Решение № 249 от 11.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 140/2010 г.

Решение № 249 от 11.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 140/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава 23 НПК, образувано по протест на прокурора и обща жалба на подсъдимите Й. М. М. и С. Х. С. против присъда № 135 от 23.09.2009 г., постановена по в.н.о.х.д. № 850/08 г. на Окръжния съд-гр. Стара Загора. С протеста се възразява наличието на всички касационни основания и се иска отмяна на присъдата. Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест. Подсъдимите релевират същите касационни основания и искат оправдаване по възведените им обвинения. Пред ВКС лично участие взема само подс. М., който представя писмени съображения свързани с изложените в касационната жалба основания по чл. 348 НПК и поддържа същата. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда № 141ж от 5.11.2008 г. по н.о.х.д. № 540/08 г. Районният съд-гр. Казанлък оправдал подсъдимите по предявените им обвинения, съответно - подс. М. по чл. 285 във връзка с чл. 237, ал. 1 НК, а подс. С. по чл. 237, ал. 1 НК. По в.н.о.х.д. № 850/08 г., образувано по протест на прокурора, ОС-гр. Стара Загора постановил оспорената сега присъда, с която осъдил подсъдимите - подс. М. на основание чл. 285 във връзка с чл. 237, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК на глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да упражнява длъжността "заместник директор" в ДДС "Мазалат" с. Г. за срок от 3 месеца; подс. С. - на основание чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК на глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да упражнява длъжността "дивечовъд" в ДДС "Мазалат" с. Г. за срок от 3 месеца. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: При разглеждане на делото във въззивната инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с последица отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане - по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 НПК. Въззивната присъда е нова по смисъла на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК. Постановяването й е възможно, но преди това предполага отмяна на първоначално постановената оправдателна присъда. Тъкмо това не е сторено от въззивния съд, което е довело до наличието на два съдебни акта, с различни решения по отговорността на подсъдимите. Това е достатъчно за изхода на делото, посочен по-горе. Подадените срещу новата присъда протест и жалба, с конкретни възражения по нейната правилност, налага като извод, че същата присъда е известна на оспорилите я страни. Това обаче не намира подкрепа в протокола за съдебното заседание от 23.09.2009 г., където по неясни причини липсва отбелязване за публичното обявяване на присъдата, свързано с изискванията на чл. 310, ал. 1 НПК. Поначало спорно е изложеното да покрива признаците на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, но се отбелязва за да се акцентира върху необходимостта от по-прецизно изготвяне на протоколите с известно на съда удостоверително значение. Всички останали възражения, развити от подалия протеста прокурор и подсъдимите, следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1, чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, ВКС I-во наказателно отделение