Решение № 13851 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2015 г.

Решение № 13851 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11598/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Т. Кулинова, против решение № 4894 от 10.07.2015 г., постановено по адм. д. № 5215/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което по жалбата на Ш. А. Ю. А., палестинка без гражданство, е отменено издаденото от този орган решение № 3366/12.05.2015 г., с което е постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут и административната преписка е върната за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискано да бъде отменено. Посочва се, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Ответната страна - Ш. А. Ю. А., палестинка без гражданство, лично и чрез адв. Желев в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът е посочил, че в И. Г. към настоящия момент са налице основания да се приеме наличие на обстановка на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на възприетите в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 г. критерий, по прилагането и тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Обжалваното решение, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при липса на отменителни основания. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение, съдът е отменил по жалба на Ш. А. Ю. А., палестинка без гражданство, решение № 3366/12.05.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на чужденката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът се е позовал на решение на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 г., по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Възприето е, че в страната на произход на чужденката е налице въоръжен конфликт, поради което, съдът в заключение приел, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният орган правилно е приел, че по отношение на търсещата закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същата изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Административният орган е мотивирал своя отказ именно след като е установил конкретните за Ш. А. Ю. А. факти и обстоятелства, които самата тя е споделила в проведените с нея интервюта. От тях става ясно, че чужденката не е членувала в политическа партия или организация, не е осъждана, не е преследвана на основание раса, религия или етническа принадлежност. Твърденията, че Ш. А. Ю. А. и леля й са извършвали социална дейност, разяснявайки правата на жените, от 2008 г., но чак през 2012 г. са започнали заплахите от страна на Х., под формата на бележки под вратата на апартамента им, заплахи със съобщения по мобилния телефон и заплашителни надписи по стените на сградите, както и че двете са избягали при опит за задържане в дома им, са неправдоподобни и нелогични. С оглед факта и на посоченото арестуване по време на една от сбирките за около 10 часа и последвалото освобождаване, не може да се приеме за достоверно, разказаното от чужденката основание за изпитван страх от преследване от страна на Х., защото ако в действителност спрямо нея, е осъществявано такова преследване, то организацията не би действала, чрез бележки и надписи по стените на сградите, а би предприела конкретни мерки още при самото задържане. Налице е противоречие в разказаното от страна на чужденката по време на проведените с нея интервюта. Буди недоумение посочването, че тя и леля й се занимавали с разясняване на правата на жените, поради и което са били водачи и главни инициатори на провежданите сбирки с други момичета, а в следващия момент при извършването на ареста по време на една от сбирките, реално задържана е била собственичката на апартамента. Също така, по време на едното интервю Ш. А. Ю. А. първо е посочила, че след опита за арест в дома й, от където е избягала заедно с леля си, благодарение на жива верига от съседи, са срещнали случайно вуйчо си, който ги завел при негови познати за 15 дни, а при следващото интервю е заявила, че при тези хора е останала 4 - 5 дни. Прави впечатление обстоятелството, че чужденката всеки път е посочвала, че живее заедно с леля си в апартамента на баба й, но в следващия момент по време на административната процедура пред ДАБ двете жени - Ш. А. Ю. А. и леля й, са посочили различни адреси на пребиваване в гр. Г.. Отделен въпрос е твърдението на търсещата закрила, че Х. не й позволявала да работи с оглед факта, че тя реално никога не е работила, дори и когато е управлявала Ф., а е посочила, че първоначално е издържана от майка си, а после от баба си. На следващо място следва да се посочи, че настоящият състав не приема за относима представената пред АССГ призовка за задържане, поради факта, че същата се отнася както за лелята на Ш. А. Ю. А., така и за по-ранен момент (април 2014 г.) от този, посочен като първоначално задържане - юни 2014 г. по време на сбирката в чуждия апартамент, както и 01.07.2014 г., когато се твърди, че са дошли полицаи в дома й. Разпоредбата на чл. 9 ЗУБ разписва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. На фона на така очертаната правна регламентация, съдът намира, че по отношение на Ш. А. Ю. А. не са налице предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Лицето не е било принудено да напусне Газа поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От последните данни за ситуацията в И. Г., не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в И. Г., не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Видно от приложената към настоящото дело справка от Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация за страни на произход и анализи" на 27 август 2014 г., между И. Г. и Израел е сключено примирие, след като Израел приема египетското предложение за прекратяване на огъня в И. Г. Действително, в приложената по делото на АССГ информационна справка се посочва и взаимен ракетен обстрел между палестинските въоръжени групировки и Израел, като това въоръженото насилие не може да се определи като продължително, а още по-малко - като безогледно, още повече, че въоръжените удари от страна на Израел са били насочени към военни цели. В заключение, следва да се посочи, че след напускане на И. Г., Ш. А. Ю. А. е преминала през Египет и Йордания, като всяка една от тези държави могат да се явяват за нея като трета сигурна страна. Самата тя е от арабски произход и като такава е могла да намери добър прием както в Египет, така и в Йордания, като за пълнота следва да се посочи, че ако чужденката действително е православна християнка, то и в двете страни има висок процент от населението, което изповядва православието. Закрила обаче, в тази страни тя не е потърсила. По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град, в обжалваната част е неправилно, и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Ш. А. Ю. А. против отказа на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, обективиран в решение № 3366/12.05.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,