Решение № 8 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4278/2021 г.

Решение № 8 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4278/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е въз основа подадена молба с вх. № 25119704 от 19.07.2021 г. на СРС, допълнена с молби от 29.07.2021 г. и 18.08.2021 г. /, от К. К. А. от [населено място] за отмяна на решение № 61919 от 9.03.2020 г. по гр. д. № 21070/2018 г. на Районен съд София, влязло в сила на 27.05.2020 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него искове с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ срещу Административен съд София-град и Върховен административен съд. Искането си обосновава с противоречие на този акт с постановени решения с № 264749 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 7347/2019 г. на СГС и № 265436 от 16.08.2021 г. по гр. д. № 941/2021 г. на СГС, които твърди, че са между същите страни, за същото искане и на същото основание. Срещу подадената молба е постъпил отговор от Върховен административен съд, с който се изразява становище за нейната неоснователност поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Изразеното от Прокуратурата на Република България становище е за неоснователност на подадената молба поради липса на идентичност на страните по посочените от молителя дела и това, чиято отмяна се иска и пред вид обстоятелството, че посочените съдебни решения са влезли в сила след датата на влизане в сила на процесното. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва – между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Съгласно т. 5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС посоченият фактически състав за отмяна изисква пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните на влезлите в сила решения. Когато съдът констатира, че е налице такъв пълен идентитет, той отменя неправилното решение /а не това, което молителят желае да бъде отменено, защото не е в негова полза/ и оставя в сила правилното. Ако делата са между различни страни, противоречие между решенията няма и искането за отмяна не може да бъде уважено. В случая с решението, чиято отмяна се иска са отхвърлени като неоснователни исковете, с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ, предявени от К. К. А. и П. С. А., както следва: първия против Административен съд София-град за заплащане на сумата от 3 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в размер срок на адм. д. № 6621/2014 г. на АССГ, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г., а втория против Върховен административен съд за заплащане на сумата от 1 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в размер срок на адм. д. № 582/2017 г. на ВАС, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. Исковете се постановени по отношение на К. К. А., действащ в лично качество и като наследник на починалата в хода на процеса П. С. А.. С влязлото в сила решение с № 264749 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 7347/2019 г. на СГС е отменено решение от 14.03.2019 г. по гр. д. № 29786/2018 г. на СРС в частта, с която Административен съд София-град е осъден да заплати на З. К. С., на основание чл. 2 б ЗОДОВ разликата над сумата 500 лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от З. К. С. срещу Административен съд София-град иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ за разликата над 500 лв. до 700 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в размер срок на адм. д. № 6621/2014 г. на АССГ, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2018 г., а в останалата част решението е потвърдено. С влязлото в сила решение с № 265436 от 16.08.2021 г. по гр. д. № 941/2021 г. на СГС е отменено решение № 132818 от 4.06.2019 г. по гр. д. № 28592/2018 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявения от З. К. С. против Върховен административен съд иск с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ за сумата 250 лв. и вместо това е постановено друго, с което е осъден Върховен административен съд да заплати на З. К. С. сумата от 250 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в размер срок на адм. д. № 582/2017 г. на ВАС, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2018 г., а в останалата част решението е потвърдено. Молителят желае отмяната на първия описан акт, заради постановяването на останалите два, позовавайки се на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Така направеното искане е неоснователно. Отмяната е средство за защита само при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини, решения. /Тя не е средство за защита срещу всички порочни влезли в сила решения/. Посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в конкретния случай не е налице поради две причини. Основната е липса на идентитет между страните по процесното гр. д. № 21070/2018 г. на СРС, чиято отмяна се иска и посочените от молителя гр. д. № 7347/2019 г. на СГС и гр. д. № 941/2021 г. на СГС. Страна по гр. д. № 21070/2018 г. на СРС е настоящия молител К. К. А., а по другите две – трето лице /З. К. С./. Наличието на обективен идентитет /защото предмет на делата са искове с правно основание чл. 2 б ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в размер срок по адм. д. № 6621/2014 г. на АССГ и адм. д. № 582/2017 г. на ВАС/, е изискуемо, но не е достатъчно условие за уважаване на искане за отмяна, след като делата са водени и приключени между различни страни. Наличието и на субективен идентитет е от особено значение, защото чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е единственото основание за отмяна, при което съдът по отмяната не връща делото за ново разглеждане, а решава кое от двете решения е неправилно и отменя неправилното, а оставя в сила правилното. При извършване на тази преценка, съдът не е обвързан от интереса на молителя и може да прецени че е неправилно решението, по което той не е страна. Подобна отмяна обаче би била недопустима, защото неправомерно би засегнала права на трето лице. Това е втората причина, поради която подадената молба за отмяна е неоснователна, след като не е налице пълно съвпадане на страните по посочените дела. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение