Решение № 13219 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2010 г.

Решение № 13219 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по жалбата на Марина Тодорова Митева против заповед № К-4825 от 28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР, вр. чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, в качеството й на държавен служител в МВР - старши разследващ полицай в ОД на МВР - Кърджали, й е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно административния орган е приел, че е налице нарушение по чл. 222, ал. 1 от ЗМВР - системно неспазване на сроковете по НПК. Не е извършена обстойна проверка на деянието, не е взета предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината, както и цялостното поведение на служителя. Твърди се, че цитираните в заповедта досъдебни производства са приключени в предвидените в НПК срокове, а ако е било констатирано забавяне, то това се дължи на организацията на деловодната система в МВР и още, че акта е немотивиран, не е постановен в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 264 от ППЗМВР относно реквизитите на заповедта. Претендира отмяната му. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в представени в съдебно заседание писмени бележки. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С обжалваната заповед на жалб. Митева като държавен служител в МВР на длъжност старши разследващ полицай в ОД на МВР - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание " недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година ". Посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че в условията на системност по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, за времето от 24.04.2009 г. до 29.06.2009 г. е просрочила срока за разследване на три досъдебни производства: ДП № 717/08 - просрочено с 5 дни; ДП № 665/06 - просрочено с 24 дни и ДП № 258/08 - просрочено с 2 дни, с което не е изпълнила длъжностното си задължение да изпълнява възложените й задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната й характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР. В рамките на проведеното дисциплинарно производство, жалб. Митева е осъществила правото си на защита, представяйки писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР с рег. № 4335/30.03.2010 г. С него Митева оспорва констатациите, изложени в предложение от 8.03.2010 г. на прокурор от Районна прокуратура - Кърджали орган, издадено въз основа на таблица към справка вх. № 225/4.03.2010 г. Приложената таблица съдържа данни за всички дознателски преписки, чиито срок по чл. 234, ал. 1 НПК са били пропуснати (по № на ДП и дата на изтичане на срока по НПК), дата на изпращаното им на прокурор, както и брой дни закъснение. По отношение на процедурата по издаване на обжалваната заповед: за конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР, съгласно която издаването на заповед за започване на дисциплинарно производство не е задължително действие на наказващия орган в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, когато данните са за извършено дисциплинарно нарушение извън предвидените в чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 от ЗМВР, т. е. са за дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР или по чл. 225 - 229 от същия закон. Регламентираното в чл. 228 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина не е сред нарушенията, при наличието на които е задължителна предвидената в чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР процедура, включително издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство. В конкретната хипотеза, при налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", за дисциплинарно-наказващия орган, по силата на чл. 223, ал. 3 от ППЗМВР е задължителен редът по чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР, който не предвижда посочените от жалбоподателя като неизвършени действия на наказващия орган - а именно - издаване на изрична заповед за извършване на проверка, или за започване на дисциплинарно производство. По отношение на спазване изискванията за форма и съдържание на обжалваната заповед: настоящата съдебна инстанция намира, че същата е незаконосъобразна - издадена е в нарушение на чл. 246 от ППЗМВР. Административният орган не е установил конкретните фактически обстоятелства, поради което е издал немотивиран индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В случая нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено наказание "недопускане до конкурс" е установено въз основа на данните, съдържащи се в таблица, приложена към справка на прокурор от Районна прокуратура - Кърджали. Въпросната таблица, обаче съдържа само систематични данни за дознателските преписки и сроковете за завършването и предаването им на наблюдаващия прокурор, съгласно чл. 234, ал. 1 НПК. Същата не дава възможност за съдебна проверка на тези констатации чрез изчисляване на съответните процесуални срокове, още повече че по делото е приложено становище на прокурор Бонка Василева в качеството й на наблюдаващ прокурор на досъдебни производства с № № 665/2006 г. и 71720/2008 г. и двете по описа н РУ "Полиция" - Кърджали. От него става ясно, че по същите досъдебни производства осъществявайки ръководство и надзор в хода на разследването, прокурор Василева не е констатирала никакви нарушения, извършени от ст. разследващ полицай Марина Митева, включително и извършени действия по разследването извън предвидените в чл. 234, ал. 1 и ал. 3 от НПК срокове. Посочено е още, че разследването по горепосочените досъдебни производства е приключило своевременно в законните срокове. В същата насока са и дадените в хода на административното производство обяснения и възраженията на Митева изложени в жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция. Вмененото нарушение по чл. 222, ал. 1 ЗМВР, за да е съставомерно изисква "Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс...". Основни характеристики на всеки срок на неговото начало и край. Понастоящем от административния орган не са ангажирани доказателства за началото на визираните в заповедта срокове, поради което е невъзможно да се прецени кога са изтекли и дали са спазвани от служителя-жалбоподател. Водени от гореизложеното и предвид нормата на чл. 246 от ППЗМВР, регламентираща реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, настоящата съдебна инстанция намира, че в конкретния случай е налице липса на мотиви (фактически и правни основания), което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност на административния акт. При липсата на фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР. Предвид нормата на чл. 170, ал. 1 АПК относно доказателствената тежест, излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържание, страните си и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. В случая е нарушено императивно изискване относно формата на индивидуалния административен акт - заповед, което съобразно чл. 146, т. 2 АПК ангажира като последица отмяната й като незаконосъобразна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,