Решение № 10497 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2078/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите Варна чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 1755/22.12.2022г. на Административен съд Варна по адм. дело 1724/2022г. С него се отхвърля като неоснователна жалба на Регионална дирекция по горите Варна против Становище по екологична оценка 2-1/2022г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на Областен план за развитие на горските територии/ОПРГТ/ на област Добрич по Алтернатива 2, в частта по 15 точки: т.5.1 на стр.7, т. 5.3.2 на стр. 8, т. 3 на стр. 14, т. 5 на стр. 15, т. 12 и т. 13 от стр. 19, т. 7 на стр. 16, т.5.6 второ тире от стр. 15, т. 10.3 второ тире от стр. 17, т. 11.3 на стр. 17, т.11.7 от стр. 17, т. 12.3 от стр. 18, т. 14.1 от стр. 18, т. 15 от стр. 20, и т.15.1 от стр. 20. Поддържат се доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК-нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Поддържат се доводите, поддържани в жалбата пред административния съд в хипотезите на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Министърът на околната среда и водите чрез процесуални представители юрисконсулти Данева и Николова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното становище по екологична оценка 2-1/2022г. на Министъра на околната среда и водите. С него се съгласува Областен план за развитие на горските територии на област Добрич по алтернатива 2, с възложител Регионална дирекция по горите Варна. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяната му в частта по 15 точки. Съдът е разгледал по същество жалбата, която с подробни доводи е приел за неоснователна и като такава отхвърлил. Развити са фактически и правни изводи по възраженията по приложението на материалния закон и по спазване на административно производствените правила. След анализ на приложимите норми е извел правен извод за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон. В касационната жалба се повтарят отново доводите, изложени в жалбата пред административния съд, които доводи са били предмет на обсъждане в мотивите на съда. При така подадената касационна жалба следва касационна проверка за валидност, допустимост и правилност на решението. За да се произнесе Върховен административен съд взема предвид характера, адресатите и последиците на постановеното Становище по екологична оценка 2-1/2022г., с което се съгласува Областен план за развитие на горските територии на област Добрич по Алтернатива 2 с възложител Регионална дирекция по горите Варна. Процедурата по вземане на решението е развита в Закона за опазване на околната среда, регламентирана в чл. 84 и сл. ЗООС. В тази процедура министърът на околната среда и водите, респективно директорът на съответната РИОСВ са компетентните органи за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4 ЗООС. Съдържанието на становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка има задължителното съдържание по чл. 88, ал. 1 ЗООС, изпълнява се разпоредбата на чл. 88, ал. 2, като е предвидено в ал 3, че заинтересованите лица може да обжалват становището по екологична оценка или решението по реда на АПК. В екологичната оценка се преценяват критериите за значимостта на въздействието на плана по чл. 85, ал. 4 ЗООС. В настоящият случай Становището е по повод Областен план на горските територии на област Добрич по алтернатива 2 с възложител Регионална дирекция по горите Варна. Регионалната дирекция по горите Варна съгласно Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, издаден от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите към министерство на земеделието и храните е юридическо лице на бюджетна издръжка, структура на ИАГ и изпълнява функциите на ИАГ в определен район на дейност с изключение на посочените в чл. 156, т. 10 от ЗГ. Регионалната дирекция по горите е подчинена непосредствено на ИАГ и е специализирана териториална администрация, която подпомага директора при осъществяване на правомощията му. Правомощията на директора на регионалната дирекция по горите са посочени в чл. 5 от Правилника включително и възлагане и изработване на планове за развитие на горските територии съгласно чл. 12 и 14 от ЗГ., възлага изработването на горскостопански планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и др. Така цитирана уредбата сочи на извод, че РДГ е специализирана териториална администрация на орган на изпълнителната власт, който е част от системата от органи на изпълнителната власт. Поради тази характеристика на орган на изпълнителната власт директорът на РДГ е Административен орган според определението в § 1, т 1 от ДР на АПК, според което Административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както всеки носител на административни правомощия овластен въз основа на закон, включително лицата осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги. Съгласно разпоредбата на § 1 т. 1а ДР на АПК териториална структура на администрацията е създадено с с нормативен акт териториално организационна звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му. При така очертаната правна характеристика на директора на РДГ и РДГ Варна не е налице правно възможност за него да обжалва Становището по екологична оценка на министъра на околната среда и водите. Като орган в системата на изпълнителната власт директорът участва в изработването на плана, който съгласува с министъра на околната среда и водите, и при изпълнението му е длъжен да спазва мерките по чл. 89 като отговорен за прилагане на плана или програмата. За директора на РДГ Становището по екологична оценка на министъра на околната среда и водите е вътрешен акт и задължителен за него като орган в системата на изпълнителната власт. Поради това директорът на РДГ не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 88, ал. 3 ЗООС, нито е заинтересована страна по някаква правна причина в процеса по издаване на Становището на министъра на околната среда и водите за да му се признае правен интерес от оспорване на акта по екологична оценка по реда на АПК. От друга страна, както се посочи за него Становището по екологична оценка е вътрешен акт, който той следва да изпълни в изпълнително разпоредителната си дейност. При недопустимостта административен орган да испорва акт на друг административен орган по реда на АПК-чл. 147 АПК постановеното решение по жалба от Директора на РДГ Варна е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба от директора на РДГ Варна против Становище по екологична оценка 2-1/2022г. на министъра на околната среда и водите следва да се остави без разглеждане и производството по нея прекратено. При този изход на делото на ответника се дължат разноски юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт по 150 лева за всяка инстанция общо 300 лева за двете. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение