Решение № 6194 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2026 г.

ВАССедмо отделение08.06.2026 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за регулиране на съобщенията за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11 от 07.01.2026 г., по адм. дело №1470/2024 г. на Административен съд София – област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията, подадена чрез процесуален представител, против Решение №11 от 07.01.2026 г., по адм. дело №1470/2024 г. на Административен съд София – област (АССО). С решението си съдът по жалба на “Юнайтед Файбър България“ ЕООД, е отменил Решение № 328/07.11.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) в частта по т. IV и е осъдил КРС да заплати на “Юнайтед Файбър България“ ЕООД сумата от 2 000 евро - разноски по делото. Касационният жалбоподател – КРС, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК, тъй като не е назначил поисканата от КРС експертиза, която, според касатора, е необходима за правилното решаване на настоящия правен спор, доколкото в случая са необходими специални знания в областта на техниката. На следващо място касаторът счита, че неправилно съдът не е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС). Твърди още, че решението е постановено при пълно противоречие със Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Счита, че електронната съобщителна мрежа (ЕСМ) на „Юнайтет Файбър България“ ЕООД отговаря на дефиницията на електронна съобщителна мрежа по смисъла на т.15 от §1 на Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и следователно дружеството е следвало да бъде вписано в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС. В касационната жалба е формулирано и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС като са формулирани конкретни въпроси: Въпрос 1: Следва ли да се тълкува разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Директива 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекса), че в дефиницията на електронна съобщителна мрежа попада мрежа, която има следните елементи: Пасивните елементи от оптичната мрежа, включващи собствени оптични кабели, оптични муфи, оптични разпределители, цялото оборудване на абонатната пасивна оптична мрежа/PON, като оптичен линеен терминал/OLT, цялата активна абонатна мрежа, включващи различни типове агрегиращи комутатор и други пасивни елементи, като каналната мрежа, включваща тръби, шахти и шкафове; Въпрос 2: Попада ли в дефиницията на оператор, съгласно чл. 2, т. 29, във връзка с чл. 12, пар. 3 и 4 от Кодекса, лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи (ОЕСМ) или услуги, но не е подало уведомление, което се изисква в националното законодателство; Въпрос 3: Може ли чл. 12, пар. 3

2

и пар. 4 от Кодекса да се тълкува, че с оглед необходимостта от поддържане на регистър или списък на доставчиците на електрони съобщителни мрежи от ОЕРЕС и националните регулаторни органи (НРО), НРО вписват в регистъра минимална информация, съгласно чл. 12, пар. 3 от Кодекса, след подадено уведомление за намерение за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги с предполагаема бъдеща дата, но се допуска НРО служебно да впише тази информация, в случай че лицето вече предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги, но не е уведомило органа преди да започне предоставянето. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли подадената от дружеството жалба. Ответникът – “Юнайтед Файбър България“ ЕООД, чрез процесуални представители, в писмен отговор до съда и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По подадената касационна жалба:

–

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

–

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

–

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

–

С Решение № 328 от 07.11.2024 г. КРС на основание чл. 42в, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 6, т. 2, предл. последно ЗЕС и чл. 60, ал. 1 АПК е разпоредила следното:“ I. Налага временни задължения на "Юнайтед Файбър България" ЕООД на пазара на едро на достъп до пасивна (физическа) инфраструктура: 1. Налага на дружеството задължение за предоставяне на достъп до пасивната (физическа) инфраструктура, детайлизирано в т.1-6; 2. Налага задължение за равнопоставеност, детайлизирано в т.1-2; 3. Налага на дружеството задължение за прозрачност, детайлизирано в т. 3.1-3.2; 4. Налага задължение на дружеството за изготвяне и публикуване на Типово предложение за достъп до пасивна инфраструктура, детайлизирано в т. 4.1-4.4; 5. Налага задължения на дружеството за разходоориентираност, като определя разходоориентирани цени за достъп до пасивна (физическа) инфраструктура, услуги за достъп до подземна канална мрежа при прилагане на определени цени и прочие; II. При прехвърляне на пасивната (физическа) инфраструктура на друго свързано дружество преди изтичане на сроковете по т. III от решението, налага временните задължения по настоящото решение да се прехвърлят на другото дружество, като КРС следва да се уведоми незабавно от "Юнайтед Файбър България" ЕООД; III. Урежда временните задължения по т. I да се налагат до определяне, анализ и оценка на съответен пазар по реда на чл. 150 и сл. от ЗЕС, но не по-късно от 2г. от влизане в сила на решението; IV. Разпорежда вписване в публичния регистър по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС информацията по чл. 33, ал. 2 ЗЕС относно "Юнайтед Файбър България" ЕООД, като лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи; V. Разпорежда предварително изпълнение на решението.“

–

Предмет на оспорване пред първата инстанция е т. IV от Решението.

–

В мотивите на решението към т. ІV е посочено, че електронната съобщителна мрежа на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД е изградена от оптични кабели, свързани по между си с оптични муфи. Изброените елементи отговарят на дефиницията на електронна съобщителна мрежа по смисъла на т. 15 от §1 ДР на ЗЕС

–

Отбелязано е още, че електронната съобщителна мрежа на дружеството дава възможност да се предоставят електронни съобщителни услуги на други предприятия, които като монтират собствено активно оборудване могат да предоставят електронни съобщителни услуги на крайни ползватели. Услугите на едро като „тъмно влакно“ и “необвързан достъп до абонатна линия“ са услуги, при които не е необходимо „Юнайтед Файбър България“ ЕООД да има активно оборудване. В допълнение абонатната част от електронната съобщителна мрежа, собственост на „Юнайтед Файбър България“ ЕООД представлява „мрежа с много голям капацитет“ по смисъла на т. 31ж, § 1 ДР на ЗЕС.

–

По тези съображения КРС е приела, че елементите, прехвърлени на дружеството отговарят на дефиницията на електронна съобщителна мрежа по смисъла на т. 15, §1 ДР на ЗЕС, с оглед на което е стигнала до извод, че дружеството следва да бъде вписано в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС.

–

При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в рамките на предоставените му с чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС правомощия и при спазване на административнопроцесуалните правила.

–

Съдът е приел, че решението в оспорената част е издадено в нарушение на материалния закон.

–

На първо място съдът е приел, че прехвърлените на дружеството елементи не попадат в дефиницията на електронна съобщителна мрежа по смисъла на т. 15, §1 ДР на ЗЕС. На следващо място съдът е счел, че КРС няма право служебно, без подадено уведомление, да вписва определено предприятие в регистъра по чл. 33, ал. 1,т. 1 ЗЕС.

–

Така мотивиран съдът е отменил оспорения пред него административен акт като незаконосъобразен.

–

Решението е правилно като краен резултат.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС Комисията създава и поддържа публичен регистър на лицата, уведомили комисията за намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги.

–

Според чл. 64 ЗЕС електронните съобщения се осъществяват свободно, след уведомяване, след регистрация или след издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс при спазване изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

–

А разпоредбата на чл. 66 ЗЕС предвижда следното: „Обществени електронни съобщителни мрежи или услуги се предоставят след подаване на уведомление до комисията. Уведомление не се изисква, когато: 1. се предоставят междуличностни съобщителни услуги без номера; 2. се предоставя достъп до обществена електронна съобщителна мрежа чрез локална радиомрежа от предприятия, организации от обществения сектор, неправителствени организации или крайни ползватели, за които предоставянето на такъв достъп не е част от икономическа дейност или е допълнително към икономическа дейност или обществена услуга, която не е зависима от преноса на сигнали по тези мрежи. Условията и редът за подаване на уведомления се определят от комисията в общите изисквания по чл. 73, ал. 1. Комисията отчита насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения за образеца на уведомлението.“

–

Съгласно чл. 73, ал.1 ЗЕС предприятие, което е подало уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения по чл. 66, ал. 1, спазва общи изисквания, приети с решение на Комисията.

–

Разпоредбата на т. 15, § 1 ДР на ЗЕС дава дефиниция на „електронна съобщителна мрежа“, съгласно която "Електронна съобщителна мрежа" е съвкупност от преносни системи, независимо дали са базирани на постоянна инфраструктура или на централизиран административен капацитет, и когато е приложимо, оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи, които позволяват пренос на сигнали посредством проводници, радиовълни, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали и с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни мрежи, електропроводни системи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация.

–

А според т. 31ж, §1 ДР ЗЕС "Мрежа с много голям капацитет" е електронна съобщителна мрежа, която се състои изцяло от оптични елементи най-малко до мрежова разпределителна точка в обслужван район, или електронна съобщителна мрежа, която е в състояние да осигурява при обичайни условия на върхово натоварване сходни мрежови показатели по отношение на наличната широчина на честотната лента за предаването в права и обратна посока, стабилността, свързаните с грешките параметри, закъснението и колебанието му. Мрежовите показатели могат да се считат за сходни, независимо дали възприятието от страна на крайния ползвател се различава поради различните характеристики на преносната среда до крайната точка на мрежата.

–

Според т. 44, §1 ДР на ЗЕС "Предоставяне на електронна съобщителна мрежа" е изграждането, експлоатацията, контролът или осигуряването на достъп до такава мрежа.

–

Разпоредбата на т. 39, § 1 ДР на ЗЕС дава дефиниция на "Обществена електронна съобщителна мрежа“, според която „Обществена електронна съобщителна мрежа“ е електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата.

–

Според т. 40, § 1 ДР на ЗЕС "Обществени електронни съобщителни услуги" са електронни съобщителни услуги, достъпни за цялото общество.

–

В разпоредбата на чл. 324, ал. 6 ЗЕС е предвидено налагане на административно наказание – глоба на лице, което предоставя обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, без да е подало уведомление по чл. 66 ЗЕС до Комисията.

–

Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че за да подаде уведомление по чл. 66 ЗЕС и да бъде вписано в регистъра по чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС е необходимо съответното лице да предоставя обществена електронна съобщителна мрежа по смисъла на т. 39, §1 ДР на ЗЕС. От анализа на разпоредбите следва още, че не всяка електронна съобщителна мрежа е обществена електронна съобщителна мрежа, а само онази, която се използва изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги (електронни съобщителни услуги, достъпни за цялото общество), които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата.

–

Видно от мотивите в акта липсват фактически установявания в насока, че дружеството предоставя обществена електронна съобщителна мрежа по смисъла на т. 39, §1 ДР ЗЕС или че електронната съобщителна мрежа на дружеството се използва изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги (електронни съобщителни услуги, достъпни за цялото общество). Единствената констатация на КРС е, че дружеството предоставя електронна съобщителна мрежа по смисъла на т. 15, §1 ДР на ЗЕС и че последната е „мрежа с много голям капацитет“ по смисъла на т. 31ж, § 1 ДР на ЗЕС.

–

Изложените от КРС фактически констатации не обосновават извод, че „Юнайтет Файбър България“ ЕООД предоставя обществена електронна съобщителна мрежа и съответно, че дружеството е било длъжно да подаде уведомление по чл. 66 ЗЕС и съответно да бъде вписано в регистъра по чл. 33, ал. 1,т. 1 ЗЕС, тъй като, както бе посочено по-горе липсват констатации в акта, че мрежата на дружеството се използва изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги.

–

Законосъобразността на административния акт се преценява с оглед на изложените в него факти. Недопустимо е съдът да допълва или да изменя фактическите основания, въз основа на които е издаден съответния административен акт.

–

Така изложените от органа факти не обосновават наличие на материалните предпоставки на чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЕС за вписване на лицето в съответния регистър.

–

Изложеното до тук води до извод за незаконосъобразност на издадения административен акт и съответно за правилност на съдебния акт като резултат.

–

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

–

Наличието на самостоятелно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, свързано с липса на фактически установявания на КРС, обуславящи наличие на материалните предпоставки на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и чл. 66 ЗЕС, прави ненужно отправянето на преюдициално запитване до СЕС, доколкото основанието за отмяна на акта, не е свързано с тълкуването и прилагането на правото на Европейския съюз. С оглед на горното искането за оправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

–

По изложените по-горе съображения решението на административния съд се явява правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила.

–

Разноски от ответника не са претендирани, с оглед на което не следва да се присъждат.

–

Така мотивиран и на основание чл.. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

22