Решение № 6749 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2015 г.

Решение № 6749 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/ срещу решение № 544 от 02.02.2015 г. по адм. д. № 11105/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение № 298/03.10.2013 г. на КПУКИ за установяване на конфликт на интереси по отношение на И. С. М. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, предл. второ от ЗПУКИ, както и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ. Сочи касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че не е налице свързаност поради това, че отношенията между лицето, заемащо публична длъжност и читалището нямат качеството възмездност и не може да бъде обоснована икономическа зависимост. Неправилно съдът приел, че за лицето, заемащо публична длъжност в хипотезата на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ следва да е налице частен интерес. Излага доводи, че е без значение е обстоятелството, че средствата са разпределени по определена процедура и на база взетите от комисия решения, достатъчно и необходимо условие е извършеното действие - издаването на платежни нареждания, да е във връзка с правомощията на овластеното лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в касационната инстанция. Ответната страна представя писмени бележки. В съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, представя списък на разноските. КПУКИ е подала и частна жалба срещу определение № 2981 от 03.06.2015 г. по адм. д. № 11105/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлено искането й по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че делото не е с фактическа и правна сложност поради което определения адвокатски хонорар се явява прекомерен. Ответната страна е представила писмени бележки. Излага доводи за правилност на решението, тъй като не лично кметът определя размера на субсидиите, а изпълнява решение на нарочно назначена комисия. Ирелевантно е обстоятелството, че комисията е назначена от М., тъй като се състои от лица, които са определени от закона като членове и той не участва в комисията. Комисията е колективен орган съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ. Платежните нареждания, подписани от М. са в изпълнение на решенията на комисията и не са променени едностранно от него относно размерите на субсидиите за отделните читалища. С подписването им е изпълнил решението на колективния орган в състава на който не е участвал. Разпоредбата на чл. 23 от ЗНЧ изключва възможността кметът, общинския съвет или друг орган да преразпределя определената от Комисията по чл. 23 ЗНЧ субсидия. Подписването на платежните нареждания само по себе си не води до формиране на собствена воля на М. във връзка с разпределението на бюджетните средства, а до изпълнение на решение на специален орган, създаден по силата на закона. Издаването на актове за назначаване на комисиите по чл. 23 ЗНЧ не попада в забраната на чл. 9, ал. 1 ЗПУКИ доколкото не е свързано пряко с разходване на средства, а в решението на КПУКИ не се сочи друга правна норма под която тази дейност на кмета, която е в изпълнение на задълженията му по ЗМСМА и ЗНЧ, да бъде подведена като нарушение на ЗПУКИ. В състава на комисиите влизат представители на всички читалища на територията на Община Кочериново, които защитават техните интереси, включително финансовите при разпределяне на субсидиите. Излага доводи за неоснователност на частната жалба. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на решението на КПУКИ е установения по отношение на М. конфликт на интереси за това, че в качеството си на кмет на Кочериново, чрез издаването на заповеди за определяне на комисия за разпределяне на предвидените като субсидия средства за читалищата на територията на Кочериново и издаването на преводни нареждания - 8 бр., за периода 01.01.2012 г. - 31.07.2012 г., е разходвал бюджетни средства в интерес на юридическо лице с нестопанска цел Народно читалище "Пробуда-1919", Кочериново, в чието настоятелство е председател. М. не е подал декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ при извършване на описаните действия. Нарушенията са квалифицирани по чл. 9, ал. 1, пред. второ във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ и по чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 от същия закон. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че в случая липсват доказателства М., като председател на читалищното настоятелство, да се намира в икономическа или политическа зависимост с читалище "Пробуда-1919" за да е налице свързаност. М. не е получавал възнаграждение, а членството в настоятелството на ЮЛНЦ не формира свързаност по дефиницията на закона. Предвид факта, че отношенията между лицето, заемащо публична длъжност и читалището нямат качеството на възмездност, не може да бъде обоснована икономическа зависимост. При издаването на заповедите за назначаване на комисии, които да разпределят субсидията между читалищата в общината, не възниква по хипотеза облага за кмета на общината или за свързано с него лице. Не са налице данни на М. да е била обещана или дадена облага. Народните читалища, съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗНЧ, не разпределят печалба. С подписването на платежните нареждания кметът е действал единствено в изпълнение на взетото преди това решение на компетентните комисии. Изложени са мотиви, че административният акт не съдържа и анализ на причините, довели до увеличаване субсидията на НЧ "Пробуда-1919" и че е издаден в противоречие с целта на закона. Решението е правилно като правен резултат. Основателни са доводите в касационната жалба, че свързаността е предвидена в самата разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ, а именно, лицето, заемащо публична длъжност или свързани с него лица да са членове на орган на управление или контрол на юридическото лице с нестопанска цел. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ е посочено, че интересът следва да е за свързаното с лицето, заемащо публична длъжност юридическо лице с нестопанска цел. Целта на разпоредбата е да не се извършват действия в интерес на юридически лица, с които заемащият публична длъжност е обвързан. В конкретния случай интересът е за Народно читалище "Пробуда-1919", гр. Кочериново да получи увеличаване на субсидията. Неправилно съдът е обсъждал, че не е налице правен интерес за кмета, липсата на възмездност също не е достатъчна тъй като облагата може да се изразява във влияние. Чл. 9, ал. 1, пред. второ ЗПУКИ предвижда, че лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с общинско имущество, в интерес на юридически лица с нестопанска цел, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол. Не е спорно, че М. като кмет е лице заемащо публична длъжност и че е председател на настоятелството на Народно читалище "Пробуда-1919", Кочериново. От значение е обстоятелството дали се е разпоредил с общинско имущество в интерес на юридическо лице с нестопанска цел. Народното читалище е юридическо лице с нестопанска цел и получената от него държавна субсидия, част от общинския бюджет е в интерес на юридическото лице с нестопанска цел. Поради това следва да се обсъди дали кметът се е разпоредил с общинското имущество. Посочено от КПУКИ издаването на заповеди за определяне на комисия за разпределяне на предвидените като субсидия средства за читалищата на територията на Кочериново не е разпореждане с общинско имущество. Комисиите разпределят субсидията между читалищата в община Кочериново, а кметът е органът който организира назначаването на комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища. Разпореждането с общинското имущество се извършва от комисията. С подписването на платежните нареждания кметът е действал в изпълнение на взетото преди това решение на компетентните комисии, като не е участвал в заседанията при обсъждането на въпроса за разпределяне на средствата. Кметът не може да подпише платежен документ различен от решението на комисията, поради което подписването на платежните нареждания не представлява разпореждане с общинско имущество по смисъла на чл. 9, ал. 1, пред. второ ЗПУКИ. С оглед на това неправилно е прието от КПУКИ, че И. М., подписвайки платежните нареждания е нарушил забраната предвидена в чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ да разходва бюджетни средства в интерес на юридическото лице, с които е обвързан по предвидения в разпоредбата начин. Неоснователни са доводите, че независимо, че кметът е действал в изпълнение решението на временна комисия за разпределяне на годишните субсидии, същата комисия е назначена от кмета М. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПУКИ има предвид пряко разпореждане с общинско имущество. В случая комисията не е дала предложение за разпореждане на средствата, а със свое решение се е разпоредила със средствата. С оглед на това решението на административиня съд се явява правилно като правен резултат и следва да се потвърди. Частната жалба е процесуално допустима, но също е неоснователна. За да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските, съдът е приел, че минималното възнаграждение е 300 лв., а договореното възнаграждение не достига двоен размер. Правната и фактическата сложност на делото е обусловена от специфичния предмет на регулираните от ЗПУКИ обществени отношения и обема на доказателствения материал. Определението е правилно. Правилно е прието, че делото е с фактическа и правна сложност и не е налице основание за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид и че делото е образувано през 2013 г. и е приключило през 2015 г. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в касационното производство също е неоснователно. Ответната страна е представила подробни и мотивирани писмени бележки, процесуалният представител се е явил в съдебно заседание. Изложени са допълните правни доводи по делото. Следва да се присъди пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение 600 лв.