Решение № 15817 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2013 г.

Решение № 15817 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Петър Григоров Петров от гр. Варна за отмяна на влязлото в сила решение № 4644/03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2589/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 2842/23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 1319/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. В искането се поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК предвид това, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на решение № 2881/28.02.2013 г. по адм. дело № 15357/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 2518/19.10.2012 г. по адм. дело № 1368/2012 г. на Административен съд гр. Варна. Искателят поддържа, че макар и предмет на първоинстанционните производства да са били различни заповеди на началника на РДНСК - Североизточен район за премахване на незаконни строежи, между посочените решения е налице пълна обективна и субективна идентичност, тъй като двете заповеди се отнасят до напълно идентични строежи в една и съща страда и затова правните изводи на съда по двата случая не могат да бъдат различни. Моли решението по адм. дело № 2589/2013 г. на ВАС да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от Административен съд гр. Варна. Ответникът по искането за отмяна - началникът на РДНСК - Североизточен район - гр. Варна, представляван от пълномощника юрисконсулт Росен Игнатов, изразява становище за неоснователност на искането. Ответниците Дафинка Желева Петрова от гр. Варна и Георги Борисов Димитров от гр. Варна не са изразили становища по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид доказателствата по делото и наведените доводи, намира следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустимо. С решение № 4644/03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2589/2013 г. на ВАС, второ отделение, чиято отмяна се претендира, в производство по чл. 208 и сл. АПК е оставено в сила решение № 2842/23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 1319/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на Петър Григоров Петров и Дафинка Желева Петрова против заповед № 31/12.03.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "едноетажна масивна постройка - входно антре", находящ се в ПИ № 10135.5510.557 по плана на кв. Галата, ул. "Фичоза" № 7. С решение № 2881/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 15357/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, за което се поддържа, че противоречи на решението, чиято отмяна се претендира, в производство по чл. 208 и сл. АПК е оставено в сила решение № 2518/19.10.2012 г. по адм. дело № 1368/2012 г. на Административен съд гр. Варна. С това първоинстанционно решение, по жалба на Георги Борисов Димитров е отменена заповед № ДК-02-СИР-32/12.03.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е наредено премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна постройка - входно антре" в ПИ с идентификатор 10135.5510.557 /УПИ ХIV-435, 565/ в кв. 21 по плана на кв. Галата, гр. Варна, с административен адрес ул. "Фичоза" № 7. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 АПК отменителни основания. В чл. 239, т. 4 АПК, посочен като правно основание на искането за отмяна, е предвидена възможност за отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице това основание за отмяна е необходимо да има идентичност на правния спор по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира, с решението по друго дело, които се противопоставя. В случая не е налице такава идентичност, поради това че решенията по делата са постановени между различни страни и относно различни заповеди за премахване на незаконни строежи. С влезлите в сила решения по адм. дело № 2589/2013 г. и по адм. дело № 15357/2012 г. на ВАС, второ отделение са оставени в сила решения на първоинстанционния съд, с които са разрешени със сила на присъдено нещо спорове за законосъобразност на различни индивидуални административни актове. Страните в производствата също са различни, тъй като жалбоподатели по всяко от делата са различни физически лица, макар по двете дела ответникът да е един и същ. Доколкото предмет на обжалване по отделните дела са били различни заповеди за премахване на незаконни строежи, то основанията и исканията по делата са различни. Идентичната или сходна фактическа обстановка, при която са издадени различни индивидуални административни актове не обуславя извод за идентичност на правните спорове при съдебното обжалване на тези актове и съответно - наличието на съдебни решения в различен смисъл по делата образувани по жалби против различните административни актове, макар и постановени при сходни или еднакви фактически обстоятелства, не е предвидено като основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ОСК на ВАС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт това тълкувателно решение е задължително за съда. По изложените съображения, в случая не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение и искането за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,