Решение № 15883 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2012 г.

Решение № 15883 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Старт-78" ЕООД, представено от управителя Анелия Дамянова, действаща и като съдебен адресат с адрес: гр. София, ул. "Ями Буе" № 18, вх. В, срещу решение № 52/21.02.2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 878 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 071100877/20.05.2011 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 394/15.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Оплакванията са за неправилност на решението заради противоречието му с материалния закон и съществените процесуални правила. Според касатора неверни са изводите на съда за липси на стоки, за придобиването на които е приспадан данъчен кредит, установени в данъчен период м. 11.2009 г. Отричат се предпоставките на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за начисляване на ДДС в размера на приспаднатия данъчен кредит. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверката в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени данъчни задължения ДДС в размер на 194 493,93 лв. в данъчен период м. 11.2009 г., както и лихви върху тази сума в размер на 28 786,93 лв. Според органите по приходите източник на задължението е установената в същия данъчен период липса на различни изделия от злато и сребро - златни изделия с тегло от 47 528,060 г и обща стойност от 950 561,20 лв. /при покупна цена от 20 лв. за грам/ и сребро с тегло от 21 908,440 г на обща стойност от 22 126 лв. или посочени като налични стоки, които липсват на обща стойност от 972 469,64 лв. Върху стойността на липсите на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС администрацията е начислила ДДС в размер на 194 493,93 лв. Обсъдено е значението на натоварването на Иван Дамянов със заповед № 1/03.04.2009 г. с функциите по получаване и съхраняване на благородни метали в контекста на липсата на доказателства за реалното им получаване и то при действието на чл. 26 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Първоинстанционният съд е приел за установени твърдяните от приходната администрация в РД и РА факти, както и правните изводи на администрацията. Съдът е ценил събраните в извънсъдебната фаза на производството доказателства. Установяванията му са за следваща от протокол № 0034011/30.11.2009 г. /в решението на АСВТ неправилно е индивидуализиран протокола с дата от м. септември/ наличност по счетоводни документи у "Старт-78" ЕООД на златни и сребърни изделия в общо количество от 69 436,10 г и стойност от 1 004 966,72 лв. В същия ден са направени проверки /към 13 ч., 14 ч. и 15 ч./ на дължимите наличности от стоки в различни обекти, в които според управителя на дружеството-жалбоподател са били съхранявани. Проверки са били извършени в трезор на "Уникредит Булбанк" клон В. Търново, трезор на "Централна кооперативна банка" клон В. Търново и каса в обменно бюро на ул. "Н. Габровски" в гр. В. Търново /обективиран в ПИП № № 0034012, 0034013 и 0034014/. Изводите си за счетоводната наличност на стоки съдът е основал на протокола с № 0034011/30.11.2009 г. Като недоказана е определил тезата на жалбоподателя за възложено на св. Иван Дамянов организиране на съхранението на стоките. Като факт без значение за изхода на спора е възприето последващото разпореждане от жалбоподателя със стоки от вида на процесните, което не надвишава фактическите наличности. Според съда това сочи на липса на други източници на такъв вид стоки за дружеството. Решението е правилно. Административният съд е съобразил правно-логическата си дейност по проверката и оценката на доказателствата с правилото на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Фактическите му изводи са верни. Жалбоподателят не е оспорил ПИП № 0034011/30.11.2009 г., поради което правилно съдът е зачел материалната му доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК/ относно счетоводните наличности на процесните стоки. Достоверността на протокола следва и от производния му характер по отношение на счетоводните записвания на жалбоподателя. Фактическото отсъствие на счетоводно наличните стоки основателно е квалифицирано като липса. Различен извод не следва от откриването в огнеупорна каса и банкови касети на вещи от същия вид без да е установимо те да се държат от другиго за "Старт-78" ЕООД. Св. Иван Дамянов не е сключвал съответните договори за банкова касета или за влог като пълномощник на дружеството, та ефекта на облигацията да настъпи за упълномощителя. Не е доказано получаването на стоките от Дамянов. Основани на правото са съжденията на администрацията за дължимо задължаване на партидата на Дамянов като материалноотговорно лице по реда на чл. 26 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра... Задължаването на отчетника с конкретни стоково-материални ценности е различно от натоварването му с конкретна трудова функция или гражданскоправно задължение, като това сторено със заповед № 1/03.04.2009 г. Правно основание за тази заповед е разпоредбата на чл. 25 от цитираната наредба. Преценката за наличието или липсата на стоките е към конкретен момент, поради което последващото разпореждане със стоки от същия вид /те не са индивидуализирани/ не сочи на наличието им по време на проверката. Страните не спорят, че за липсващите стоки касаторът е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Липсата на тези стоки е една от предвидените от чл. 79, ал. 3 от ЗДДС хипотези на корекция на ползвания данъчен кредит. Механизмът на корекция включва издаване на протокол за корекция в данъчния период на настъпване на основанието за това, отразяването му в дневника за продажбите и справката-декларация за периода /вж. чл. 79, ал. 4 от ЗДДС/. Стойността на корекцията е съизмерима с тази на ползвания данъчен кредит. Бездействието на данъчния субект да извърши сам корекцията по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е преодоляно от приходната администрация с РА. Това е сторено правомерно, поради което отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт е правилно. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение