Решение № 340 от 27.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1016/2015 г.

Решение № 340 от 27.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1016/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството по реда на чл. 423, ал. 1 НПК е образувано по искането на осъдения С. А. М. за възобновяване на нохд № 427/2013 г. на Карнобатския районен съд и отмяна на присъда № 17/14.05.2014 г. на втори състав поради допуснати съществени нарушения на процесуалните му права с осъждането му без да е участвал в наказателното производство. Поддържа, че делото следва да се върне за ново разглеждане, за да участва в наказателното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането на осъдения е основателно, защото не е знаел за образуване на досъдебното производство и за присъдата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, обсъди данните по делото и доводите в искането, въз основа на които намира: Карнобатският районен съд с присъда № 17/14.05.2014 г. по нохд № 427/2013 г. признал подсъдимия М. за виновен в това, че в периода 4 - 7.04.2012 г. в Сунг. при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, извършил кражба на имущество от владението на Т. Д. на обща стойност 1 085 лева. На основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" вр. чл. 54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, за изпълнението на което наказание определил режим при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Присъдата е влязла в сила, не е била проверявана по касационен ред и за нея осъденият е узнал след връчване на препис от предложението на районния прокурор в гр. Карнобат на основание чл. 306, ал. 1 вр. чл. 25 НК за определяне на общо наказание, между които и това, наложено с присъдата по нохд № 427/2013 г. на Карнобатския районен съд. Налице са основанията да се приеме, че е подадено в срок, допустимо е, а разгледано по същество е основателно. Законодателят е предвидил правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него и влязла в сила присъда в производство по Глава тридесет и трета от НПК, ако не е участвал в наказателното производство. Основание за това осъденият намира в липсата на знание, че е започнало наказателно преследване по отношение на него, тъй като не се е намирал в страната. Определя разглеждането на делото и постановяването на осъдителната присъда като процесуална дейност, извършена в нарушение на правата му, предвидени в чл. 55 НПК и преди всичко на лишаването от възможността да участва лично, да представя доказателства, да дава обяснения и да упражни в пълнота правото на защита. От писмените материали по делото се установява, че действително осъденият не е участвал лично нито на досъдебното производство, нито в проведеното от районния съд съдебно производство, тъй като не е бил уведомен по предвидения процесуален ред и обективно не е имал възможност да узнае. Досъдебното производство № 112/2012 г. е образувано по сигнал на Т. Д. за извършена кражба от дома му на основание чл. 212, ал. 3 от НПК на 08.04.2012 г. и след извършен оглед на местопроизшествието срещу неизвестен извършител. Проведени са и други следствени действия в периода до м. юни 2013 г. като са разпитани свидетели, назначени са оценителни експертизи, изискана е справка за съдимост на името на осъдения М. Снети са му обяснения на 11.04.2012 г., в които е направил подробни признания за начина на извършване на деянието, за мотивите, за последващото разпореждане с откраднатите вещи. През посочения период по съображения на разследващия, че делото е с фактическа сложност, че е необходимо технологично време или поради оценка на случая като изключителен неколкократно е удължаван срока за извършване на разследването срещу неизвестен извършител и без да се предприемат каквито и да било процесуални действия за привличане на осъдения като обвиняем, въпреки че всички доказателствени източници и действията по разследването са указвали на авторството на деянието. Направена е констатация на 22.06.2013 г., че осъденият не може да бъде призован, тъй като по сведение на близките, подкрепени от информацията, съдържаща се в официални източници, е напуснал през м. май 2012 г. Република България и е преминал през ГКПП в Република Гърция. При тези данни и с оглед установеното, че се издирва и по други наказателни производства, от разследващият е направил извод, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК. Предявил е постановлението за привличане и за вземане на мярка за неотклонение, както и протокола за предявяване на разследването на назначения служебен защитник. Карнобатският районен съд е образувал нохд № 427/2013 г. по внесения обвинителен акт за извършено от М. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК. Съдията-докладчик е извършил необходимите процесуални действия за установяване адреса на подсъдимия за призоваване и след като се убедил, че не може да бъде намерен на територията на Република България и че няма известен адрес в друга държава, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК разгледал делото с участието на служебен защитник и постановил осъдителната присъда. От изложеното следва, че задочното производство е започнало още във фазата на досъдебното производство. При тези условия нито разследващият орган е имал право да го приключи, нито съдът да разгледа делото и да постанови присъдата в отсъствие на подсъдимия М. Той не е имал процесуално качество, от което да произтича задължение да не променя местоживеенето си и да уведомява съответния орган. Няма никакви доказателства да е информиран по предвидения процесуален ред за воденото срещу него наказателно производство и съзнателно да се е отказал от правото да участва лично и да упражни в пълнота всички права, предвидени в НПК за процесуалното му качество. С лишаването му от възможността да упражни процесуалното право на лично участие и да организира защитата си е лишен от провеждането на справедлив процес, поради което присъдата следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство, когато е започнало задочното производство. С оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК съдът намира, че данните за личността на осъдения и неговото съдебно минало, които указват на реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, както и предвид необходимостта от разглеждане на делото според изискванията за разумен срок, е необходимо мярката за неотклонение "подписка" да се замени със "задържане под стража". Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение