Решение № 12064 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на В. Л. П. с [ЕГН] и съдебен адрес: гр. София, [улица],[адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Чолаков, против Решение 2265/05.04.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 51/2024 г. С оспореното решение АССГ е отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца В. Л. П. срещу директора на Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) София установителен иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожността на Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като се уважи исковата претенция на ищеца и му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя П. и от адв. Чолаков. Представя се списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба директорът на ТД на НАП София оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Раева по съображения, подробно изложени в писмен отговор, и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и присъждане на разноски. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна с твърдение за неговата прекомерност. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от юрк. Йорданов.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 128а, ал. 3 АПК, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд съгласно чл. 128а, ал. 2 АПК и съобразно правилата за родова и местна подсъдност, сезиран с допустим иск за обявяване нищожността на влязло в законна сила Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ.

С Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Л. П. против Решение ПИ-7/11.01.2022 г. на директора на ТД на НАП - София. Оспореното решение на директора на ТД на НАП София е постановено в производство по реда на чл. 266 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалбата на П. против Разпореждане с изх. 53-06-8685-5/20.12.2021 г. на публичния изпълнител за отказ за прекратяване на производството по принудително изпълнение по искане с вх. 53-06-8685/05.11.2021 г. С искането с посочения номер В. П. е поискал прекратяване на изпълнителното дело с 170361884/2017 г. с длъжник Онар ЕООД.

АССГ е изложил съображения за допустимост и неоснователност на жалбата. Решението му е постановено при следните факти:

1. Изпълнителното дело с 170361884/2017 г. с длъжник Онар ЕООД е образувано за принудителното събиране на публични държавни вземания в общ размер 1 033 029.24 лв. (главница и лихва).

1. С Разпореждане С210022-155-0000002/10.02.2021 г. на публичния изпълнител по изпълнителното дело с 170361884/2017 г. с длъжник Онар ЕООД е разпоредено изпълнение на основание чл. 211 ДОПК срещу ЧСИ В. П. като солидарно отговорен длъжник за задължението на Онар ЕООД в размер на 1 025 318.61 лв. (главница и лихва). Разпореждането е обжалвано от П. и потвърдено с Решение ПИ-77/05.03.2021 г. на директора на ТД на НАП София. Решение ПИ-77/05.03.2021 г. на директора на ТД на НАП София е потвърдено с влязло в сила Решение 525/25.10.2021 г. на Административен съд Плевен по адм. д. 295/2021 г.

1. Срещу В. П. е образувано изпълнително дело 210950155/2021 г. за принудителното събиране на 1 025 318.61 лв. (главница и лихва).

1. С Решение 261306/10.09.2021 г. по т. д. 545/2020 г. СГС е прекратил производството по несъстоятелност на Онар ЕООД и е заличил търговеца от Търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ).

При така установените факти АССГ приема в мотивите на своето решение, че независимо от обстоятелството, че е прекратено производството по несъстоятелност и Онар ЕООД е заличено от Търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е налице предвиденото в чл. 168, т. 6 ДОПК изключение, което препятства приложението на чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК. Цитирал е текста на чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК (Изпълнителното производство се прекратява, когато задължението бъде погасено), както и текста на чл. 168, т. 6 ДОПК (Публичното вземане се погасява след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение). Посочил е, че жалбоподателят с влязло в сила решение е конституиран като длъжник и неговата отговорност е ангажирана на основание чл. 211 ДОПК във вр. с чл. 122 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и изцяло отговаря за задълженията, за които е образувано изпълнителното дело, чието прекратяване се иска.

В исковата си молба ищецът твърди, че решението на АССГ е нищожно поради абсолютна неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде преодоляна дори по пътя на тълкуването. Цитира част от мотивите на съдебното решение, а именно: Съображенията, изложени в разглежданата жалба, относно приложимостта на чл. 739, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 632, ал. 4 ТЗ и Тълкувателно решение 2/2020 г. по т. д 2/2018 г. на ОСТК на ВКС принципно са верни. Те се основават на правилно тълкуване на нормите, но следва да се отбележи, че са относими спрямо длъжника Онар" ЕООД. Единственото неправилно заключение е това, че изобщо е погасено задължението, за събиране на което е образувано изпълнителното дело. Това задължение е погасено само спрямо Онар" ЕООД. Спрямо жалбоподателя то не е погасено. Този извод следва от правната същност на солидарната отговорност, регламентирана в чл. 122, ал. 1 и 2 ЗЗД - кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. В този смисъл следва да се тълкува и нормата на чл. 168, т. 6 ДОПК.

Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна.

С Решение 5147/28.07.2022 г. АССГ е отхвърлил молбата на П. за тълкуване на Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г.

Както е посочил АССГ в мотивите на своето Решение 2265/05.04.2024 г., постановено по административно дело 51/2024 г., което е предмет на касационна проверка в настоящото съдебно производство, нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение 1/10.02.2012 г. по тълкувателно дело 1/2011 г. на ОСГТК. Спорът между страните е за това абсолютно неразбираемо ли е Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ.

Правилен е изводът на АССГ, че Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. не е абсолютно неразбираемо, поради което не е нищожно. Волята на съда, който го е постановил, е ясно изразена в неговия диспозитив и тя е отхвърля жалбата на В. Л. П. с [ЕГН] срещу Решение ПИ-7/11.01.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане за отказ да се прекрати производството по принудително изпълнение 53-06-8685-5/20.12.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП .

Безспорно волята на съда се изразява в диспозитива на съдебното решение, поради което именно той, а не мотивите, се ползва със сила на пресъдено нещо и именно той, а не мотивите, подлежи на обжалване (виж в този смисъл и т. 18 от Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. по гр. д. 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС). Поради същата причина на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи диспозитивът на съдебното решение, а не мотивите, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, като мотивите могат да служат само като указание при неговото тълкуване. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (виж например Решение 148/25.05.2011 г. на ВКС, II Г.О. по гр. д. 1269/2009 г., Определение 315/12.07.2019 г. на ВКС, I Т.О. по ч. т. д. 1495/2019 г. и цитираната там съдебна практика).

Потвърждение на принципа, че волята на съда намира външен израз именно в диспозитива на решението е и възможността само той да бъде поправен по реда на чл. 175 АПК при наличието на очевидна фактическа грешка. Очевидна фактическа грешка според съдебната практика е налице, когато е допусната в диспозитива на решението и от мотивите е видно, че мисловната дейност на съда е била една, а в диспозитива е изразена в друг смисъл (виж Решение 1403/04.02.2019 г. по адм. д. 6473/2918 г. на ВАС, I отд., Определение 27/1.02.2022 г. на ВКС, III Г.О. по ч. гр. д. 2497/2020 г. и др.).

С оглед прецизност следва да се посочи, че от мотивите на Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ е ясно, че искането на П. за прекратяване на изпълнителното дело с длъжник Онар ЕООД е преценено от съда като неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 168, т. 6 ДОПК, цитирана дословно. Макар съдът да не е посочил изрично, че жалбоподателят е това друго лице по смисъла на чл. 168, т. 6 ДОПК, отговарящо за задължението на Онар ЕООД, е мотивирал извода си, че той е солидарен длъжник заедно с Онар ЕООД на основание чл. 211 ДОПК.

Дали е правилно или не Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ, не е предмет на спора нито по адм. д. 51/2024 г. по описа на АССГ, нито по настоящото дело. Спорът между страните по адм. д. 51/2024 г. по описа на АССГ е за това нищожно ли е Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ поради абсолютната му неразбираемост.

Неоснователен е доводът на касатора, че постановеният след постановяването на Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ нов отказ на публичния изпълнител по искането му за прекратяване на изпълнителното дело с длъжник Онар ЕООД, въпреки че той е изплатил дължимите от него като солидарен длъжник суми, потвърждава нищожността на това решение като абсолютно неразбираемо. Публичният изпълнител е мотивирал отказа си с това, че от Онар ЕООД се дължат и други суми, за които П. не е отговорен, поради което за него не е налице правен интерес да иска прекратяване на изпълнителното дело.

По така изложените съображения решението на АССГ, с което е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на Решение 3386/19.05.2022 г. по адм. д. 745/2022 г. на АССГ, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение