Решение № 1697 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Фортуна Кънстракшън" ЕАД гр. София, чрез процесуален представител, против решение 3633/05.06.2023г., постановено по адм. дело 5835/2021г., на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-22221018005294-091-001/29.01.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърден с решение 643/21.04.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са начислени лихви за забава за 2012г. и 2013г. в общ размер на 15 249.30лв. върху месечни авансови вноски и е извършено увеличение на финансовия резултат за 2016г. със сума в размер на 17 287.58лв., с която е намалена декларираната данъчна загуба.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

На първо място се прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за 2012г. и 2013г. на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е реализирало нетни приходи от продажби през 2012г. и 2013г., поради което не е следвало да прави и месечни авансови вноски през 2012г. респек. тримесечни такива през 2013г. и не дължи лихви а забава.

По подробно изложени в жалбата доводи моли за отмяна на решението на АССГ и за отмяна на оспорения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касация директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София е ревизионен акт Р-22221018005294-091-001/29.01.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърден с решение 643/21.04.2021г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са начислени лихви за забава за 2012г. и 2013г. в общ размер на 15 249.30лв. върху месечни авансови вноски и е извършено увеличение на финансовия резултат за 2016г. със сума в размер на 17 287.58лв., с която е намалена декларираната данъчна загуба.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице.

От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че за процесните периоди 2012г. и 2013г., дружеството не е реализирало нетни приходи от продажби, като в отчета за приходи и продажби са отразени приходи от лихви в общ размер на 469 399.20лв., отчетени по сметка 712.

Видно от РД през ревизирания период се е очаквало дружеството да осъществява дейност в сферата на недвижимите имоти, като в ГДД по чл. 92 от ЗКПО е декларирана дейност търговия на едро извън търговски обекти некласифицирана другаде, но такава дейност не е била извършвана. АССГ е споделил изводите на данъчния орган, че отчетените приходи от лихви са такива от обичайната дейност на дружеството, доколкото такава дейност извън финансовата не е била доказана по делото. В тази връзка съдът се е позовал както на ССЕ, така и на представените ГФО за 2011г. и ГФО за 2012г.

Като обобщение е прието, че изводите на данъчния орган са правилни относно неприлагането на чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и то е било задължено през 2012г. да прави месечни авансови вноски и доколкото такива не са извършвани то се дължи лихва.

За 2013г. АССГ е приел, че дружеството не е определяло тримесечни авансови вноски за текущата календарна година, не е подавана декларация по чл. 88, ал. 1 от ЗКПО и правилно е приложена нормата на чл. 89, ал. 1 от ЗКПО и за неопределянето на тримесечните авансови вноски се дължи лихва.

По отношение увеличението на финансовия резултат за 2016г. със сума в размер на 17 287.58лв. съдът е установил следните факти:

По банковата сметка на дружеството през 2016г. са постъпили суми в размер на 61 995.90лв., от приходи от продажба на услуги отразени в сметка 703 44 708.32лв.

Съдът е констатирал, че нито в ревизионното производство, нито в съдебното дружеството е ангажирало доказателства които да оборят тезата на данъчния орган за констатиране на разлика в отчетените приходи от продажби за 2016г. АССГ е споделил изводите на данъчния орган за наличие на неотчетени приходи от дейност на дружеството и за правилното приложение на чл. 78 от ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат за 2016г. със сума в размер на 17 287.58лв., представляваща разликата между получените реално приходи и отчетените такива.

Решението е частично неправилно.

1. ПО ОТНОШЕНИЕ НАЧИСЛЕНИТЕ ЛИХВИ ЗА ЗАБАВА ЗА 2012г. и 2013г. ВЪРХУ МЕСЕЧНИ АВАНСОВИ ВНОСКИ:

В оспорения съдебен акт е възприета тезата на ревизиращия орган за невнасяне на авансови вноски от страна на дружеството за 2012г. и 2013г. Нормата на чл. 90 от ЗКПО в съответната си редакция за 2012г. ДВ бр. 105/2006г., сочи, че месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на

месеца, за който се отнасят. Същата правна норма но в редакцията си за 2013г. /ДВ бр. 94/2012г./, касаеща именно невнасяне на тримесечни авансови вноски от дружеството за 2013г., гласи, че тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие - в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

Възприето е и от АССГ и от ревизиращия орган, че дружеството не е правило нито месечни нито тримесечни авансови вноски, поради което и дължи лихви за забава по чл. 175 от ДОПК. Дължимостта на месечните авансови вноски законодателят ясно е регулирал с цитираната разпоредба на чл. 90, ал. 1 ЗКПО, в различните и редакции, като в ал. 1 за 2012г., е посочен като срок за внасяне на месечна вноска до 15-то число на месеца за който се отнася респек. за 2013г. за първото и второто тримесечие до 15-то число на месеца следващ тримесечието т.е. до 15.04., а за третото тримесечие до 15.12 на същата година.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК изрично разпорежда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В нормата на чл. 172, ал. 1, т. 1 е прието, че давността спира да тече когато е започнало производство по установяване на публичното вземане до издаване на акта , но за не повече от една година. Безспорно е, че авансовите вноски представляват публично вземане и законодателят е определил сроковете за внасяне, като в случая е установено, че се касае за месечни респек. тримесечни вноски, както и че ревизираното дружество не е правило такива, поради което с ревизионния акт са начислени лихви за забава. Както вече се посочи в чл. 90, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО, в съответните им редакции, са посочени сроковете за внасяне на месечните вноски, както и не се спори между страните че такива не са внасяни. При това положение правилно в касационнта жалба е посочено, че давностния срок за задълженията за лихви за 2012г., започва да тече на 01.01.2013г. и 5-годишния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК изтича на 01.01.2018г., като този срок е бил изтекъл към датата на връчване на издадената ЗВР 22221018005294-020-001/04.09.2018г. 19.09.2018г., която дата е меродавна, тъй като от нея започва да тече ревизионното производство, респек. към датата на издаване на РА Р - 22221018005294-091-001/29.01.2021г.

Същото касае и за данъчните задължения за 2013г., които също са лихви за забава върху тримесечни авансови вноски. Давностния срок за тези задължения, предвид нормата на чл. 90, ал. 2 от ЗКПО /в редакцията си в ДВ бр94/2012г./ започва да тече на 01.01.2014г., и би изтекла на 01.01.2019г. Тъй като ревизионното производство е образувано с връчване на издадената ЗВР на 19.09.2018г., то давностния срок е спрял да тече до 19.09.2019г., като петгодишния срок е продължил да тече след тази дата и е изтекъл на 01.01.2020г., т.е. изтекъл е преди издаване на оспорения РА.

Предвид горното следва решението на АССГ да се отмени в частта за установени задължения за лихва за 2012г. и 2013г. върху месечни авансови вноски и вместо това следва да се отмени и РА в тази му част като незаконосъобразен.

1. ПО ОТНОШЕНИЕ ИЗВЪРШЕНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ ЗА 2016г.:

В тази си част липсват наведени касационни доводи за неправилност на съдебния акт, но изрично както в обстоятелствената част на касационната жалба, така и в диспозитива се претендира отмяна на съдебния акт респек. на РА и в тази му част, поради което следва касационната инстанция да извърши контрол за законосъобразност.

Не е оспорено от страна на дружеството, че за 2016г. е получило от EUROPEAN PERLAMENT ECR GRUP сума в размер на 61 995.90лв., като РЛ е осчетоводило по сметка 703 приходи от продажба на услуги, само сума в размер на 44 708.32лв.

По силата на чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. В тази връзка правилно АССГ е приел, че са налице неотчетени приходи от дейност на дружеството и следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на РЛ за 2016г. със сума в размер на 17 287.5 лв., представляваща разликата между получените реално приходи и осчетоводените такива.

В тази си част решението на АССГ е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението на АССГ в частта за разноските, а такива следва да се присъдят на касатора - по приложения списък по чл. 80 пред първоинстанционния съд в общ размер на 2 110лв., от които 50.00лв. д.т., 500лв. за ССЕ и 1 560лв. за процесуално представителство и пред касационната инстанция само в размер на платената д.т. от 122.00лв., тъй като липсват доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,