Решение № 74 от 6.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 651/2009 г.

Решение № 74 от 6.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 651/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Р. С. К. в качеството на Е. "Б" със седалище и адрес на управление в гр. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.06.2008 г., постановено по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд - Асеновград. Молителят твърди, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да участва в производството по делото и узнал за постановеното срещу него осъдително решение на 09.03.2009 г. по повод връчване на искова молба по друго дело. Поддържа, че неправилно е призоваван от адреса на управление на едноличния търговец - гр. А., ул. "И" № 1, вместо от постоянния му адрес като физическо лице - гр. А., ул. "П" № 15. Излага доводи, че адресът на ул. "П" № 15 фигурира във всички представени по делото писмени доказателства като негов адрес за кореспонденция, поради което за съда е съществувало задължение да го призове от там, за да му осигури ефективна защита в процеса. По съображения, развити в молбата, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът "Д" О. със седалище в гр. П. оспорва молбата чрез процесуалния си представител адв. Г, като изразява становище, че същата е недопустима, алтернативно - неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок от узнаване на решението, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което релевираните от ответника доводи за нейната недопустимост са неоснователни. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по гр. д. № 757/2007 г. е образувано пред Районен съд - Асеновград по повод искова молба на "Д" О., с която са предявени обективно съединени искове за парични вземания срещу Р. С. К. в качеството на Е. "Б". В исковата молба ищецът е посочил като адрес за призоваване на ответника гр. А., ул. "И" № 1* същият адрес е вписан в търговския регистър като адрес на управление на едноличния търговец, съгл. приложеното към исковата молба удостоверение от 25.09.2006 г. на "Информационно обслужване" АД. След насрочване на делото в открито съдебно заседание за 15.10.2007 г. е изпратена призовка до ответника, ведно с преписи от исковата молба и доказателствата, на посочения в исковата молба и вписан в търговския регистър адрес. Призовката е върната в цялост като невръчена с отбелязване, удостоверено с подпис на длъжностното лице по призоваването и на свидетел Е, че по сведение на живущите на ул. "И" № 1 в гр. А. на адреса няма лице с посочените в призовката данни. В изпълнение на съдебно разпореждане от 02.08.2007 г. ищецът е представил ново удостоверение за актуалните вписвания в търговския регистър по партидата на Е. "Б", с което е удостоверено, че според справката в търговския регистър към 03.08.2007 г. по ф. д. № 6386/95 г. на Пловдивски окръжен съд едноличният търговец е със седалище и адрес на управление гр. А., ул. "И" № 1, а адресът на собственика на предприятието Р. К. е гр. С., ул. "М" № 3 въз основа на удостоверението съдът е разпоредил да се извърши ново призоваване на ответника за съдебно заседание на 15.10.2007 г. от двата адреса - в гр. А. и в гр. С. Призовките отново са върнати в цялост с отбелязване, че адресът в гр. С. е непълен, а на адреса в гр. А. не живее лице с посочените имена по сведение на живущите в двата входа на жилищния блок. По аналогичен начин са оформени и призовките за следващите съдебни заседания на 21.11.2007 г. и 21.01.2008 г., като в тези, адресирани до ул. "И" № 1, е посочено, че по сведение на сем. Кръстеви на адреса няма такова лице и такава фирма. При тези данни в призовките решаващият съд е приел, че ответникът следва да се счита редовно призован при условията на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) и е дал ход на делото в съдебно заседание на 21.01.2008 г. На 30.06.2008 г. е постановено решение по делото, с което Р. С. К. в качеството на Е. "Б" е осъден да заплати на "Д" О. сумата 5 026 лв., представляваща остатък от дължима цена по посочени фактури, издадени във връзка с доставка и монтаж на система за капково напояване и мъглуване, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете - 25.07.2007 г., до окончателното плащане, обезщетение за забава в размер на сумата 1 308.47 лв. и разноски по делото в размер на 1 813.40 лв. Решението е изпратено за връчване на ответника до адреса на управление в гр. А., ул. "И" № 1, но поради връщане на съобщението с отбелязване, че на адреса няма такава фирма и такова лице, същото е приложено към делото със забележка, че следва да се счита редовно връчено по реда на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.). Визираното в чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение предпоставя лишаване на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана, което се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. В случая молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд - Асеновград с твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) относно призоваването, довело до лишаването му от участие в процеса и от възможност за ефективна защита на правата му. Преценявайки обстоятелствата по делото, настоящият състав намира, че процесуалните действия на съда във връзка с призоваването на ответника - молител са извършени при спазване на императивната норма на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.), поради което не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на съдебното решение. Съображенията в подкрепа на този извод са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 4, изр. 2 от ГПК (отм.), търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Процесуалният закон не въвежда задължение за съда да извършва призоваване на търговеца от друг адрес, различен от вписания в търговския регистър, поради което доводите на молителя, че в доказателствата по делото е имало данни за друг негов адрес, са без значение за преценката относно редовността на призоваването. Промяната на адреса, без да е изпълнено задължението за вписване на това обстоятелство в регистъра на търговците, е предвидено като основание за прилагане на фикцията по чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.), според която всички призовки и книжа се приобщават към делото и се смятат за редовно връчени. Разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) е приложима във всички случаи, когато страната - търговец не може да бъде намерена на вписания в регистъра адрес на управление и са налице данни, че фактически не пребивава на адреса. В процесния случай молителят е участвал като ответник в производството по гр. д. № 757/2007 г. в качеството на едноличен търговец, а не на физическо лице. Поради това именно призоваването му по делото е извършено в съответствие с правилото на чл. 51, ал. 4, изр. 1 от ГПК (отм.) - от вписания в търговския регистър към момента на завеждане на делото адрес на управление в гр. А., ул. "И" № 1, без да съществува задължение за съда да го призовава от постоянния му адрес. Призовките, изпратени на посочения адрес, са връщани в цялост с отбелязване по реда на чл. 41, ал. 1 от ГПК (отм.), че адресатът на пребивава на адреса. Данните в призовките за продължително отсъствие на търговеца от формално вписания в търговския регистър адрес на управление и за пропуска му да осигури на адреса лице, което да получава кореспонденцията му, са обусловили приложението на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.). Съдът е процедирал в съответствие с правилата на процесуалния закон за призоваване на ответник - едноличен търговец, поради което действията му във връзка с призоваването не могат да бъдат квалифицирани като съдопроизводствено нарушение, съставляващо основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на постановеното решение по съществото на правния спор. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 757/2007 г. на Районен съд - Асеновград следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,