Решение № 4102 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2017 г.

Решение № 4102 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Т., гр. Г. Д., против решение № 1366/04.08.2017 г., постановено по адм. д. № 473/2017 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Х. Т. против заповед № 23/16.08.2016 г. на главния архитект на община Г. Д., с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост, по реда на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, за строеж: "Полумасивна селскостопанска постройка, преустроена в жилищна сграда", находящ се в УПИ ХХIV-3298, кв. 232 по плана на гр. Г. Д.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е изискал и събрал необходимите доказателства, в резултат на което липсва правилна преценка на фактическата обстановка. Не са взети предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, поради което са изведени неверни правни изводи. Налице са касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на административното производство не е изследвана въобще търпимостта на строежа. Административният орган е бил задължен да установи дали са налице предпоставките, посочени в нормата на закона, за търпимост на строежа, като само при липсата им може да откаже да издаде исканото удостоверение за търпимост. Изложените в административния акт съображения са неотносими към търпимостта на незаконен строеж. В ЗУТ точно и конкретно е установено кои са критериите за търпимост на незаконните строежи. Преди издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед административният орган не е събрал необходимите доказателства за установяване на предпоставките по § 16 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При второто разглеждане на делото и съобразно указанията на ВАС в отменителното му решение спрямо решението на първоинстанционния съд при първото разглеждане на процесния казус - решаващият съд е следвало да изложи мотиви относно всички основания по чл. 146 АПК за законосъобразност на оспорената заповед, да изследва кога е извършен строежът, с оглед установяване дали е бил допустим към момента на извършването му или по действащите разпоредби на ЗУТ. Това не е сторено. АС Б. се е задоволил с това да преразкаже фактологията, изложена в акта и съдържанието на законовите текстове относно търпимостта. Нито органът, нито съдът са положили каквото и да е усилие да установят кога е изпълнен процесният строеж, за да бъде направен извод допустим или не е бил съобразно действалите към момента норми. Изложените съображения относно наличие или не на съгласие на съсобственик са неотносими в това производство, още повече, че не е изяснено изобщо дали, към момента на изграждането, е имало съсобственост. Съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 2 и чл. 171 АПК административният орган и съдът са задължени да изследват обстоятелствата за търпимост на незаконния строеж, като заповедта, издадена, без да е изследван този въпрос от административния орган, е незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание. Съдът в първоинстанционното производство не е изследвал въпроса за търпимостта. За правилното решаване на спора е следвало да допусне съдебно техническа експертиза, да насочи страните да представят писмени и гласни доказателства досежно установяване на времето на изпълнение на строежа. Това е довело до необоснованост на решението. Наред с изложеното в първоинстанционното производсво липсват доказателства, въз основа на които съдът е конституирал в това производство като заинтересована страна К. Х.. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, не е положил усилия, съобразно задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК, не е взел предвид доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на необосновани правни изводи. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен и като го е потвърдил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна и процесната заповед да бъде отменена, а делото - върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав