Решение № 9903 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Електроразпределение Север" АД /ЕР Север, ЕРП/ срещу решение 25221/28.11.2024г. по адм. д. 7381/2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-505/31.05.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъква и излага подробни съображения, че не е длъжен да присъедини обекта. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално - отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - КАЛИНА ЕЛ 15 ЕООД не взема становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу Решение Ж-505/31.05.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗЕ, на ЕРП са дадени следните задължителни указания: 1. В 15-дневен срок от получаване на настоящото решение да предприеме съответните действия по изпълнение задълженията, залегнали в чл. 96, ал. 5 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. (отм.) 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Съдът е установил от фактическа страна, че на 10.11.2022г. КАЛИНА ЕЛ 15 ЕООД е подало искане за проучване на условията за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ с мощност 15 киловата. Издадено е становище за присъединяване на 20.01.2023г. На 02.06.2023г. е подписан договорът за присъединяване. Последвала е кореспонденция и спор относно срока за въвеждане в експлоатация на обекта, като ЕР Север подържа, че договорът за присъединяване е прекратен, поради неспазен срок за изграждане на централата и за присъединяване на посочения обект е необходимо да бъде стартирана нова процедура за проучване. В решението на КЕВР са обсъдени разпоредбите на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) и НАРЕДБА 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи и е прието, че процедурата по присъединяване е започнало преди действието на тези норми, поради което следва да бъде довършено по досегашния ред. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕР Север. Приел е, че решението е издадено в изискуемата форма и съдържание. Съдът от своя страна е анализирал приложимите правни норми и е приел, че правилно КЕВР се е позовала §2 и §3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86 от 2023 г.) и че се касае за процедура по присъединяване по отменения чл. 24, т. 1 от Закона за енергетиката за присъединяване на ФЕЦ с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, която се предвижда да бъде изградена върху покрив на сграда, която следва да приключи по стария ред. Съдът се е мотивирал, че ЕРП не може да черпи права от своето противоправно поведение, след като забавата в изпълнението на договора е по негова вина, а не по вина на Калина Ел 15 ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е формирал правилен краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Основният спор по делото е относно това дали сключеният между ЕРП и производителят договор продължава да действа към момента на влизане в сила на измененията в ЗЕВИ /ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г./. Производителят е подал заявление за монтиране на инсталацията за производство на ел.енергия в срок и по това искане не са предприети действия от ЕР Север до изтичане на срока за въвеждане на централата в експлоатация, тоест налице е бездействие на лицензианта с цел изтичане на уговорения срок. Както КЕВР, така и съдът, след като са обсъдили подробно кореспонденцията между страните, са стигнали до правилен извод, че е налице неизпълнение на задължения по лицензията и по договора от страна на ЕР Север и от това неизпълнение касаторът не може да черпи права. Процедурата по присъединяване на процесните обекти ФЕЦ е започнала преди измененията в ЗЕВИ /ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023г./.Към момента на подаване на исканията за присъединяване приложима е била нормата на чл. 24 ЗЕВИ и съответно глава пета от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). И становището за присъединяване, и договорът предшестват измененията на ЗЕВИ, с които / ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г./, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ са отменени, като процедурата за присъединяване на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа вече е уредено в изменената норма на чл. 26 от ЗЕВИ. Съгласно § 69 ПЗРЗИДЗЕВИ, започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред. Съображенията на АССГ по приложение на материалния закон се споделят изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора на КЕВР се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение