Решение № 10524 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2010 г.

Решение № 10524 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стойко Колев Стоев от гр. София против Решение по Протокол № 27/9.07.2010 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), постановено по дисциплинарно дело № 12/2010 г. по описа на ВСС, с което е прието, че с действията си Стойко Колев Стоев е уронил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Изложени са съображения, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че дисциплинарното производство е образувано и проведено след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок; че с подаването на оставка на 15.10.2009 г. е прекратил правоотношението си с ВСС с всички последици от това; че не попада в кръга на дисциплинарноотговорните лица и Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) няма белезите на материалноправна норма, а е вътрешноведомствен акт. Поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Иска отмяна на оспореното решение. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. При постановяване на оспореното решение са съобразени относимите към случая материалноправни норми, както и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. След като прецени представените с административната преписка доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена с решение от 22.10.2009 г. на ВСС на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" проверка за данни уличаващи кандидатите за административни ръководители и отделни членове на ВСС в нарушение на правата за етично поведение, произтичащи от принципа за независимост и почтеност и благоприличие на магистратите - т. 1.4 и т. 5.6 от КЕПБМ, поводът за която са публично оповестени сведения от членът на ВСС Иван Колев, че лице известно с име "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители. Образувано е досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на СГП срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". При разследването е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев, който през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г. е осъществил контакти с магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, както и с членове на ВСС, един от който е Стойко Колев Стоев. Дисциплинарният състав е провел редовно заседание на 20.05.2010 г., на което жалбоподателят е присъствал лично. Събрани са и са приети представените доказателства, включително и поисканите от Стоев. В решението си дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателят е нарушил правилата на т. 1.4 и 5.6 от КЕПБМ и в качеството си на изборен чл. на ВСС е допуснал дисциплинарни нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Прието е, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Обсъдени са представените и неоспорени доказателства, сочещи на проведени между жалбоподателя и Красимир Георгиев за периода 1.01.2009 г. - 18.06.2009 г. 213 разговори, след което контактите са преустановени. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор е коментирано лицето Георгиев и е направен извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Стоев с "компрометирано лице". Прието е, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Направен е извод за липсва на убедително обяснение за осъществените контакти Стоев - Георгиев, което, както и техният брой, ги прави нередни, неприемливи и немотивирани, а в този смисъл и нерегламентирани. Според дисциплинарния състав твърденията за характера на отношенията с Георгиев са неубедителни, още повече, че качеството му на чл. на ВСС е несъвместимо с това на предприемач за изграждането на детски специализиран център, с което Стоев е оправдал контактите си с Георгиев. За приетите дисциплинарни нарушения е предложено налагането на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 27/9.07.2010 г., постановено по дисциплинарно дело № 12/2010 г. по описа на ВСС е прието, че с действията си Стойко Колев Стоев е уронил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 5 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". При проведеното гласуване за налагане на наказанието за гласували 15 члена на ВСС, 1 е гласувал "против" и 4-ма "въздържал се". В хода на разискванията на решението на дисциплинарния състав са се изказали членовете Петър Стоянов и Константин Пенчев. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение за недопустимост на дисциплинарното производство поради образуването му след изтичане на сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Въпросът за срочността на това производство като абсолютна процесуална предпоставка за привличане на магистрата към дисциплинарна отговорност е подробно обсъден в оспореното решение на дисциплинарнонаказващия орган. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е направено от петима членове на ВСС в момента, в който са узнали фактите и обстоятелствата, изложени в доклада на Временната комисия за установяване на нарушения на КЕПБМ за резултатите от извършената прокурорска проверка, изготвен на 22.10.2009 г. Производството е образувано на 22.04.2010 г., преди изтичане на предвидения в специалния закон срок. Видно от предложението за образуване на дисциплинарно производство, в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Нарушението на правилата на професионалната етика, което по своята същност означава и извършването на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, е конституционно основание за освобождаване от длъжност - чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. В разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ неспазването на етичните правила изрично е предвидено като дисциплинарно нарушение. Моралните правила за поведение, писани или неписани, са обективно съществуваща действителност във всяко общество и след като законодателят е приел, че нарушаването им е правопораждащ юридически факт, то релевантното е да се установи налице ли е такова нарушение. Изложените в жалбата доводи, че изводите на дисциплинарно-наказващия орган са неаргументирани, а критериите за "компрометирани лица" - неясни, са неоснователни. Безспорни по делото са както броят на проведените телефонни разговори, така и датите, на които те са осъществени. За да е налице нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някое от правилата на професионалната етика. Последните, както всички морални норми, са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Контактите, които жалбоподателят е имал с Красимир Георгиев, тяхната интензивност и период на осъществяването им сочат, че предметът на тяхната връзка излиза от рамките на обичайните отношения. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че тези контакти са рязко прекъснати. Тези изложени обстоятелства, отнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти на лицето Красимир Георгиев и с други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от жалбоподателя действия, нарушаващи изискването за въздържане от действия, компрометиращи честа му в професията и обществото и водещи до уронване престижа на съдебната власт. В съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и безспорно установени обстоятелства, налага се категоричният извод, че всички тези обективни факти създават основателно възприятие за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и обществото. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление за неподходящо, недостойно поведение има същото значение, както действително осъщественото неподходящо поведение. Жалбоподателят е следвало създавайки и поддържайки контакти, да отчита тези обстоятелства и да съобразява поведението си с тях. При точна преценка на фактите административният орган правилно е приел, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода му за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. В този смисъл възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на правното основание за търсене на дисциплинарна отговорност в качеството му на изборен чл. на ВСС е неоснователно. Следва да се посочи, че дисциплинарните нарушения са установени именно в качеството му на чл. на Висшия съдебен съвет, с произтичащите от това права и отговорности. Към момента на извършването им тези действия са санкционирани от закона като дисциплинарни нарушения. Към датата на постановяване на оспореното решение Стоев не е чл. на ВСС, а е заемал длъжността "съдия" в Софийски военен съд. С разпоредбата на чл. 307, ал. 5 от ЗСВ е предвидена възможността за носене на дисциплинарна отговорност от лице, върнало се на длъжност съдия, прокурор или следовател, ако нарушението е извършено за накърняване престижа на съдебната власт в качеството му на изборен чл. на ВСС. Законодателят изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, т. е. който поставя под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за освобождаване от длъжност. По този начин са въведени изключително строги изисквания към поведението и морала на магистрата. Магистратът е длъжен да поддържа и прилага стандарти на поведение и лично да ги спазва. Личните контакти на жалбоподателя с лице, което в периода на избор на административни ръководители, има контакти и с други, кандидатстващи за ръководна длъжност в съдебната система магистрати, както и с членове на ВСС, които контакти се осъществяват по идентичен за всички магистрати начин, създават у обществото убедително възприятие за непочтеност, а следствие на това и за зависимост на съдебната власт. Прекратяването на контакта, дори и да се приеме, че не е обусловено от външни обективни причини, не може да доведе до изключване на дисциплинарната отговорност. Прекратяването на контакта не е ценено от органа като отегчаващо обстоятелство, а като косвено доказателство за характера на връзката. Видно от изложеното при определяне на дисциплинарното наказание административният орган е спазил разпоредбата на чл. 309 от ЗСВ - взел е предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на жалбоподателя. Оспореният акт на ВСС е мотивиран с всички съпътстващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение. То е наложено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а дисциплинарното наказание е определено съгласно изискванията на чл. 309 от ЗСВ и съответства на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено. Характерът на дисциплинарните нарушения като предмет на образуваното дисциплинарно производство се извеждат от фактическите основания, посочени в предложението, от които е ясно, че на жалбоподателя са вменени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Същите са установени безспорно в хода на административното производство и не са опровергани в хода на настоящето съдебно производство. Висшият съдебен съвет, като колективен орган, при спазване правилата за кворум и гласуване, съответно на закона и събраните доказателства е постановил своя акт. С оглед на този извод и по изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение е взето от компетентния орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуален закон. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,