Решение № 280 от 01.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 886/2013 г.

Решение № 280 от 01.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 886/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. Д. П. срещу въззивна присъда № 171 от 11.06.2012 г. по внохд № 1998/2012 г. по описа на Софийски градски съд, нак. отделение 10-ти въззивен състав. В жалбата се поддържат касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно -делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна, тъй като не е налице нарушение на закона и на процесуалните правила. Деянието е доказано. Гражданската ищца и частна обвинителка С. В. Б. моли съдът да остави без уважение жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 24.11.2011 г. по нохд № 13740/2009 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия М. Д. П. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 152, ал. 1, т. 2 предл. 1 и предл. 2 НК. Софийският градски съд е ОТМЕНИЛ присъдата и ПОСТАНОВИЛ НОВА, както следва: ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Д. П. за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2009 г. около 18.00 ч. в [населено място], в къща находяща се на /населено място/ се е съвъкупил с лице от женски пол-С. В. П., като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 пр. 1 и пр. 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на гражданската ищца сумата 8000/осем хиляди/лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Присъдата е правилна и законосъобразно. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неправилното приложение на закона. В жалбата се поддържа, че съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а изводите относно фактите по делото противоречат помежду си, както и на доказателствата, на които се основават. Поддържа се, че липсата на обективни следи, оставени от твърдяното от Б. насилие и полов акт внасят огромно съмнение в достоверността на нейните показания, която към момента на деянието 31.03.2009 г. е била във фактическа раздяла с подсъдимия-бивш неин съпруг. Фактическата обстановка е възприета изцяло от показанията на С. Б., без показанията й да се съпоставени с останалия доказателствен материал. Твърденията на пострадалата не се потвърждавали от нито едно от събраните доказателства. По същество се твърди, че изводът на съда е необоснован. Доводите за процесуални нарушения се неоснователни. За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия, въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона е направил самостоятелен анализ на всички относими към предмета на доказване обстоятелства и е извел извод за виновно противоправно поведение на подсъдимия в съответствие с обективните данни по делото. Изводите на съда за осъществено от обективна и субективна страна деяние съставомерно по чл. 152, ал. 1, т. 2 пр. 1 и пр. 2 НК почива на съвкупната оценка на доказателствата относими към предмета по чл. 102 НПК. Съдът е приел, че подсъдимият е осъществил признаците на посочения престъпен състав, тъй като се съвъкупил с пострадалата С. П., понастоящем Б., като употребил за това сила и заплашване. За да стигне то този извод, съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалата Б.. Приел е, че действията по употреба на сила спрямо нея са започнали още с издърпването й от автомобила, с който тя и дъщеря й св. Д. П. са пристигнали в [населено място], за да вземат с тях другите две деца. Приел е, че пострадалата не е искала да влиза в къщата, но подсъдимият продължил да упражнява сила, и дърпайки я отвел в къщата, насила я отвел на втория етаж, където я бутнал на леглото. Приел е, че прибегнал и към употреба на заплаха, тъй като пострадалата с поведението си изразила несъгласие за осъществяване с подсъдимия на полов акт. Тогава именно, подсъдимият извадил нож, който първо размахал, а след това опрял в гърлото й. Тези действия на подсъдимия изплашили пострадалата и тя извикала св. Д. П.. Последната се качила на втория етаж, влязла в спалнята, но била избутана от подсъдимия и заключена от него в банята. Съдът е приел още, че подсъдимият насила съблякъл дрехите на пострадалата, преодолял съпротивата й, като в рамките на боричкането, затиснал ръцете й, след което проникнал с половия си орган във влагалището на пострадалата, осъществявайки с нея полово сношение, въпреки несъгласието й. След това накарал пострадалата да се измие на първия етаж, отключил св. Д. П., настоял да се съобщи по телефона на майката на пострадалата-св. Н. Д., че двете ще останат при подсъдимия. Св. Д. П. се свързала с баба си, като пострадалата използвала ситуацията и силно извикала "Майко викай полиция". Тогава подсъдимият прекъснал разговора и бързо извел пострадалата и децата с автомобила на последната извън селото, и няколко часа се движил по черни пътища около него. След получено обаждане от полицейски орган, да се върне в къщата, той се прибрал в [населено място]. Доводът, че съдът е изградил своите изводи изцяло на основата на показанията на пострадалата С. Б. не почива на данните по делото. За да кредитира показанията на пострадалата, съдът е приел, че същите кореспондират с показанията на св. Д. П., и намират потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествието, в който е отразено намереното увреждане-срязване на повърхността на матрака, причинено от забиването на ножа от подсъдимия в матрака на леглото. Св. Д. П. е била очевидец на действията на подсъдимия и съгласно заключението на Съдебнопсихиатричната и психологична експертиза е била психично годна да възприема явленията, които имат отношение към процесното събитие и годна да дава свидетелски показания, които да отразяват обективната действителност. Съдът също така е обсъдил и заключението на съдебно медицинската експертиза. Приел е, че намерената обективна данна-кръвонасядане със синкав цвят на дясното бедро по предната му повърхност е причинено при упражнената спрямо пострадалата физическа сила-при сломяване съпротивата на последната, което съответства на заключението, че то можело да се получи при стискане или удар. В този смисъл преценката на съда, че показанията на св. С. Б. са достоверни и правдоподобни не е изолирана, а съответства на съвкупния доказателствен материал, обсъден от въззивния съд. Възражението, че показанията на св. С. Б. следва да се съпоставят с тези на св. Г., е неоснователно. Св. Г. не е очевидец на инцидента и деянието, той е присъствал там по сигнал заедно със св. В., в качеството на полицаи. Посочил е, че е разбрал за извършеното след като отвели страните в полицейското управление. Обстоятелството, че там св. С. Б. съобщила, че е изнасилена, не е основание за съмнение в достоверността на показанията й. Свидетелката е обяснила, че след като полицаят разговарял с подсъдимия и настоял той да се върне в селото, подсъдимият я е заплашил, че ако съобщи за случилото се, ще се хвърли с автомобила в дерето. Основателно свидетелката се страхувала да съобщи в присъствието на подсъдимия за извършеното с нея, поради което едва в полицията разказала за това. На следващо място се твърди, че липсват обективни следи от деянието, които да сочат, че спрямо пострадалата действително е било упражнено физическо насилие и извършен насилствен полов акт. Липсата на следи от физическо насилие, освен кръвонасядането посочено по горе не са установени. От това обаче не следва, че такова насилие не е било упражнено. Същото е започнало още с издърпването, тегленето и дърпането към къщата и после към втория етаж и приключило с бутането на Б. върху спалнята, хващането на ръцете, събличане на дрехите й, боричкането. Освен това, употребата на нож, с който е била заплашвана пострадалата, допирането му до гръкляна на последната е сериозно основание за преодоляване на каквато и да е последваща съпротива на Б., значително по дребна и с леко телосложение от подсъдимия. Следва да се посочи, че деянието е извършено на 31.03.2009 г., когато пострадалата е била облечена в плътни дрехи, които въпреки издърпването й от автомобила и последвалото теглене, дърпане към къщата и втория етаж, са възпрепятствали оставането на травматични следи върху тялото й. Следи от извършения полов акт няма, защото веднага след него, подсъдимият заставил пострадалата да се изкъпе, и наблюдавал процеса на измиване. По тази причина биологични следи не са намерени. Предвид изложеното и фактическите положения, приети за установени по делото, които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция, изводът на съда, че подсъдимият е осъществил признаците на инкриминираното деяние е законосъобразен. Вътрешното убеждение на съда е изградено на основата на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства, правно значими към установяване на деянието, авторството и наказателната отговорност на дееца. В този смисъл, като е постановил осъдителна присъда срещу подсъдимия, въззивният съд не е допуснал съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК нарушения довели до неправилното приложение на материалния закон. Обвинението е доказано по несъмнен начин в съответствие с чл. 303, ал. 2 НПК, поради което присъдата като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение