Решение № 7095 от 28.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив срещу Решение 7357 от 02.12.2022 г., постановено по адм. дело 3346/2022 г. от Административен съд София-град в частта, с която частично е отменено Решение РР-4493 от 08.03.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив и преписката е върната за ново разглеждане в отменената част при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна Агротексим ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. А. Иванова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и претендира присъждане на понесените разноски в настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение РР-4493 от 08.03.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР), с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително 31560008/13.01.2015 г. за водовземане от подземни води от подземно водно тяло BG3G00000Pt039 Карстови води Настан - Триградски басейн от един каптиран естествен извор КЕИ Брезе, разположен на територията на УПИ І - 126016,127004 , кв. 1, местност Ряката по плана на с. Беден, община Девин, област Смолян, с което били предоставени права за водовземане за две цели: за аквакултури и за самостоятелно питейно-битово, предназначено за рибарник с риболюпилня и семеен хотел Рибарска хижа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорвания административен акт в частта му, с която е отказано продължаване на срока на Разрешително 31560008/13.01.2015 г., издадено на Агротексим ЕООД, за водовземане за аквакултури и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е отхвърлил жалбата на Агротексим ЕООД срещу Решение РР-4493 от 08.03.2022 г., издадено от директора на БДИБР в частта, с която е отказано продължаване на срока на Разрешително 31560008/13.01.2015 г., за водовземане за питейно-битови цели. Осъдил е ответника да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 625 лева. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на касационна проверка. Административният съд е приел за установено, че Агротексим ЕООД е било титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води 31560008/13.01.2015 г., издадено от директора на БДИБР - Пловдив, с краен срок на действие 13.01.2021 г. Със Заявление вх. РР-02.359 от 28.10.2020 г. оспорващото дружество е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. С оспореното Решение РР-4493 от 08.03.2022 г. директорът на БДИБР - Пловдив е отказал продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане от подземни води 31560008/13.01.2015 г., поради неизпълнението на условията на издаденото разрешително, които включват задължение за учредяване на санитарно-охранителна зона и за извършване на ежегоден химичен анализ на водата по всички показатели по Приложение 1, таблици А, Б, В и Г от Наредба 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. След изясняване на фактическата обстановка по делото и анализ на събраните доказателства, съдът от първата инстанция е направил извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, в частта с която е отказано продължаването на разрешителното за водовземане от подземни води за аквакултури поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона в който смисъл е постановил решението си. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установява възприетото от административния орган неизпълнение на поставените условия по отношение на водовземането за аквакултури. Обосновано съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за водите, изменение на разрешителното може да се извършва: служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено водоползването, като за да се продължи срока на действие на разрешителното, съгласно чл. 78, ал. 1 ЗВ, следва молбата до компетентния за това орган, да е подадена преди изтичането на разрешението за водоползване. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: са изпълнени условията на издаденото разрешително. Установено е по делото, че отказът за продължаване на срока на Разрешително 31560008/13.01.2015 г. издадено на Агротексим ЕООД, за водовземане за аквакултури е обоснован с липсата на санитарно-охранителна зона около извора и на ежегоден пълен мониторинг върху добиваната вода. Правилно съдът е приел, че въведените изисквания са относими само към водовземането за вода, която е за питейно-битови нужди. След като Решение РР-4493 от 08.03.2022 г. е основано на неизпълнението на указания предвидени за друг вид водовземане, различно от това за аквакултури, без да е налице друго основание за отказ за продължаване на срока на издаденото разрешително в тази част, то административният орган е засегнал права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, с което е нарушил принципа за съразмерност в административното производство. По изложените съображения решението в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за разходите в размер на 1 500 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение