Решение № 9394 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2011 г.

Решение № 9394 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационни жалби на Министъра на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Владимирова и на "Елимар" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Елена Миткова Маринова, чрез адв. Дикова, против Решение № 156 от 06.01.2011 г. на тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 5450 по описа за 2010 г. Касационните жалбоподатели поддържат оплаквания за недопустимост поради просрочие на първоинстанционната жалба, евентуално-неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4-7 и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите по опазване на защитените зони /ДВ бр. 73/2007 г.//Наредба за ОС/. След като компетентният административен орган е преценил, че няма вероятност работният проект да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони не е необходимо извършване на оценка на въздействието му, нито съгласуване с обществеността. Подзаконовата регламентация е в изпълнения на ясния текст на чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие /ред. ДВ бр. 103/2009 г./, съгласно който при липса на вероятност инвестиционният проект да окаже значително отрицателно въздействие той се съгласува с решение. Ответникът - Сдружение "Зелени балкани" Пловдив, чрез председателя на УС Тома Белев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Позовава се на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна и постановена по тълкуването й съдебна практика на Съда на ЕС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд по жалба на Сдружение "Зелени балкани" Пловдив е било решение № 28-ОС/2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което на осн. чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите по опазване на защитените зони /ДВ бр. 73/2007 г.//Наредба за ОС/, е съгласуван цялостен работен проект за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали в площ "Болярка", община Болярово, област Ямбол, който няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени "Дервентски възвишения" с код BG 0002026 и "Дервентски възвишения 1" с код BG 0000218 с описано в решението местоположение и възложител "Елимар" ЕООД гр. София. За да уважи жалбата, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), и Наредбата за ОС, тъй като в чл. 7, ал. 1, т. 1-7 от Наредбата са изброени етапите на процедурата по извършване на оценка на съвместимостта, а в случая са изпълнени само тези по точки от 1 до т. 3 вкл. Не е извършена оценка на степента на въздействие на съгласувания проект върху защитените зони; не е изготвен доклад за степента на въздействие и не са проведени консултации с обществеността. Актът е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, при които да се съобразят и разпоредбите на Директиви 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици и 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира, че решението на Върховния административен съд - пето отделение, е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелен е доводът на касатора "Елимар" ЕООД за недопустимост на решението поради просрочие на първоинстанционната жалба. Със становището по касационната жалба, жалбоподателят в първоинстанционното производство е представил разписка за изпращане на жалбата по пощата на 08.04.2010 г., когато и според касатора изтича преклузивният срок за оспорване на административния акт. Съдебното решение е обосновано и е постановено в съгласие с материалния закон. Изводите на съда за материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт се споделят от настоящия петчленен състав. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗБР, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Разпоредбата е резултат от транспонирането на тази на чл. 6, § 3, изр. първо на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата флора и фауна. По ал. 5 на текста от закона, оценката се извършва по процедура, определена в наредбата по чл. 31а. Това е Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите по опазване на защитените зони /ДВ бр. 73/2007 г.//Наредба за ОС/. Глава втора на тази наредба е посветена на процедурата по извършване на посочената оценката на съвместимостта. Раздел втори на тази глава съдържа разпоредби относно определяне на компетентни органи и проверка за допустимостта на плановете, проектите и др., като в случая не е било спорно, че предложението е било прието за допустимо, съгласно тези правила. Раздел трети на същата глава на наредбата се занимава със същинската преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие на защитените зони. Съгласно чл. 15, ал. 2 от наредбата /в приложимата му за случая редакция/, преценката по ал. 1 се извършва въз основа на документите по чл. 10, допълнителната информация по чл. 11, ал. 1, ако такава е поискана, и критериите по чл. 16.