Решение № 7949 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2013 г.

Решение № 7949 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2952 от 7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1790/12 г., по описа на Административен съд, гр. Варна. В жалбата са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - ЕООД "Байчев Инвест", адрес за кореспонденция гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. А. Неделчев, в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалван пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 031103918 от 23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Силистра, потвърден с Решение № 111/6.04.2012 г. на началник отдел "Обжалване" при Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП. с който на ЕООД "Байчев Инвест", са определени задължения по ЗДДС за дан. период месец 08/2010 г. в размер на 30622.82 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че за да откаже признаване правото на данъчен кредит, по доставки на "Диор 81" ЕООД с предмет - СМР, подробно индивидуализирани във всяка от фактурите, органа по приходите е приел наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Този извод на органа по приходите е обоснован поради факта, че дружеството - доставчик не е намерено на декларирания от него данъчен адрес, а изпратените по пощата документи, заверени от доставчика, не може да се приеме, че са част от счетоводството му. На следващо място е прието, че липсват доказателства за закупуване на материали, като липсва и доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. За да приеме тези изводи за незаконосъобразни, съдът се е позовал на показанията на разпитаните в хода на съдебното обжалване свидетели, които са заявили, че през 2010 г. са работили на процесния обект и са били наети по трудов договор от "Диор - 81", като основно са извършвали довършителни работи - замазки и друга обща работа. От приложените към административната преписка декларации от работниците, които са били намерени на адресите им, съдът е приел за установено, че поне още 16 души наети по трудов договор от "Диор - 81" ЕООД са работили на процесния обект. Фактът, че работниците не знаят точния адрес на обекта, където са работили или че са работили "на Траката", който според съдът е известно, че е с административното наименование "Ваялар", не налага на извода, че не са работили на процесния обект. На следващо място съдът се е позовал на представена и приета по делото документация извлечена от строителния паспорт на обекта, която е била предоставена от дружеството осъществявало строителен надзор на обекта, в които "Диор - 81" ЕООД е вписано като строител на сградата, включително и в заповедната книга, в окончателния доклад на лицето извършващо надзора и акта обр. 15. От тези доказателства съдът е приел, че обектът е въведен в експлоатация, като съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на наредбата актове и протоколи имат доказателствена сила, при установяването на обстоятелствата, свързани със започването, изпълнение и въвеждането в експлоатация (приемането) на строежите. При тези доказателства за приемане на обекта ведно с представените договори за СМР, съдът е приел за установено, че процесните СМР са извършени именно на процесния обект, от лицето, вписано като строител "Диор - 81" ЕООД. Относно липсата на доказателства за закупени материали от доставчика, съдът се е позовал на т. 47, т. 61, т. 62 и т. 66 от Решение от 21 юни 2012 г., постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, След като органите по приходите твърдят, че описаните във фактурите СМР не са извършени от "Диор - 81" ЕООД, съдът е приел, че е следвало да установят въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или друг субект нагоре по веригата. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент по делото, предмет и на повторна ревизия е реалното извършване на процесните СМР, подробно индивидуализирани във фактурите, издадени за дан. период м. 08.2010 г. По делото няма спор, че доставчикът "Диор - 81" ЕООД и получателят са данъчнозадължени лица; фактурите са издадени от "Диор - 81" ЕООД и са надлежно декларирани от него в справките-декларации и отчетните регистри по ЗДДС за съответния данъчен период; фактурите съдържат всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС, СМР са налични, поради представени доказателства за приемане на строителния обект, установено е заплащането на стойността на услугите, както и, че за процесния период получателят не е получавал услуга от същия вид от други лица и от страна на органите по приходите не са представени доказателства за наличието на обективни данни обосноваващи знанието на получателя, че сделката е опорочена с измама. Правилно съдът е приел, че незаконосъобразно и необосновано в хода на ревизията е прието, че доставчикът не е разполагал с база и персонал, който да извърши процесните услуги: груб строеж с преградни стени по договор от 12.02.2010 г. - "доставка и монтаж на ПВЦ дограма, Ел и В и К". За приемане на услугите са представени протоколи обр. 19, в които е посочен обект - "жилищна сграда в ПИ 835 кз. 82 по ПНИ на СО "Ваялар", гр. Варна Подробно съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, писмените декларации на останалите работници на доставчика, доказателства за приемане на строителния обект, в които "Диор - 81" ЕООД е вписано като строител на сградата, включително в заповедната книга и в окончателния доклад на лицето извършващо надзора и акта обр. 15. При анализа на тези доказателства правилно съдът е приел, че реалността на процесните, услуги е установена, като се е позовал на Решение от 21 юни 2012 г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11 г. и е извел извода, че липсват доказателства друго дружество да е извършило процесните СМР, както и обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или друг субект нагоре по веригата. С оглед на изложеното и при липса на наведеното касационно основание за отмяна на решението, същото следва да се остави в сила в тази си част. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП, следва да заплати на "Байчев Инвест" ЕООД, гр. Варна, сумата от 1200 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,