Решение № 14075 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2015 г.

Решение № 14075 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2015 г., III о., докладчик съдията Мария Радева Производството по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е образувано по жалба на Кирил Йосифов Додов, Пенка Викторова Додова, Вергиния Ангелова Додова, Бойко Ангелов Додов, Йордан Борисов Йорданов и Иван Борисов Николов, всичките чрез процесуалния си представител адв. Павлова срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300, в землището на кв. ""Обеля", район "Връбница" и район "Люлин", кв. "Требич", район "Надежда" и с. Мрамор-район "Връбница", Община Столична и Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства, относно стойността на определеното обезщетение - 9737 лв. за отчуждената част от 0,744 дка от имот № 2802.8 с обща площ от 2,501 дка, собственост на жалбоподателите. Ответникът - Министерският съвет на Република България намира жалбата за неоснователна, а оценката изпълнена в административното производство за правилна и съобразена със закона - чл. 32 от ЗДС. Заинтересованите страни Министерство на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата и излагат доводи за законосъобразност на обжалваната част от акта, тъй като определената оценка на обезщетението е съобразена с разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата намира, че същата е допустима и разгледана по същество е основателна. Във връзка с наведените доводи за нищожност на Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено, че оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия в установената от закона писмена форма. В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г. е отчуждена част от 0,744 дка от имот кадастрален номер № 68134.2802.8 с обща площ от 2,501 дка, собственост на Кирил Йосифов Додов, Пенка Викторова Додова, Вергиния Ангелова Додова, Бойко Ангелов Додов, Йордан Борисов Йорданов и Иван Борисов Николов, находящ се в местност Трънаците, район "Връбница", Столична община. Не се оспорва, че жалбоподателите са собственици на процесния имот. Стойността на паричното обезщетение за отчуждената част от имота в обжалваното решение е определена на 9737 лв. По делото е представена независимата експертна оценка, изготвена съобразно изискванията на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, въз основа на която е било определено оспорваното обезщетение. Отчуждителната процедура е изпълнена въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. За проверка съответствието на оценката изготвена от административния орган с разпоредбата на чл. 32 от ЗДС в хода на съдебното производство е приета, неоспорена от страните, съдебно-оценителна експертиза. В заключението e описана характеристиката на имота, а оценката е изготвена на база пазарен подход при определяне стойността на обезщетението по сравнителния метод (метод на пазарните аналози), като са ползвани осем пазарни аналози - сделки със земеделски земи находящи се в район "Връбница", вписани в Службата по вписвания гр. София. Този метод отчита информация за реално извършени сделки със съпоставими имоти, намиращи се в същото землище и имащи подобни, сравними характеристики. За да определи равностойното парично обезщетение по този метод, вещото лице е ползвало данните от същите осем сделки и е определил обезщетение в размер на 10696 лв. Вещото лице е установило, че в административната оценка е използван един аналог, в който предмет на сделката е земеделска земя, но с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, а не нива. Освен това по един от ползваните нотариални актове /№ 2 от таблицата с аналози/ обект на сделката са два имота, които са посочени с отделни цени. В настоящето заключение правилно вещото лице е приело, че един нотариален акт е една сделка, независимо колко имота са обект на сделката в него, поради което средната цена е на база общата стойност на сделката спрямо общата площ на двата имота. Вещото лице е предложило и втори вариант на заключение, като ползвайки данните по същите осем сделки е изключил имот с НА 100 тъй като в този вариант обекта на сделка е имот, земеделска земя с НТП - нива, но върху имота има сервитут който ограничава вида на растителните видове, които могат да се засаждат в имота, по този вариант на експертизата вещото лице е определил обезщетение в размер на 6 934 лв. Върховният административен съд намира, че следва да се приеме, изготвеният първи вариант от заключението на вещото лице като обективно, както и поради обстоятелството, че размерът на определеното равностойно обезщетение отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 32 от ЗДС. При изчисление на обезщетението от административния орган и това, посочено от вещото лице в първия вариант са ползвани едни и същи пазарни аналози съответстващи на имота - предмет на отчуждаване. Фактът, че в оценката дадена от вещото лице по вторият вариант на експертизата единият от пазарните аналози е бил нива, но върху която има ограничения относно вида на растителните видове които могат да бъдат засадени в имота, не променят нейната функционалност на нива. В предвид на горното определеното обезщетение за отчуждената част от 0,744 дка от имот кадастрален номер № 68134.2802.8 с обща площ от 2,501 дка, следва да се увеличи от 9737 лв. /девет хиляди седемстотин тридесет и седем / лева на 10696 лв. / десет хиляди шестстотин деветдесет и шест/ лева, съгласно приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза. С оглед направеното искане за разноски на жалбоподателите следа да се присъдят направените такива в размер на 200 (двеста) лева, хонорар за вещо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение