Решение № 1031 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2011 г.

Решение № 1031 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Пловдив против решение № 1834 от 23.12.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 819/2010 г., с което по жалба на "Зара Фуражи" АД е обявена нищожността на решение № 1581/04.08.2009 г. на началника на митница Пловдив и митницата е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1250 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу атакуваното решение на митническия орган. Ответникът в касационното производство, "Зара Фуражи" АД чрез процесуалния си представител по делото изразява становище в писмени бележки, в които поддържа правилност на обжалваното решение и иска отхвърляне на касационната жалба. Същите съображения се поддържат и в съдебно заседание, на което е направено искане за присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че действията на административния орган са излезли извън неговата компетентност, постановявайки посоченото решение след даването на задължителни указания от страна на ВАС. Също така се сочи, че енергийният продукт, използван от жалбоподателя е бил включен в списъка по чл. 13, т. 2 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, като последният е бил използван за цели, различни от тези по чл. 4, т. 37 от закона, като е налице технологична пречка при използването му за отопление предвид създадената технологична отчетност при доставката на продукта и неговото потребление. Според прокурора основателни са и изводите на съда по отношение на предпоставките при извършването на проверка по повод отнемане на разрешението. Не са били налице предпоставките за отнемане на разрешението. Неоснователно е касационното възражение, отнасящо се до прилагане на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от закона. Посочената норма е в сила от 01.01.2007 г., а административното производство е започнало с молба от 16.02.2007 г. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежна страна. По отношение на основателността й приема следното: Фактическата обстановка по спора е установена обективно от първоинстанционния съд и тя е такава, каквато се сочи в решението му. С решение № 345/19.03.07 г. на митница Пловдив е отказано на "Провим Зара" АД издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "пропан" с номер по КН 27111210 и "бутан" с номер по КН 27111397 с извода, че горивото е за отопление, при което не са приложими разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Това решение е отменено с решение № 396 от 25.09.2007 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. д. № 732/07 г. Мотивите на съда са, че в технологичния процес на производствената дейност (която е гранулиране и сушене на зърно) на лицето се влагат енергийни продукти, които съответстват на посочените в чл. 13, т. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 4 от закона. Прието е също така, че искането за издаване на удостоверението е подадено в срока и с необходимите приложения, както и че са налице предпоставките за издаване на удостоверението. Решението на митническия орган е отменено, а преписката е върната на същия орган за издаване на удостоверението. Решението на Пловдивския административен съд е потвърдено с решение № 1790 от 15.02.2008 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11142/07 г. В решението на ВАС са изложени мотиви и по възражението на митницата във връзка със законодателната промяна, направена с изменението на ЗАДС с ДВ, бр. 105/2006 г. Прието е, че до изменението на чл. 24, ал. 2, т. 3 от закона освободени от акциз са енергийните продукти, използвани при производство на топлинна или електрическа енергия, а след изменението е премахнато облекчението при производство на топлинна енергия. Съдът обаче е приел, че в конкретния случай енергийните продукти са използвани за загряване на котела и добиване на пара за гранулиране на смлените компоненти, т. е. във връзка с производствената дейност на дружеството, която е различна от законоустановената цел - производство на топлинна енергия. Съдът е преценил като неоснователен довода, свързан с прилагане на разпоредбите на директива на Съвета 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. Посочено е, че директивата създават задължение за държавите да транспонират разпоредбите им във вътрешното си законодателство. Ако Р България е възприела препоръката в цитираната директива за широко тълкуване на понятието "отопление", а именно, че това е всеки процес, включващ използването на топлина в нейната основна функция, е следвало изрично да го посочи в ДР към закона или по друг безспорен начин. Не се спори между страните, че във връзка с решението на Пловдивския административен съд, оставено в сила с решението на ВАС е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител № ВG003000Е0050/11.04.2008 г. Това удостоверение е отнето с решението на митническия орган, предмет на първоинстанционното съдебно производство. Мотивите, изложени от митническия орган са, че с редакцията на ЗАДС в сила от 01.01.2008 г., изчерпателно е дефинирано понятието "енергиен продукт за отопление" в чл. 37, т. 4 от закона, като то е хармонизирано с общностното законодателство. Въз основа на нормативната промяна митническият орган е приел, че е настъпила промяна и в условията за издаване на удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител. Прието е, че издаденото удостоверение в изпълнение на съдебното решение е в противоречие с разпоредбите от ЗАДС. Административният съд, чието решение е предмет на контрол в настоящото производство е преценил атакуваното пред него решение на митническия орган като нищожно. За да направи този извод съдът е приел, че порокът, от който е засегнато то е толкова тежък, че прави невъзможно и недопустимо оставянето му в правната действителност. Съдът е приел, че решението на митническия орган противоречи с влязлото в сила съдебно решение. Прието е, че в конкретния случай изобщо не се касае за настъпила законодателна промяна, тъй като нормата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС в редакцията, на която се позовава митническия орган е в сила и към момента на постановяване на решението от ВАС. Изтъкнати са също така съображения, че посочената норма не въвежда ново правило за поведение, а пояснява приложението на действащите такива. Изтъкнато е, че наличието на влязло в сила съдебно решение относно съществуването на предпоставките за издаването на процесното удостоверение, означава, че даденото с него разрешение на конкретния административен въпрос е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда и обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде зачетена. За пълнота съдът е посочил, че и съгласно дадената дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", в конкретният случай използването на енергийните продукти не попада в тази дефиниция, тъй като отоплението не е основна функция на използването им. Решението на административния съд е правилно. Правната норма, на която се е позовал административният орган, не води до промяна в изискванията за издаване на въпросното удостоверение. Както правилно е посочено от съда, тя е съществувала в тази й редакция и към момента на постановяване на решението от ВАС, и в този смисъл тя е съобразена от съда, т. е. не е налице законодателна промяна след съдебното решение, с което в процесния случай са установени предпоставките за издаване на удостоверението. Основателно съдът е квалифицирал поведението на административния орган като несъобразяване с влязлото в сила съдебно решение, което е опорочило до степен на нищожност издадения административен акт. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд