Решение № 908 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14082/2014 г.

Решение № 908 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14082/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Лакриме" ЕООД - София против Решение № 5682/17.09.2014 г. по адм. дело № 4014/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - София град, с което е отхвърлена жалба на дружеството срещу Ревизионен акт № 2141105572 от 5.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 472 от 5.03.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на атакуваният ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София град е бил Ревизионен акт (РА) № 2141105572 от 5.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 472 от 5.03.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, с който спрямо "Лакриме" ЕООД за данъчен период месец 01.2010 г. в резултат на непризната вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки към "Antei Concept S. R. L" е увеличена данъчната основа на доставките, подлежащи на облагане по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), начислен е допълнително ДДС в размер на 82 662,84 лв., определен е резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 18 851,59 лв. и са начислени лихви за забава внасянето му. С обжалваното решение, АС - София град е отхвърлил жалбата на "Лакриме" ЕООД срещу издадения ревизионен акт и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 2 107 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е обсъдил представените по делото доказателства, въз основа на които е приел за установено, че през данъчен период месец 01.2010 г. "Лакриме" ЕООД - София е декларирало извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки - течна захар и бижутерийни принадлежности с получател "Antei Concept S. R. L" по 14 броя фактури. Приел е за установено, закупуването на тези стоки от "Амон" ЕООД, транспортирането и предаването им на "Лакриме" ЕООД, за което последното упражнило право на приспадане на данъчен кредит. От неоспорено по делото заключение по назначена съдебно счетоводна експертиза, съдът приел за установено, че закупените от "Амон" ЕООД стоки през м. 10.2009 г. са отразени в счетоводните регистри на ревизираното лице за м. 01.2010 г., като в същия месец били съставени два договора за продажби между "Лакриме" ЕООД като доставчик и "Antei Concept S. R. L" като купувач, въз основа на които договори, "Лакриме" ЕООД издало четиринадесетте фактури за доставка с получател румънското дружество, които били отразени в счетоводните регистри и отчетните регистри по ЗДДС, справката декларация и VIES-декларация на "Лакриме" ЕООД за м. 01.2010 г., а получените плащания по издадените фактури били вписани в дневните отчети на касовия апарат и в счетоводните регистри "каса" и "клиенти". В същото време съдът е приел, че от представените от ревизираното лице документи не се установява стоките да са транспортирани от територията на Р България до територията на Р Румъния. Тези си изводи съдът обосновал след като е изложил доводи, че не кредитира представените от ревизираното лице транспортни документи, потвърждения за получаване и доказателства за регистрация на превозните средства, с които се е твърдяло, че е извършен транспорта. По отношение на представените международни товарителници, съдът е приел, че същите нямат изпълнени съществени реквизити относно удостоверяване на дата и място на приемане на стоката, тъй като в кл. 24 не съдържала този реквизит, а само подпис и печат на получателя. Приел е също, че товарителниците не са оформени с данни за превозвача, тъй като не била попълнена съответната кл. 16, макар да е посочено, че това е румънското дружество - получател. По отношение на представените потвърждения за получаване, съдът приел, че отново не се изяснява мястото за получаване на стоките, въпреки изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС този вид документи да съдържат като реквизит и място на получаване на стоките. Освен това е приел, че не е доказано при оспорване от страна на Дирекция "ОДОП" - София, че положените подписи в потвържденията за получаване са именно на лице, надлежно представляващо румънското дружество, а съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, писменото потвърждение следвало да изхожда от получателя или упълномощено от него лице. Също така съдът е приел, че не е доказано, че именно с посочените от ревизираното лице транспортни средства е извършен транспорта, тъй като жалбоподателят твърдял, че е извършен за сметка на получателя с конкретни транспортни средства, за които е представил документи за регистрация и собственост, но от тези документи не се установявала връзката на транспортните средства с румънското дружество - получател. Постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Спорен по делото е бил въпроса за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. Според чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, предвид извършването на транспорта от получателя, са необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Цитираната разпоредба изисква алтернативно наличието на един от посочените документи, в случай, че транспорта е за сметка на получателя. Настоящата инстанция счита, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/ за извършени доставки през месец 01.2010 г., са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Необозначаването в ЧМР на населеното место на получаване на стоката в кл. 24, при положение, че ЧМР съдържа дата и място на доставката - Букурещ, сектор 6, Румъния (в кл. 3), както и дата и място на предаване на стоките - 12.01.2010 г. в гр. Плевен, България (кл. 4), превоза е сметка на получателя, като в кл. 23 е положен подпис и печат на превозвача и това е получателя по доставката, посочен в кл. 2 от ЧМР, налице са и подпис и печат на получателя в кл. 24 от ЧМР, не може да бъде основание за непризнаване на ВОД. Същото се отнася и за непопълването на кл. 16, при положение, че ЧМР съдържа данни за превозвача и това е получателя на стоката. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач (в представените товарителници в първия вариант) и с подпис и печат на получателя (в представените товарителници във втория вариант), описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. В този смисъл е и решението по делото "Teleos", С-409/2004 г. на СЕО (със сегашно наименование СЕС) в Люксембург. От това следва, че непопълването на отделни клетки в товарителницата не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници. Основателен е и довода на касатора, че товарителниците не са били своевременно и надлежно оспорени от представителя на органа по приходите. Това е така, защото оспорването в съдебно заседание на 12.11.2012 г. е изрично само относно автентичността на представените от ревизираното лице писмени потвърждения от получателя. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Конкретното място и адрес, където е получена стоката на територията на друга - държава членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. В конкретния случай, представените международни товарителници безспорно се установяват, че стоките са изпратени и транспортирани до територията на друга държава членка. Доставчика "Лакриме" ЕООД е представил всички необходими документи, които да установят изпращането и транспортирането на стоките, като данните, отразени в международните товарителници съответстват на събраните по делото други косвени доказателства за осъществен ВОД. Като косвени доказателства за осъществяване на ВОД следва да се ценят представените договори за продажба на стоки между "Лакриме" ЕООД като доставчик и "Antei Concept S. R. L" като купувач, въз основа на които "Лакриме" ЕООД издава четиринадесетте фактури за доставка с получател румънското дружество, счетоводното отразяване на стоките в счетоводството на ревизираното лице по отношение на получаването им от негов доставчик и продажбата им на румънското дружество, счетоводното отразяване на плащането от румънското дружество в дневните отчети на касовия апарат и в счетоводните регистри "каса" и "клиенти" на ревизираното лице, доказателствата за регистрация на транспортните средства, с които е извършен транспорта за сметка на получателя и не на последно место писмените потвърждения от получателя, удостоверяващи, че стоките по посочените фактури са получени на територията на друга държава членка, в случая - Румъния, като транспорта е извършен за сметка на получателя с конкретно посочени транспортни средства. В случая писмените потвърждения от получателя са оспорени от страна на органа по приходите относно автентичността им и в хода на съдебното производство ревизираното лице, което носи тежестта за доказване на автентичността им не е представило преки доказателства, от които да се установява, че същите са подписани именно от представител на получателя. Но следва да се отбележи, че за доказване на ВОД доставчика "Лакриме" ЕООД разполага с алтернативно предвидените в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС доказателства - транспортни документи с посочен получател по доставката "Antei Concept S. R. L", поради което представените писмени потвърждения от "Antei Concept S. R. L", следва да се ценят като съответстващи на транспортните документи и другите косвени доказателства, доказващи ВОД. От изложеното следва, че декларираните от "Лакриме" ЕООД - София ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 ЗДДС. "Лакриме" ЕООД - София не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД са облагаеми с нулева ставка. Като е достигнал до различни правни изводи и потвърдил издадения РА, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него спора се реши по същество, като се отмени Ревизионен акт № 2141105572 от 5.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София. При този изход от спора, основателна е претенцията на касатора за заплащане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, поради което Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София следва да заплати на "Лакриме" ЕООД разноски в общ размер от 5 543 лв., представляващи държавни такси по водене на делото за двете инстанции, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,