Решение № 8506 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2018 г.

Решение № 8506 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б. против решение № 427 от 9.03.2018 г. по адм. дело № 827/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № 1115/12.09.2017 г., издадена от същия административен орган, с която е наредено в 14-дневен срок П. И. Д. и Е. М. А. да премахнат незаконен строеж: "плътна ограда, изградена без строителни книжа по улично- регулационната линия на УПИ ХI- 24 в кв. 7 по плана на с. Б., община Б., общинска собственост, по регулационната линия между УПИ ХI- 24 в кв. 7 и УПИ ХII-24 в кв. 7 по плана на с. Б. и частично в УПИ ХII-24 в кв. 7, собственост на трети лица. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. П. Д. и Е. А. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд - Б. е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за отмяна на оспорения административен акт са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Заключението, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 35 АПК не е установен извършителят на строежа, е направено в противоречие със събраните доказателства. Не са съобразени представените по делото нот. акт № 198, т. II, рег. № 8945, дело № 339 от 2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Б. и данъчна декларация от 26.03.1998 г., които установяват, че посочената като адресат на заповедта Е. А. е носител на право на собственост върху изградената в УПИ ХI- 24 в кв. 7 по плана на с. Б., община Б., жилищна сграда. Установеното в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт относно правото на собственост на Асланска върху жилищната сграда също не е взето предвид и обсъдено съвместно с останалите доказателства. Заключението на административния съд, че и П. Д. не е извършител на строежа, също е направено в противоречие с доказателствата. Не са обсъдени обясненията на Давидова, депозирани на 31.01.2018 г., в които същата признава, че оградата е построена от нея. Всъщност обстоятелството, че Давидова е извършител на строежа, нареден за премахване, не е оспорен нито в жалбата до Административен съд - Б., нито в хода на съдебното производство. Нещо повече, този факт се потвърждава и от ангажираните по инициатива на Давидова гласни доказателства, които също са игнорирани от съдебния състав при постановяване на оспореното решение. Несъответствието на правните изводи на първоинстанционния съд с представените доказателства води до постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Съдът приема, че Е. А. неправилно е посочена адресат на заповедта за премахване на строежа, без да съобрази, че като собственик на жилищната сграда, построена в УПИ ХI- 24 в кв. 7 по плана на с. Б., страната попада в кръга на лицата, посочени в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, както и че като титуляр на вещно право на собственост по отношение на жилищна сграда в имота, в който е изпълнен нареденият за премахване строеж, същата има качеството на възложител. Изводът за отмяна на заповедта и по отношение на П. Д. също е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Цитираният текст предвижда, че принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на извършителя, а в случая обстоятелството, че именно Давидова е извършител на описания в заповедта незаконен строеж се установява от всички събрани доказателства. Освен това дори да се приеме, че адресатите на заповедта за премахване са неправилно посочени, то това би било основание за отмяна на административния акт само в тази част, но не и по отношение на установения незаконен строеж. Ето защо първоинстанционният съд е следвало да изясни и обсъди вида и характеристиките на описания в заповедта незаконен строеж, неговата допустимост по правилата и нормите на строителство и евентуално търпимост, а при необходимост да събере доказателства относно изброените обстоятелства, като достигне до фактически установявания в тази насока и изложи съображения относно законосъобразността на административния акт и в частта, в която е установен подлежащ на премахване незаконен строеж. В случая това не е направено и касационна проверка на съдебния акт в тази част не може да се извърши. Поради изложеното настоящата инстанция състав приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде отменен. С оглед необходимостта от изясняване на вида, характера, допустимостта и евентуално за търпимостта на наредения за премахване строеж, в какъвто смисъл в съдебния акт липсват фактически констатации и необходимостта от събиране на нови доказателства в тази насока, което не може да бъде направено в касационното производство съгласно чл. 220 от АПК, делото следва да бъде върнато Административен съд - Б. за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност и да разпредели тежестта на доказване в процеса съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като даде на страните конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства, а при необходимост и да събере доказателства за релевантните факти и служебно. След събиране на доказателствата съдът следва да ги анализира заедно с останалите такива и да се произнесе по подадената жалба, като обсъди всички основания по чл. 146 АПК и изложи съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото Административен съд - Б. следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,