Решение № 3390 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 511/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. В. В. против решение 3326 от 18.11.2024 г., постановено по адм.д. 524/2024 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът зам. кметът на община Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отхвърля жалбата на Т. В. В. против заповед РД-01-1121/24.04.2024 г. на зам. кмета на община Русе, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Реконструкция на сгради с идентификатори 63427.9.720.2 и 63427.9.720.3 по КККР на гр. Русе и пристройка към същите, находящи се в ПИ с идентификатор 63427.9.720. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт. В производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи страни са адресатът/адресатите на заповедта и органът, издал същата. Фактът, че Д. Е. Д. е съсобственик на поземления имот, върху който е реализирано незаконното строителство, не я прави заинтересувана страна. Същата не е адресат на акта и няма гарантирано право на участие в съдебното производство. Ето защо доводите за недопустимост на решението, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа и съобразно приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство Реконструкция на сгради с идентификатори 63427.9.720.2 и 63427.9.720.3 по КККР на гр. Русе и пристройка към същите Процесният строеж е индивидуализиран като в констативният акт е изготвена и окомерна скица. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, които депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че констативният акт е изготвен от лица, които нямат правомощия за това. Видно от акта е, че същият е съставен от длъжностни лица, заемащи длъжностите главни инспектори, в отдел Строителен контрол, на община Русе, с което е спазено изискването на чл. 223, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Едва в пледоарията си в първоинстанционното производство процесуалният представителна жалбоподателя изказва твърдения, че лицата съставили констативния акт не заемат посочения в същия длъжности в общинската администрация, като не са направени доказателствени искания за установяване на твърдените факти. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а предметът на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и представлява реконструкция на съществуващи сгради и нова пристройка, поради което за него следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. В констативният акт и заповедта, подробно е описано в какво се изразява реконструкция на строежа, а именно изпълнени са нови стоманобетонови пояси и нови тухлени надзидове, частично преизидани стени в двете сгради с идентификатори 63427.9.720.2 и 63427.9.720.3. Източно от тях е изградена нова пристройка. Сградите и пристройката са с нов дървен гредоред, върху който стъпва нов общ двускатен покрив, с дървена носеща конструкция, покрит с керемиди. При извършените СМР е засегната конструкцията на сградите извършен е надзит и стоманобетонов пояс. Налице е и нова зидария по цялата източна стена. Тези факти се установяват и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Съгласно легалното определение дадено в § 5, т. 44 ДР ЗУТ реконструкция на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, в случая предвид извършените и описани по-горе СМР се налага извод, че е налице реконструкция на строеж, а съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ основните ремонти, реконструкции и преустройства със или без промяна на предназначението са строежи. В случая противно на твърдяното в касационната жалба незаконният строеж е индивидуализиран като подробно са описани видовете СМР, с които е извършена реконструкцията на строежа и които подлежат на премахване, тъй като при наличие на незаконен строеж същият трябва да бъде премахнат, а сградата да се приведе във вида, в който е била преди реализиране на незаконното строителство. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния строеж не са одобрени и не са издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид година на извършване на строителство строежът не е търпим. Доводите на касатора, че адресатът на заповедта не е индивидуализиран с посочване на ЕГН, са неоснователни. Жалбоподателят не твърди, че не е собственик, респективно извършител или възложител на незаконния строеж, поради което адресата на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен в т.ч. и с приложения по делото нотариален акт, видно от който е, че Т. В. е собственик на сгради с идентификатори 63427.9.720.2 и 63427.9.720.3 по КККР на гр. Русе. Освен това ако жалбоподателят счита, че друго лице е адресат на заповедта, то за същият не е налице правен интерес от оспорването и жалбата би била недопустима. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът указва и разпределя доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства, проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,