Решение № 116 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2014 г.

Решение № 116 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 1001908/15.01.2014, от А. С. Х., чрез процесуален представител адв. Р. К. срещу решение от 16.05.2013 г. по гр. д. № 17686/2011 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав. Молителят твърди, че атакуваното решение е съобщено на упълномощения от него адвокат Т. П. Тя от своя страна не го уведомила за резултата, нито за възможността да подаде касационна жалба. За решението узнал случайно, при извършена справка в архива на Софийски районен съд на 02.12.2013 г. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по молбата Изпълнителна агенция "А. " чрез процесуален представител юрисконсулт А. Д. в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на молбата. Не претендира разноски. По делото настоящият състав на ВКС, III г. о., установи следното: Молителят е предявил искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ. По делото пред първоинстанционния съд е бил представляван от адв. Т. П., която е упълномощил с пълномощно от 07.02.2010 г./л. 15/. С решение № II-79-96/14.09.2011 г. по гр. д. № 46701/2010 г. на Софийски районен съд, II г. о., 79 състав, предявените искове са били отхвърлени. За така постановения съдебен акт на молителя е изпратено съобщение на 17.10.2011 г., в което връчителят е отразил, че по данни на съседи лицето е в чужбина за неопределено време. На 15.11.2011 г. съобщението е връчено на адв. П. лично. Като негов пълномощник тя е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С атакуваното решение въззивният съд го е потвърдил. Същото е съобщено на адв. Т. П. на 11.06.2013 г. лично, не са последвали процесуални действия и то е влязло в сила. ВКС, състав на III г. о. с оглед твърдението на молителя, че е узнал въззивното решение на 02.12.2013 г. и преценявайки приложеното по делото заявление от 20.11.2013 г., подадено от него, за снабдяване с препис приема, че молбата за отмяна вх. № 1001908/15.01.2014 е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. В нея не е посочено правно основание, на което се поддържа, но при изложените доводи, съдът намира, че следва бъде квалифицирана по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Предвид изложеното приема, че същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Решението на въззивния съд е връчено на процесуалния представител на молителя. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1ГПК, когато страната има пълномощник, връчването се извършва на пълномощника. Следователно не е налице допуснато процесуално нарушение при съобщаването на решението на въззивния съд и не може да се приеме, че молителят е бил лишен от възможност да участва по делото лично или чрез представител, че е бил ненадлежно представляван или че не е могъл да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В случая, молителят не е установил хипотезите на посочения по-горе законов текст, и конкретно, че е бил ненадлежно представляван в производството по делото. Недобросъвестното упражняване на адвокатски права не съставлява нарушение на процесуалните правила, то е относимо към вътрешните отношения между представител и представляван, тъй като съставлява нарушение на поетите задължения с договора за правна защита и съдействие . Не може да се приеме, че евентуалното им неизпълнение има за последица лишаване на страната от участие в процеса. Молителят не може позовавайки се на неправилни, респективно недобросъвестни действия на процесуалния си представител да предизвика отмяна на атакувания съдебен акт. В случая такава недобросъвестност не се установява и фактологично. Пълномощникът му е предприел необходимото, като е обжалвал решението на първоинстанционния съд. Поради отсъствието на молителя от страната вероятно е бил затруднен да установи контакт с него и да предприеме последващи процесуални действия. В заключение следва да се посочи, че отношенията между молителя и неговият процесуален представител са извън предмета на делото. За да е налице някоя от хипотезите по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да е извършено процесуално нарушение от съда, което не е налице. Поради изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По тези съображения ВКС, състав на III г. о.