Решение № 8396 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Л. Н. , чрез адв. Н. К. за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 АПК, на влязло в сила Решение 180 от 09.01.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение по адм. дело 5223/2023 г., с което е оставено в сила Решение 1699 от 16.03.2023 г. на Административен съд София град по адм. дело 8770/2022 г. В искането си Л. И. твърди, че е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана в касационното производство, включително и в откритото съдебно заседание на 06.12.2023г. Излага, че е оттеглила пълномощията си към адв. В. Стойчев още на 02.06.2023г. като е изпратила уведомление за оттегляне на пълномощното, получено от служител на кантората на същата дата. С уведомлението И. възложила на адв. Стойчев да уведоми ВАС, че всички адресирани до нея съдебни книжа по делото, считано от оттегляне на пълномощията следва да бъдат изпращани лично до нея на постоянния й адрес. Предвид обстоятелството, че И. не получавала каквито и да е съдебни книжа по адм. дело 5223/2023г. на ВАС, депозирала на 02.02.2024г. лично в деловодството уведомление за оттегляне на пълномощното на адв. Стойчев, с което посочила на съда постоянния си адрес за изпращане на книжата по делото. След извършена справка по делото, установила, че по делото вече е постановено решение 180 от 09.01.2024г., с което е отхвърлена касационната й жалба. Предвид изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Прави искане същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Към искането са приложени: уведомление за оттегляне на пълномощно от Л. Н. до адв. Стойчев; уведомление от 02.02.2024г. от И. до Върховен административен съд по адм. дело 5223/2023г.; уведомление от 03.04.2024г. от Л. И. до председателя на Върховен административен съд за входирано на 02.02.2024г. в деловодството на ВАС уведомление за оттегляне на пълномощно по адм. дело 5223/2023г. на ВАС. Ответникът началник на ДНСК не изразява становище по искането. Настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна на соченото правно основание чл. 239, т. 5 АПК, се явява неоснователно. Производството пред ВАС, тричленен състав, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска е образувано е по касационна жалба на Л. Н., подадена чрез адв. В. С., срещу Решение 1699 от 16.03.2023 г. на АССГ по адм. дело 8770/2022 г. С касационната жалба е представено пълномощно от 06.04.2023 г., с което адвокат В. Стойчев е упълномощен да представлява Л. Н. пред Върховен административен съд, като подготви и депозира касационна жалба срещу решение 1699 от 16.03.2023г. по адм. дело 8770/2022г. на АССГ, както и да извършва процесуално представителство по новообразуваното дело пред ВАС. Откритото съдебно заседание по делото пред ВАС е насрочено за 06.12.2023 г. от 09.00 ч., за която дата и час Л. Н. е редовно призована чрез адв. В. Стойчев на посочения в касационната жалба адрес за кореспонденция. На 05.12.2023 г. по делото са постъпили писмени бележки от адв. В. Стойчев, с които е уведомен съда за невъзможност на адвоката да присъства на съдебно заседание и заявено при липса на пречки да бъде даден ход по същество. Изразено е и становище по съществото на спора и е направено искане да бъде отменено обжалваното решение. Към становището е приложен списък с разноските, направени по делото с искане за присъждането им. В проведеното на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание, съставът на ВАС е констатирал, че страните са редовно призовани, докладвал е постъпилите писмени бележки от адв. Стойчев със становище, че не възразява да бъде даден ход на делото, дал е ход на делото, счел е, че то е изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание. По делото липсват каквито и да било данни, че Л. Н. и/или представляващият я адвокат не са могли да вземат участие при разглеждането на делото или да упражнят процесуалните си права. На 09.01.2024г. е постановено Решение 180 по адм. дело 5223/2023 г., чиято отмяна се претендира в настоящето производство. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Въз основа на установените факти настоящият Петчленен състав на ВАС счита, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на исканото от И. съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, а съобразно чл. 26, ал. 1 от същия закон клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката. Според чл. 41 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), пълномощието се прекратява с оттеглянето му, а според чл. 35, изр. първо от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда. Следователно оттеглянето на пълномощното е едностранен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда. Последиците от оттеглянето настъпват след уведомяването на съда, а не на процесуалния представител. Поради това, за да е валидно оттеглянето на пълномощното, същото следва да е изрично съобщено на съда, както е съобщено и самото пълномощно. При липса на уведомяване от страна на клиента, не би могло да се приеме наличието на валидно оттеглени пълномощия, а от там и да се правят изводи за нарушение процесуални права. В настоящия случай, в хода на касационното производство, приключило с решението, чиято отмяна се претендира, не са изпълнени изискванията на чл. 35 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за оттегляне на пълномощията на процесуалния представител на Л. И.. Молителката не е положила своевременно дължимата грижа и не е уведомила за оттеглянето съда, а единствено представляващия я адвокат. По делото до окончателното приключване на съдебните прения 06.12.2023 г., а и към момента на постановяване на влязлото в сила съдебно решение на 09.01.2024г. по адм. дело 5223/2023 г. на ВАС, липсват данни касационният жалбоподател да е оттеглил пълномощията си дадени на адв. В. Стойчев. В разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 ГПК законодателят изрично е въвел изискване за уведомяване на съда и е предвидил правни последици, изразяващи се в отлагане на делото само след надлежно съобщаване на съда за оттегленото пълномощно. Оттеглянето на писменото пълномощно, без за това да е уведомен съдът не води до нередовност на призоваването на страна в процеса и до липса на надлежно представителство. С оглед на изложеното Петчленният състав на ВАС намира, че Л. Н. П. И. е била надлежно призована и представлявана. Тя не е била лишена от възможност да участва в касационното производство и да защити правата си по него, поради което не е налице някоя от хипотезите на твърдяното правно основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав