Решение № 1832 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 160/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Д., гражданин на Руската федерация срещу Решение 1403/13.11.2024 г. по адм. дело 1237/2024 г. на Административен съд - Сфия - град,, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 7137/18.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 8 и чл. 75, ал.1, т.4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Излага твърдения, че нито съдът, нито административният орган са изследвали подробно и задълбочено положението на лицата, противопоставящи се на руското нахлуване в Украйна. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба, смята решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върхова касационна прокуратура с писмено становище и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд -София - град е било решение 7137/18.06.2024 г.. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет по искане на Б. И. Д., гражданин на Русия, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 8 и чл. 75, ал.1, т.4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна е установено, че чужденецът е напуснал Руската федерация (РФ) през 2023 г., преминавайки през Република Армения със самолет, а от там до република България, като е пристигнал легално с виза, която е получил в Българското копнсулство в Москва. Като причина за напускане на държавата му произход посочва, че в гр. Тросно, обл. Ленинград, кадето е живял, паднал дрон, което той възприел като заплаха за живота му, както и е получил повиквателна за армията. Твърди, в Русия военната служба е задължителна и е военно обвързан като гражданин, подлежащ на задължителна военна служба. Заявява, че не желае да воюва за Путин, защото е против него. В хода на производството са събрани множество писмени доказателства. Първоинстанционният съд установил фактическата обстановка по делото като приел, че липсват данни за лични обективни основателни притеснения относно преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, психическо или физическо насилие. Горното го е мотивирало да приеме, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е съжденията на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустим и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си решение при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Следва да се има предвид, че касаторът е напуснал Руската федерация легално, без да са му оказвани каквито и да било пречки. Изнесените от Б. данни не могат да обосноват извод, че е налице основателен страх от преследване поради принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Няма твърдения за осъществено спрямо него задържане от държавен орган или да е бил обект на насилие от органите на властта. Чужденецът не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Изложените от търсещият закрила съображения са свързани с получаването на повиквателна за наборна военна служба, както и с несъгласието му с войната в Украйна, и вероятността ако се върне в страната си да бъде привлечен да отслужи редовната си военна служба, отказът от което би довела до наказателно преследвае и го поставяло в опасност от официалните власти в Русия. Горното не се подкрепя от данните и ангажираните доказателства по делото, а се основава единствено на твърденията на касатора. От негова страна не са представени никакви доказателства, които да подкрепят тази твърдения. Съдът правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗУБ. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ се съдържа изискване опасенията от преследване да са основателни, обосновани. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че опасенията му, че при завръщане в страната ще бъде преследван за своите политически възгледи и по-конкретно политическото му мнение по отношение на войната , са само предположения, които не се обосновавани с доказателства. В представената в касационното производство справка не се посочва, че в Русия има обща мобилизация, като усилията на наборните служби в страната са насочени към привличане на професионални войници. В тази връзка няма твърдения и данни да е осъществен какъвто и да било контакт между касатора и военното командване. 3а това опасенията му не са основателни и обосновани, поради което не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за да получи статут на бежанец. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Русия. В страната на произход на чужденеца не се установява чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касатора вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на Б. И. Д. се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът е достигнал до изводи за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,