява предоставянето на В и К услуги в Индустриална зона "Модерно предградие - Обеля", както и правното основание за начисляване на разход "общо потребление" за потребителя "Аспазия - 92" ООД. В отговор Жан Салеси, изпълнителен директор на "Софийска вода" АД, е изпратил до ДКЕВР писма с вх. В-11А-00-87 от 28.02.2012 г. и 27.08.2012 г., в които посочва, че водоснабденият имот на "Аспазия - 92Т ООД е разположен в индустриална зона "Модерно предградие - Обеля", територия, попадаща в категорията на т. нар. "площадки", която е водоснабдена чрез едно водопроводно отклонение. Посочва, че единственото възможно решение за контрол на постъпващите водни количества, в рамките на "площадката", е приложеното от дружеството измерване и съответно формиране на задълженията за предоставени В и К услуги по приходен водомер, монтиран в шахта, в началото на "площадката". "Софийска вода" АД е приело, че доколкото водоснабденият имот на "Аспазия - 92Т ООД и останалите потребители в района са присъединени към едно водопроводно отклонение, с монтиран общ водомер, то конкретният случай попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 и ал. 4, както и на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, регламентиращи отчитането и разпределението на изразходвани количества вода за потребители, присъединени към едно сградно водопроводно отклонение. С оглед на което В и К дружеството е приело, че правилно е разпределило разход общо потребление между отделните потребители. Към становището си дружеството е приложило изисканите от ДКЕВР документи. Въз основа на получените становища и събрани по преписката доказателства Главният директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" е изготвил Доклад вх. № В-ДК-206/26.09.2012 г., с който предлага на Комисията да вземе решение на "Софийска вода" АД, гр. София да бъде дадени следните задължителни указания: 1. Да формира задълженията за предоставени В и К услуги за потребител "Аспазия - 92" ООД, само по показанията на водомера, монтиран на сградното водопроводно отклонение, на адрес: ул. "Георги Караславов" № 1-3, определено съгласно сключения между страните Договор за извършване услугите водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води при използване на вода за стопанска дейност от 6.08.2007 г.; 2. Да анулира начислените количества вода "общо потребление" по фактури с № 0032448833/10.11.2011 г.; № 0036615615/19.06.2012 г.; № 0037085136/13.07.2012 г.; № 0037608136/8.08.2012 г.; 3. В едномесечен срок от получаване на решението дружеството да представи писмена информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. На закрито заседание проведено на 1.10.2012 г., съобразно приложеното Извлечение от протокол по т. 14 ДКЕВР е приела решение, с което дава задължителни указания на "Софийска вода" АД, гр. София. Постановено е процесното решение № Ж - 269 от 1.10.2012 г., копие от което е изпратено на подателя на жалбата и на "Аспазия - 92" ООД, с писмо от 3.10.2012 г. Видно от приложеното по преписката известие за доставяне "Софийска вода" АД, гр. София е получило копие от процесното решение на 8.10.2012 г. При тези данни Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира жалбата на "Софийска вода" АД, гр. София за процесуално допустима и разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение № Ж - 269 от 1.10.2012 г. ДКЕВР е дала задължителни указания на "Софийска вода" АД, гр. София, като за да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ и чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ и е приел, че "Анализът на представения доказателствен материал по преписката налага следните изводи", а именно, че обектът, за който В и К операторът се е задължил да предоставя В и К услуги, следва да се третира като такъв, находящ се в самостоятелно водоснабден имот, захранен чрез самостоятелно водопроводно отклонение, а задълженията за предоставени В и К услуги ще се формират само по показанията на монтирания на това водопроводно отклонение водомер, т. е. налице е потребител на В и К услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., а не потребител по смисъла на т. 3 от посочената разпоредба. На следващо място е направен и изводът, че "Аспазия - 92" ООД и другите потребители в района не могат да бъдат приравнявани на потребители на сгради, в режим на етажна собственост и по аналогия спрямо тях да бъдат прилагани разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и че липсата на яснота относно статута на В и К съоръженията в района, да бъде повод В и К дружеството да променя едностранно условията на сключения договор за предоставяне на В и К услуги с потребителя "Аспазия - 92" ООД. Неправилно е чрез поставянето на приходен водомер, в началото на така наречената "бивша площадка", да се прехвърлят върху потребителя загубите на вода по водоснабдителната мрежа. С оглед на така направените изводи Комисията е дала задължителни указания на "Софийска вода" АД, гр. София, за отстраняване на установените при извършената проверка нарушения. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и Устройствения правилник на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори или на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /редакцията от Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., релевантна към датата на постановяване на оспорения административен акт/, като в ал. 5 на същата разпоредба, е предвидено, че редът на подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, тоест с НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на Комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо с изх. № В-11А-00-87/02.11.2012 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалвано решение е изпратено с цялата окомплектована административна преписка. Това обстоятелство е потвърдено и от процесуалния представител на ДКЕВР, който в съдебно заседание, проведено на 4.02.2012 г. е заявил, че е представена цялата административна преписка. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на В и К оператора "Софийска вода" АД, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в Комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следва да се отбележи, че изискването на становище от дружеството е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. Въз основа на изготвените и изпратени в Комисията становища от "Софийска вода" АД, както и след анализ на представения доказателствен материал по преписката, Главният директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" е изготвил Доклад, с вх. № В-11А-00-87/26.09.2012 г., с който предлага на ДКЕВР да вземе решение за налагане на задължителни указания на В и К дружеството. Независимо, че в посочения Доклад са обсъдени приложените по преписката доказателства и въз основа на тях са направени съответните правни изводи, обуславящи даването на задължителни указания на "Софийска вода" АД, настоящият състав намира, че по жалбата на "Аспазия - 92" ООД ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. Не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. На следващо място във всички случаи административният орган е следвало преди да постанови административния си акт да даде възможност на дружеството срещу което е подадена жалба да вземе становище, да направи възражения. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК във вр. чл. 100 от НЛДЕ, тъй като е нарушило правото му на защита. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на процесното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,