Решение № 11479 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4255/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие против решение 54 от 13.03.2023 г., постановенo по адм. дело 268 по описа на Административен съд Сливен 2022 г. С обжалваното решение по жалба на ЕТ Ж.К.Ж. Ж. Желев е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/2394#1 от 17.06.2022 г., издаден от същия административен орган и ДФ Земеделие е осъден да заплати на ЕТ Ж.К.Ж. Ж. Желев разноски по делото в размер на 1 380 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният съд си е позволил да анализира вече влезли в сила административни актове, а именно уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 изх. 02-200-2600/5313 от 31.03.2021 г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие и заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2018. Счита, че съдът с произнасянето си е излязъл извън пределите на спора, с който е сезиран като е провел инцидентен контрол за законосъобразност на влезли в сила административни актове, каквито са УП от 31.03.2021 г. и заповедта за окончателния слой за 2018, което е недопустимо в настоящото съдебно производство. Касаторът твърди, че житейската логика, за разлика от формалната такава няма никакво отношение към изграждането на изводите по фактите и не би следвало да се поставя в основата на извършваната от съда преценка. Иска се решението да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 8). При условие на евентуалност, се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответникът ЕТ Ж.К.Ж. Ж. Желев, чрез адв. Рафаилов, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в проведеното открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски в размер на 1 670 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 18). Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната основателност. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил АУПДВ 01-6500/2394#1 от 17.06.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. първо, вр. с ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), вр. чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, на ЕТ Ж.К.Ж. Ж. Желев е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/270418/16808 в размер на 9 032.60 лв. По делото е установено, че за кампания 2018 земеделският стопанин е подал заявление за подпомагане с УИН: 20/270418/16808 (л.35), като едни от заявените схеми и мерки за подпомагане са СЕПП и Компенсационни плащания в планински райони - подмярка 13.1 на л. 37 от делото е приложена таблица на използваните парцели за 2018 г. На л. 33 и л. 34 е приложен резултата от автоматични проверки, при които не са установени недопустими площи за подпомагане. С уведомително писмо (л.23) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с Изх. 02-200-2600/5313 от 31.03.2021 г., Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие, е уведомил земеделския стопанин за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ, в подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: 20/270418/16808 за кампания 2018. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л. 85), е одобрен проект на специализиран слой ПДП за кампания 2018. Със заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2018 като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Заповедта е обнародвана в Държавен вестник на 08.03.2019 г. и е влязла в сила на 23.03.2019 г. В писмо изх. 01-0400/461 от 02.09.2020 г. на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, адресирано до Заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие, са посочени резултати от кръстосани проверки по заявления за подпомагане за кампания 2018 г., касаещи парцели на земеделски стопани с констатирано намаление в допустимата за подпомагане площ. След приключването на проверките по отношение на подаденото заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни ПДП за кампания 2018, на заявен парцел 62061-25-5-1 със следните данни: декларирана площ - 8,93 ха, допустима площ съгласно заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. - 8,93 ха, допустима площ съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. и писмо с 01- 0400/461 от 02.09.2020 г. - 0 ха, недопустима площ съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. и писмо с 01-0400/461 от 02.09.2020 г. - 8,93 ха; Окончателните данни за допустимите за подпомагане площи, съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. и писмо с 01-0400/461 от 02.09.2020 г., са отразени в ИСАК, като въз основа на тях е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1. за кампания 2018, при която е установено, че коректните суми за подпомагане са: СЕПП 12 021.56 лв., Мярка 13.1. 10 674.97 лв. Разликата между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия в размер на 4 129.43 лв. по СЕПП и 4 903.17 лв. по мярка 13.1., или общо 9 032.60 лв., е посочено, че представлява недължимо изплатена сума, която следва да бъде възстановена на ДФ Земеделие - Разплащателна агенция (РА). С писмо изх. 01-6500/2394 от 08.04.2022 г. (л.21) на Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие, издадено на основание чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 7, §1 и 2 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г., ЕТ е уведомен, че ДФ Земеделие открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при извършването на административни проверки на подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2018 с УИН 20/270418/16808, е установено извършено недължимо плащане на финансова помощ от страна на ДФ Земеделие - РА. На 17.06.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ. По делото не е имало спор по фактите. По делото са приети две съдебно-технически експертизи (СТЕ) и една допълнителна СТЕ. Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица като изготвени компетентно, обосновано и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Първоинстанционният съд е посочил, че от приложените по делото разпечатки от СЕБРА е видно, че оспорващият е получил финансово подпомагане за кампания 2018 г. по СЕПП в размер на 16150.99 лв., платени на 19.12.2018 г., и по подмярка 13.1. в размер на 15578.14 лв., платени на 28.02.2019 г. След окончателните данни за допустимите за подпомагане площи, съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г., същите са отразени в ИСАК, като въз основа на тях е извършено преизчисление на финансово подпомагане по схема СЕПП и мярка 13.1., при което се установило, че коректните суми, на които бенефициентът има право на подпомагане, са: СЕПП 1 202 156 лв., мярка13.1. - 10 674.97 лв. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че АУПДВ не е мотивиран надлежно, в частта относно извършена първоначално оторизация и в частта относно извършено последващо преизчисление на финансово подпомагане. Съдът е посочил, че в уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 изх. 02-200-2600/5313 от 31.03.2021 г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие (л. 23) липсва посочване на конкретната причина, поради която в таблица 1 от писмото са отразени намаления по СЕПП и по подмярка 13.1, нито има мотиви, от които да се направи връзка с недопустима площ на парцела, посочен в АУПДВ, която да е довела до намаления на оторизирани суми. Съдът е посочил, че в уведомителното писмо е налице и вътрешно противоречие, поради което не е ясна действителната воля на административния орган. Направен е извод, че немотивираността на АУПДВ и неизлагането на конкретните фактически основания, въз основа на които административният орган претендира да е възникнало държавното вземане срещу оспорващия, препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Изложени са и съображения, че разминаването в констатациите за допустимост на заявените площи се дължи на действията на административния орган, за които земеделският стопанин не може да носи отговорност, поради което с оспорения акт е допуснато нарушение на чл. 7, §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е излязъл извън предмета на спора като е анализирал вече влезли в сила административни актове, а именно УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, изх. 02-200-2600/5313 от 31.03.2021 г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие и Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2018. Съдът е изложил конкретни мотиви във връзка със законосъобразността на спорния АУПДВ и правилно е установил фактическата обстановка по делото. Съдът не е осъществил проверка във връзка с влезлите в сила УП и заповед, поради което възраженията на касатора в тази посока са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред съда е била единствено законосъобразността на процесния АУПДВ, като съдът е приел, че в същия не са изложени конкретни мотиви за издаването му и е издаден в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. Процесният АУПДВ е издаден на основание на чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 5 ЗПЗП, предвиждащ дължимост на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. В разглеждания случай, както в акта за установяване на публично държавно вземане, така и в останалите документи, съставени в хода на административното производство, не се съдържа посочване на фактическото и правно основание, въз основа на което е прието, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по СЕПП и по подмярка 13.1. По делото не е било спорно, че едноличният търговец е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2018 г. посочения в АУПДВ парцел. Този парцел е бил включен изцяло в проекта на специализирания слой ПДП за кампания 2018 г., след което на оспорващия е било извършено плащане на първоначално оторизираните суми. От представените по делото доказателства не може да се установи, след като целият парцел е бил в проекта на слоя, поради каква причина целият парцел не е включен в окончателния слой. Правилно е прието от административния съд, че извършените две проверки за допустимост на площите на процесния парцел са приключили с противоположни констатации относно размера на допустимата за подпомагане площ. Разминаването в констатациите за допустимост на заявената площ на парцела се дължи на действия на административния орган, за които земеделският стопанин не може да бъде отговорен. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в АУПДВ и Уведомително писмо от 31.03.2021 г. липсва посочване на конкретната причина, поради която в Таблица 1 от писмото са отразени намаления по СЕПП и по подмярка 13.1. Не са налични и мотиви, от които да се направи връзка с недопустима площ на парцела, посочен в АУПДВ, която да е довела до намаления на оторизирани суми. Тези обстоятелства обуславят извод, че процесният АУПДВ не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за отмяната му. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 7, §3 от Регламент за изпълнение 809/2014. В случаят административният орган не е преценил спазването на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014), който регламентира възстановяването на неправомерно изплатени суми по СЕПП и подмярка 13.1. Съгласно чл. 7, § 1 от цитирания регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В конкретния случай ЕТ Ж.К.Ж. Ж. Желев е декларирал в заявлението си за подпомагане за кампания 2018 г. площи от 84,66 ха. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи т.е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. От мотивите на АУПДВ е видно, че изплащането на сумите е извършено за площи от 84,66 ха. В последствие е определената за възстановяване сума от 9 032.60 лв., поради недопустимост на 8,93 ха от заявените площи, установена при повторна проверка, въз основа на окончателните данни за допустимите за подпомагане площи, съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г., като данните от нея са отразени в ИСАК и въз основа на тях е извършено преизчисление на финансово подпомагане по схеми СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018. По делото няма данни и доказателства тази втора проверка да е извършена с участието на представител на жалбоподателя. Не са представени доказателства на дружеството да са били известни каквито и да било констатации за недопустимост на заявените 8,93 ха площи преди 20.04.2022 г., когато е получено Уведомителното писмо от 08.04.2022 г. За втората проверка по делото е представена единствено разпечатка от контролен лист, който не е подписан нито от проверяващите органи, нито от земеделския стопанин. Няма данни едноличния търговец да е запознат с основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. От изложеното е видно, че в рамките на 2018 г. административният орган е извършил две проверки за допустимост на площите, които са приключили с противоположни констатации относно размера на допустимата за подпомагане площ. Разминаването в констатациите за допустимост на заявените площи се дължи на действията на административния орган, за които земеделския стопанин не може да бъде държан отговорен. Не може да се приеме, че допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била очевидна за едноличния търговец, тъй като няма данни по делото той да е участвал при извършване на втората проверка, въз основа на която е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане. Напротив при оторизиране и изплащане на помощта, на земеделският производител са известни единствено констатациите за допустимост на заявените площи. В тази насока настоящият състав кредитира заключението по повторната СТЕ, от което се установява, че земеделският стопанин не е могъл да разбере от индивидуалната си партида в СЕУ, че окончателния слой е променен. Вещото лице е посочило, че ако едноличният търговец не беше получил спорният АУПДВ и към настоящият момент не би могъл да разбере, че окончателния слой е променен. Настоящият състав намира, че за ЕТ Ж.К.Ж. Ж. Желев не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, поради което изводите на първоинстанционния съд за неговата незаконосъобразност, са правилни и обосновани. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд - решение 8771 от 11.10.2022 г. постановено по адм. дело 5182/2022 г., решение 15228 от 09.12.2020 г. постановено по адм. дело 7106/2020 г., решение 10954 от 13.11.2023 г. постановено по адм. дело 4406/2023 г. и др. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на ответника в размер на 1 670 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на спора и обстоятелството, че размерът на претендираните и доказани разноски надвишава незначително, минималният размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение