Решение № 12011 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., [ЕГН], от гр.Варна срещу решение 3075/09.05.2024г., постановено по адм. д. 2427/2024г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН-01-303/01.07.2021г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован, постановен при неизяснена фактическа обстановка. Моли за отмяната решението, като неправилно и поради съществени процесуални нарушения касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Ответникът Комисия за защита на личните данни, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. А. Н. против решение ПП-01-303/01.07.2021г. на Комисия за защита на личните данни, с което е оставена без уважение негова жалба ППН-01-303/30.04.2020 г. срещу Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Варна във връзка с неправомерно обработване на личните му данни. С решение 942/13.07.2022 г., постановено по адм.д. 1505/2021 г. по описа на АдмС - Варна, е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. против Решение ППН-01-303/01.07.2021 г. от Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение негова жалба ППН-01-303/30.04.2020 г. При касационния контрол, с решение 7660/11.07.2023 г., постановено по адм. дело 9811/2022 г. ВАС е отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС-Варна. За да отмени първоинстанционното решение ВАС е приел, че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният съд е дал указания при новото разглеждане да бъдат обсъдени всички доводи на страните и събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, както и да се проведе пълноценен процес по събиране на доказателства в съдебната фаза на производството чрез надлежно произнасяне по всички доказателствени искания след обсъждане на значението им за установяване на твърдените факти, респективно значението на фактите за приложението на материалния закон. Решението, постановено при това ново разглеждане по адм. д. 2427/2024г. по описа на Административен съд София-град, е предмет на настоящото касационно производство. Касационният жалбоподател е сезирал Комисията за защита на личните данни с искане да установи нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679) с наведени твърдения, че след като е подал сигнал за дейността на две търговски дружества в Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Варна, трите му имена са предоставени на тези дружества Гранд ЕООД и Трейдхо ЕООД. Въз основа на представената административна преписка и събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни установявания, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Във връзка с дадените от ВАС указания, съдът е извършил преценка на всички относими към спора доказателства, както в административното, така и в съдебното производство, приел е че не се установява служител на РД Пожарна безопасност и защита на населението- Варна да е предоставил информация на посочените дружества за трите имена на жалбоподателя като подател на сигнал срещу тях, поради което е приел че не е установено нарушение на Регламент(ЕС)2016/679 и отхвърлил жалбата срещу оспореното решение на КЗЛД. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло. В това производство не са правени доказателствени искания. Извършеният анализ на събраните доказателства е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с тях, а правните изводи са аргументирани. Не се установява от събраните многобройни доказателства, че служител на РДПБЗН гр.Варна е предоставил информация за трите имена на Н. на търговските дружества Гранд ЕООД и Трейдхо ЕООД. В сферата на предположението остава твърдението на жалбоподателя, че трите му имена като подател на сигнал, били предоставени от служител на РДПБЗН на посочените дружества. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. В изпълнение на задължението по чл.218, ал.2 от АПК и на осн. Чл. 221, ал.2 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като бъдат споделени всички негови мотиви при условията на чл.221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да бъдат развивани от настоящата касационна инстанция изрично и подробно. Относно претенцията на ответниците за разноски за юрисконсултско възнагражнение: С определение 10993/24.08.2021г., постановено при първоначалното разглеждане по адм.дело 1505/2021г. на АдмС Варна, жалбоподателят е освободен от заплащането на държавна такса. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В случая делото не е решено в полза на освободеното от държавна такса лице, поради което не е налице основание за възлагането им в тежест на страна по делото.