Решение № 10475 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2014 г.

Решение № 10475 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 157/18.02.2014 г. по административно дело № 1387/2013 г., Административен съд - Перник е: 1) отхвърлил жалбата на Цветана Иванова Пиралкова от гр. Перник срещу заповед № ЧР-668 от 12.11.2013 г. на вр. и. д. областен управител на област Перник, с която на основание чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), във връзка с чл. 107а от същия закон е прекратено служебното й правоотношение с администрацията на областен управител на област Перник като "главен секретар", с ранг "Пети старши", считано от 13.11.2013 г.; 2) осъдил Цветана Иванова Пиралкова да заплати на областен управител на област Перник сумата 480 лв. деловодни разноски; 3) осъдил Цветана Иванова Пиралкова да заплати по сметка на Административен съд - Перник сумата 10 лв. дължима държавна такса. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Цветана Иванова Пиралкова, действаща чрез повереника адв. Страхилова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез прогласяване на потвърдената с него заповед за нищожна поради това, че е подписана от лице без материална компетентност. Оспорва и присъдения от първата инстанция адвокатски хонорар като прекомерен. Аргументи в подкрепа на исканията са изложени от процесуалния представител на касаторката и в допълнително представени писмени бележки, както и в проведеното по настоящото дело съдебно заседание. Ответникът по касация - областен управител на област Перник, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд -Перник е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от заместник-областен управител в изпълнение на функциите на областен управител при условията на заместване в кръга на неговата материална компетентност, за която е изрично овластен в съответствие със законово предвидена възможност за това, като по делото не е било спорно, че са спазени изискванията за форма, административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Съдът е посочил, че процедурата за прекратяване на служебно правоотношение по реда на чл. 107а от ЗДСл. е спазена. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Пернишкия административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е и правилно и не страда от такива пороци, обуславящи наличието на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които биха обусловили отмяната му. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват на установените по делото обстоятелства. Изложените в мотивите на проверяваното решение съображения изцяло се споделят от касационния съд и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед № ЧР-668 от 12.11.2013 г. на вр. и. д. областен управител на област Перник, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната нищожност. Основният спорен въпрос по делото е бил дали органът, издал оспорваната заповед, е имал материалноправна компетентност, предвид факта, че не е титулярен областен управител, а временно изпълняващ тази длъжност. По делото е установено, че на 11.11.2013 г. е отправено предложение от органа по назначаване (областния управител) до главния секретар в областната администрация за прекратяване на служебното правоотношение на последния срещу обезщетение в шесткратния размер на последната получена месечна заплата, което е било прието от адресата му в същия ден с писмен отговор, саморъчно подписан от Цветана Пиралкова, последвано от издаване на процесната заповед от заместник-областния управител Галина Никодимова. Обоснован и материално законосъобразен е изводът на съда за наличие на материална компетентност на органа, издал оспорената заповед, тъй като същият е действал в условията на заместване, което се установява от съдържанието на представените заповед № РД-85/11.11.2013 г. по чл. 32, ал. 1 и чл. 30, ал. 2 от Закона за администрацията на областния управител за заместването му от заместник-областния управител Галина Никодимова поради отсъствието му, справка за командировка на областния управител през процесния период и заповед № К-149/08.11.2013 г. на главния секретар на Министерския съвет за командироване на областния управител във Федерална република Германия. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява (поради отпуск, командировка, заболяване или друга обективна причина). В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Изложените в касационната жалба в тази връзка доводи за съотношението общ-специален закон касателно Закона за администрацията и Закона за държавния служител са относими към хипотезата на делегиране на права, какъвто процесният случай не е. Неоснователни са и възраженията на процесуалния представител на Пиралкова, че в случая се касае за хипотезата на делегиране на права, а не за заместване, което водело до нищожност на процесната заповед. Очевидно касаторовият повереник е допуснал правно-техническо смешение, като е обосновал тезата си при неправилно тълкуване на материалния закон и в противоречие с установената задължителна практика на ВАС. Разликата между материалноправната делегация на правомощия и института на заместването е разяснена в тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2002 г. на ОСС на ВАС (докладчик Андрей Икономов). В разпоредбата на чл. 6, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Закона за държавния служител законодателят е уредил случаите на така наречената материалноправна делегация на компетентност, която органът по назначаването може да възложи на други служители, независимо от това, дали същият отсъства или продължава да изпълнява паралелно своите функции, докато при института на заместване органът по назначаване упълномощава лице, което не изпълнява права по делегация, а в качеството му на орган по заместването, като заместването е допустимо тогава, когато титулярят отсъства, както е и в процесният казус. По делото са представени доказателства, че към датата на издаване на заповедта областният управител на област Перник е бил в командировка и същият е възложил по заместване на заместник-областния управител временно да изпълнява длъжността областен управител, за което е налице и нормативно овластяване в чл. 30, ал. 2 от Закона за администрацията. Направеното от касаторовият повереник възражение за прекомерност (по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) досежно направените от опонента му (и присъдени от Пернишкия административен съд) разноски за адвокатско възнаграждение очевидно прескрибира, тъй като възможността за такова възражение е преклудирана с даване ход по същество в първоинстанционното съдебно-административно производство. Предвид установената неоснователност на главните искания на касаторката няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция в тежест на ответника по касация да бъдат поставени сторените деловодни разноски в настоящото производство, а доколкото последният не е претендирал присъждане на направени разноски за касационната инстанция, въпреки благоприятния изход на спора за него, такива не му се следват. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,