Решение № 10744 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2012 г.

Решение № 10744 от 25.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5114/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1097/29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 11047/2011 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на "Асо-Трезор-2М" ЕООД гр. София решение № 547/22.11.2011 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" и разпореждане № 13549/18.10.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Върнал е делото като преписка на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при СУ"СО" за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Осъдил е СУ"СО" на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да заплати на "Асо-Трезор-2М" ЕООД гр. София разноски по делото в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от гл. директор на Столично управление "Социално осигуряване" с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Възразява срещу становището на съда, че липсва връзка между настъпилото увреждане на здравето на пострадалия и изпълнението на работата по трудово правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Цанкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът "Асо-Трезор-2М" ЕООД гр. София се представлява от управител Вълков и адв. Кръстев, които оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Ответникът Енчо Иванов Енчев, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, правните изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. По делото е установено, че Енчо Енчев е работил при осигурителя "Асо Трезор 2М" ЕООД на длъжност "портиер", а с допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение от 01.06.2011 г. е преназначен на длъжност "охранител" в Стопански двор № 2 на ЗК "Съгласие" с. Зетьово, обл. Стара Загора. На 02.07.2011 г. в 17.00 часа Енчев започва работа като нощна смяна и е пристигнал със собствения си лек автомобил, който паркирал в двора на охранявания от него обект. Около 1.00 часа на 03.07.3011 г. съгласно графика на обхода, е направил обиколка на охранявания обект от южната страна, след което се върнал в стаята на охраната. След известно време (по негови твърдения) чул шум и човешки шепот, идващ от клетката с машини. В изпълнение на задълженията си, отишъл да огледа мястото, но не установил нищо. В близост до клетката с машини се намирал паркираният му лек автомобил и Енчев го припалил, тъй като акумулаторът му бил паднал. Това продължило около 5 минути, след което се насочил към кантара. Поради невнимание, или заслепен от силното осветление в навеса паднал в канала, който се използва за ремонт на МПС, при което получил счупване на три ребра и разкъсване на далака, впоследствие отстранен оперативно. С разпореждане № 13549 от 18.10.2011 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело декларираната от Енчо Енчев злополука, вх. № 742/25.08.2011 на СУ"СО", за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Осигурителят "Асо Трезор 2М" ЕООД е обжалвал този акт пред директора на СУ"СО", който с решение № 547/22.11.2011 г. е отхвърлил жалбата. При оспорване на това решение от осигурителя пред АССГ, първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО, при които една злополука се приема от закона за "трудова". Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Съдът е тълкуването съдържанието на цитираната материалноправна норма и изложил своите доводи, че в случая не е изпълнен фактическият състав на понятието "трудовата злополука". За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че не са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Внезапното увреждане здравето на ответника е станало по време на работа, но не във връзка или по повод извършваната работа или в интерес на предприятието. Въпреки изричната забрана, Енчев е вкарал личния си автомобил в стопанския двор, който охранявал. АССГ обосновано е изложил становище, че внезапното увреждане се е получило поради това, че лицето е извършвало лична работа, а не във връзка с охраната на поверения му обект. Поради липса на преки свидетели на случилото се, съдът е допуснал до разпит сочени от страните свидетели и прецизно отграничил сведенията на които дава вяра и тези, които счита за неточни и пристрастни. Изследвал е разположението на отделните обекти в стопанския двор и приел за безспорно, че злополуката с Енчев не е настъпила поради възникнала необходимост от оглед на охраняван обект, а по лична причина - да нагледа и припали собствения си автомобил. Съдът е изложил и правни доводи за липса на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО, при която злополуката се счита за трудова - при настъпването й по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Настъпилото внезапно увреждане здравето на Енчев не е свързано с нито една от визираните хипотези. При тези данни по делото правилно АССГ е отменил оспорения пред него административен акт като постановен в противоречие с материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, обосновано съобразно приетите по делото доказателства, постановено при съобразяване на материалния закон и при спазване на процесуалните норми. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника "Асо Трезор 2М" ЕООД следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,